Този портрет в стил Банкси (всъщност дело на emircA) се появи на ул. "Д. Хаджикоцев" близо до бул. "Черни връх" някъде след 2013 г. Протестите срещу правителството на Орешарски, продължили цяла година, започнаха спонтанно и ненадейно, когато Делян Пеевски, млад бизнесмен и депутат, беше назначен за шеф на ДАНС. (Тогава силите зад тези, срещу които се протестираше, изковаха и думите "жълтопаветници" и "умнокрасиви" в опит за иронизиране на участниците в многохилядните и продължителни протести в София.) Сега портретът пак стана актуален.

Но #кой е Пеевски - успешният млад бизнесмен, свързван с фалитите на "Булгартабак" и КТБ, свързван с икономическото задкулисие у нас и преследван за корупция по американския закон "Магнитски", но самоназначил се независимо от това за говорител на "евроатлантизма" в България? През тази година Пеевски беше предложен от Ахмед Доган за съпредседател на ДПС, заедно с Джевдет Чакъров, но скоро след това заби нож в гърба на своя политически благодетел. Подозираше се, че Пеевски е "фасадата" на бизнесите на Доган. Но се оказа, че не е точно така. Или вече не е точно така. Предизборно се разиграват битки за власт в икономическото задкулисие, родено от мутробизнеса от началото на прехода, рожба на комунистическата Държавна сигурност.

Силата на Пеевски не идва нито от разнообразните му, но не особено успешни бизнеси, нито дори от неговите медии - бухалки, които подпомагаха през годините силните на деня, или по-скоро - силните на нощта.

Но сега, когато Върховният административен съд (ВАС) подари на Пеевски абревиатурата ДПС, това влияние върху съдебната власт напълно се осветли. Притежавайки абревиатурата ДПС, фракцията на Пеевски дори да не е популярна сред избирателите от турски етнически произход, може да ги подлъже да гласуват за ДПС, а не за АПС на Доган. Освен това ДПС на Пеевски ще има присъствие в избирателните секции, където, особено при липса на машинен вот, могат да се правят измами при преброяването.

Още през 2013 г., по време на протестите, беше ясно, че всички държави си имат мафия, а в България мафията си има държава. Ако престъпният свят владее прокуратурата и съда, не може да има истинска демокрация, дори да имаме избори. Защото демокрацията означава равенство на всички пред закона. Иначе тя се превръща в анархия, власт на недосегаемите от закона. Демокрацията е власт на закона.

Бойко Борисов развали сглобката с "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ) и това тласна страната към седми поред парламентарни избори за две години. Подозираше се, че след тези избори той има намерение да управлява заедно с "евроатлантика" Пеевски, станал лидер на ДПС. Плановете за такава нова, тайна или явна, "евроатлантическа" сглобка, обаче, изглежда се провалиха. Фракцията на Пеевски в ДПС изглежда по-слаба от фракцията на Доган, макар и сега принудена да се яви на избори като АПС.

Свързването на понятието "евроатлантизъм" със санкционирания по закона "Магнитски" Пеевски, не е безобидна комедия. Това води до дискредитиране на самото понятието "евроатлантизъм".

В България, въпреки силните позиции на т. нар. русофили, мнозинството хора подкрепят евроатлантическия ни път, мястото на страната ни в обединена и демократична Европа. Понятието "евроатлантизъм" се наложи като предпочитан синоним на понятието "западна либерална демокрация" (т.е. демокрация, в която всички граждани имат равни права, равни са пред закона), когато неофашистът Путин поведе война не само с Украйна, но и с целия, т.нар. от него "колективен Запад".

Плашещо е, че според някои проучвания "Възраждане" може да се окажат втора парламентарна сила, пред ПП-ДБ. Така всъщност Пеевски и Костадинов взаимно си помагат.

Заедно с други по-явни или по-тайни путинофили, дегизирани като български патриоти, "Възраждане" може да се окажат център на една евроскептична (направо антиевропейска) коалиция, включваща и евентуална партия на президента и други отломъци от БСП, в което също както в ДПС текат процеси на разложение, а русофилството там е доминиращо.

Костадинов, неслучайно наричан Копейкин, който иска референдум за излизане на България от НАТО, ясно показа путинските си рога с внасянето за разглеждане на закон за чуждестранните агенти - разбирай всеки, който е получил пари от САЩ или Европа, а това включва дори държавни институции -- по путинов образец. Той иска да "освети" "агентите: на "Колективния Запад" с нещо подобно на "жълтата звезда" от времето на Хитлер. И това, разбира се, ще е само първа крачка. Ако хората, които гледат новините, наистина слушат и внимават какво става, трябва да са разбрали, че поредните предизборни изцепки, стигнали до бойкот на парламента, организирани от "Възраждане" и "Има такъв народ" (ИТН), всъщност работят против интересите на българските миньори, като спират огромни европейски субсидии. Но основното, което правят такива акции, е да дискредитират либералната демокрация, да водят страната към хаос и евентуална "спасителна" диктатура.

На тези избори ПП-ДБ да бъдат отново първа или втора политическа сила, пред или след ГЕРБ, изглежда в момента малко вероятно. Дано този път успеят да направят програмно, експертно правителство, което да е истински евроатлантическо и истински антимафиотско. А това означава истински патриотично. Защото мястото на България е в демократична Европа, под щита на НАТО. И дано Борисов, като лидер на лидерската партия ГЕРБ, този път постави наистина интересите на България над собствените си интереси и над страха си от преследване.След този случай, и след развалянето на сглобката от страна на Борисов, е възможно да се говори само за някакво надпартийно правителство, подкрепяно от политически сили, които си нямат взаимно доверие. Ще бъдат нужни повече от двама играчи за нова сглобка. Нужна ще е подкрепата на поне още една парламентарна сила.

Коалиционната култура е много важна за съществуването на парламентарната либерална демокрация. А обратното на парламентарната либерална демокрация е диктатура. Разочароването на избирателите от парламентарната демокрация води до опасност от диктатура. Или от някаква "мека" евроскептична диктатура от типа на орбановата "нелиберална демокрация", или направо неофашистка, антизападна путинска диктатура, каквато може да донесе победа на "Възраждане".

Както каза бившият лидер на "Да, България" Христо Иванов, в следващото Народно събрание на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" ще ѝ се наложи да работи с представители на политически сили, с които имат диаметрални различия - както с ДПС на Ахмед Доган, така и с ГЕРБ, като това е единственият начин да се противодейства на запазването на влиянието на Делян Пеевски в прокуратурата.

Да се надяваме, че в следващия парламент ще има достатъчно сили, която могат да се включат, ако не в коалиция, то в "тактическа" сглобка за спасяване на демокрацията и правовия ред в България.