Медийните пакети са вид държавна помощ, която цели да осигури на по-малки и нови политически проекти (без значителни финансови ресурси) достъп до медиите. По този начин те могат да представят посланията си на избирателите и да се конкурират с големите утвърдени политически партии.

В последните 2 години се проведоха шест парламентарни избора. От финансовите отчети на партиите, коалициите и инициативните комитети (ИК) , участвали в предизборните надпревари, става ясно, ролята на финансирането чрез медийни пакети става все по-голяма. В този текст Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) обобщава данните за този тип финансиране в периода 2021 - 2024 г. и търси отговор на въпроса в каква степен то успява да изпълни целите, с които е въведено от законодателството.

Медийният пакет е в размер на 40 000 лв., а в случай, че в дадена коалиция участват и партии, които получават държавна субсидия, той се намалява пропорционално. При избори за народни представители инициативните комитети получават по 5 000 лв. Средствата за медийните пакети се отпускат от държавния бюджет и се използват за заплащане на различни форми на медийни услуги, които целят отразяване на предизборната кампания.

Партиите и коалициите не получават директно средствата от отпуснатите им медийни пакети. Съгласно разпоредбите на Изборния кодекс за управлението на тези суми е отговорна Централната избирателна комисия (ЦИК). Тя е органът, който определя реда за предоставянето на пакетите и изплаща средствата към медиите, след представянето на сключени договори между тях и участниците в кампанията.

Преди изборите 2 в 1 на 9-и юни ЦИК взе решение, с което определи, че партиите ще получават само един медиен пакет в размер на 40 000 лв. дори да участват и в двете кампании. След обжалване в Административен съд в София това решение бе отменено и формациите имаха право да получат по два медийни пакета или по 80 000 лв. за агитация. Така ЦИК трябваше да пристъпи към изплащането на пакетите, макар и със закъснение от около десет дни.

На парламентарните избори тогава, такова държавно финансиране получиха общо 22 формации. Според отчетените от тях разходи в кампанията, за отразяване на посланията им в медиите от бюджета са отделени 792 988 лв.

Следващата графика представя информацията за това кои формации са получили средства за последните парламентарни избори от 9-и юни и какъв е техният размер за всяка партия и коалиция:

Анализ на отчетите от изборите през последните четири години показват, че за всички избори за Народно събрание са били отделени 4 202 904 лв. за медийни пакети.

В следващата графика може да видите сумите, похарчени в шестте парламентарни кампании в периода април 2021 г. - юни 2024 г.:

През последните 4 години 64 формации са получили медийни пакети. Понякога обаче е трудно да се оцени колко средства са получили определени партии, защото в отделните кампании те са били част от различни коалиции. Такъв е случаят например с патриотичните формации ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ, които в някои от изборите се явяват като коалиция, а в други - самостоятелно.

В други случаи пък има съвпадащо име на коалиция, но партиите в състава ѝ се променят в различните предизборни кампании. Такъв пример е Национално обединение на десницата (НОД) - на парламентарните избори през юли 2021 г. в състава на коалицията влизат партиите КОД, БЗНС, Български демократически форум, Средна европейска класа, а на парламентарния вот през ноември 2021 г. - партиите КОД и Републиканци за България.

В следващата графика са представени формациите, получили над 150 000 лв. от медийни пакети от 2021 г. до 2024 г. според отчетите им, представени пред Сметната палата:

Някои от формациите са получавали този тип държавна помощ в почти всяка от парламентарните кампании в последните четири години. В допълнение част от тях са се възползвали от медийни пакети за европейския вот на 9-и юни, както и на президентските избори през 2021 г. По този начин за периода 2021 г. - 2024 г. приходите им само от медийни пакети са възлизали на почти 300 000 лв. Пример са партиите Глас Народен, БНО, Български национален съюз Нова демокрация и Български съюз за директна демокрация. В допълнение, в своите отчети като приход тези четири партии са декларирали единствено медийните си пакети. Те нямат и вложени средства в каквито и да е мероприятия по време на кампанията.

В шестте кампании най-търсените медии от партиите, получаващи медийни пакети, са частните телевизии. Те са привлекли 1 703 330 лв. (41 %), следвани от онлайн медиите с 1 083 075 лв. (26 %). Докато телевизията остава един от най-разпространите канали за получаване на информация у нас, то онлайн медиите предлагат реклама на по-достъпна цена.

Следващата графика представя десетте медии, получили най-много средства от медийни пакети в шестте предизборни кампании:

Отново наблюдаваме и случая със сайта agorapost.bg. За поредна кампания Български съюз за директна демокрация е насочила целия си медиен пакет (39 925 лв.) именно към тази онлайн платформа. Същевременно наша справка от 2022 г. показа, че членове на изпълнителното бюро на партията участват и в управителния съвет на юридическото лице, собственик на медията. Очевидно тази свързаност между медия и партия не привлича достатъчно внимание от страна на институциите във връзка с начина, по който се разходват публични ресурси. С оглед изложеното, може би не е изненадващо и че Български съюз за директна демокрация са имали и "най-скъпите" медийни гласове в изборите за ЕП - по 44.61 лв.

Проблемите с използването на медийните пакети се посочват и от ЦИК, която в свой доклад за изборите от 2022 г. и 2023 г. посочва "рационализирано" усвояване на средствата от медийните пакети. В такива случаи

Това показват и данните с резултатите от последните парламентарни избори през юни. Съгласно тях много от формациите, получили този тип държавна помощ, не успяват да съберат толкова гласове, колкото са представените от тях подписи в подкрепа за включването им в кампанията:

Медийните пакети бяха въведени в изборното законодателство през 2014 г. като механизъм, целящ новосъздаващи се и малки партийни формации с ограничени ресурси да достигат до по-широк кръг от потенциални симпатизанти. Видно от разпределението им и в тази кампания обаче, има партии, които сякаш са "абонирани" за получаването на медийни пакети, както и медии, които във всяка предизборна надпревара предоставят неустоими условия на формациите за реклама. Но очевидно пакетите не функционират така, както са замислени, и са необходими промени, за да се повиши тяхната ефективност.

След като в последните няколко години ИРПС и други организации, наблюдатели на изборите, неколкократно отправяха препоръки за създаване на регистър на медийните пакети, за кампанията през юни ЦИК в крайна сметка се съобрази с тях. Така беше направена крачка към повишаване на прозрачността на този вид държавна помощ за партиите. В регистъра по време на кампанията се предоставяше информация за разходваните от формациите средства от пакетите, както и към кои доставчици на медийни услуги бяха насочени те. Въпреки това все още има още какво да се желае, за да може да се говори за адекватен контрол над и употреба по предназначение на тези държавни средства, включително и чрез изграждане на административен капацитет от страна на ЦИК.

Също така са наложителни и законодателни реформи. Към момента Изборният кодекс не предвижда допълнителни изисквания към получаващите медийни пакети.

В тази връзка е възможно при бъдещи дебати по текстовете на Изборния кодекс да се въведат нови критерии. Те следва да насърчават политическите формации към развиване на партийна дейност извън изборните кампании, както и към търсене на допълнителни финансови средства. Такава промяна например би било въвеждането на т. нар. частичен медиен пакет и изискването за наличие на приходи на партиите от други източници, регламентирани от закона. По този начин би се постигнала форма на баланс между публично и частно финансиране на медийните разходи в кампаниите и политическите партии ще бъдат стимулирани да планират и инвестират по-оптимално средствата си.

Необходим е обаче дебат как да бъде оптимизирано разходването на този ресурс. В момента тази форма на подкрепа за малки и нови политически проекти не се използва ефективно и това е видно от изборните им резултати. Автоматичното ѝ премахване няма да реши проблемите на партийното финансиране. Напротив, отказът от реформа, би затруднил всяка нова партия, която иска да предложи платформата си на "пазара" на политически идеи и решения за обществото.