След масирана бомбардировка на Ливан Израел започна сухопътна инвазия на северния си съсед. Войски навлязоха в Южен Ливан в опит да изтласкат "Хизбула" отвъд река Литани, на 29 км от израелската граница. Обявената цел е да се улесни завръщането на около 60 хил. разселени израелци в домовете им в Северен Израел.

Убивайки лидера на "Хизбула" Хасан Насрала и няколко от неговите командири през уикенда, Израел вече нанесе сериозен удар на групировката. Това подобри позициите на израелския премиер Бенямин Нетаняху, въпреки че мнозинството от израелците искаха да се оттегли.

Сега Израел е готов да повтори операциите си в Газа в Ливан с оглед на пренареждане на Близкия изток в собствените си интереси. Но дали това е твърде голяма лъжица за устата му?

Израел и преди е правил това.

Той нахлу в Ливан и стигна до столицата Бейрут през 1982 г. в опит да елиминира Организацията за освобождение на Палестина. Опитваше се да потуши палестинската съпротива срещу израелската окупация на Западния бряг, Газа и Източен Ерусалим, която съществуваше от израелско-арабската война през 1967 г.

1982 г. е и годината, в която "Хизбула" е създадена с помощта на наскоро създаденото ислямско правителство в Иран.

Израел упълномощи своите ливански християнски съюзници да избият стотици палестинци в бежанските лагери Сабра и Шатила в Бейрут. Освен това принуди Организацията за освобождение на Палестина да премести централата си от Бейрут в Тунис.

След това Израел създаде зона за сигурност на север от границата си, но се сблъска със силна съпротива от "Хизбула". С увеличаването на израелските жертви тогавашният премиер Ехуд Барак направи едностранно оттегляне през 2000 г.

Оттеглянето засили популярността и силата на "Хизбула" като страховита политическа и паравоенна сила срещу Израел и неговите съюзници.

Израел нахлу в Ливан през 2006 г. в опит да унищожи "Хизбула". Не успя да постигне целта си. След 34 дни кървави битки и значителни разходи за двете страни тя прие резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня, като "Хизбула" излезе триумфираща.

Този път Нетаняху се чувства уверен в успеха. Той също така има подкрепата на своите министри екстремисти, особено тези на националната сигурност, финансите и отбраната. Той зависи от тяхната подкрепа за своето вътрешнополитическо оцеляване.

Израел има повече огнева мощ от всякога. Показа го във войната в Газа, докато отмъщаваше за убийството на "Хамас" на над 1100 израелци и отвличането на около 240 израелски и чуждестранни граждани на 7 октомври.

С операции на изгорена земя израелските отбранителни сили изравниха части от ивицата Газа и убиха над 40 хил. от цивилните - 35% от тях бяха деца - а още 2 млн. бяха многократно разселени (Израел настоява, че между една трета и половината от жертвите са бойци, предимно на "Хамас" - бел. ред.).

Така ръководството на Нетаняху пренебрегна нормите за водене на война, международното хуманитарно право, резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня и предупреждението на Международния съд срещу геноцидни действия.

Освен това той нагло пренебрегна сериозното глобално осъждане на израелските действия.

Подкрепата на позицията му е "желязната" военна, финансова и икономическа подкрепа на Израел от страна на САЩ. Вашингтон току-що одобри допълнителен пакет помощ 8.7 млрд. щатски долара в подкрепа на кампанията на Израел в Ливан.

Нетаняху не е имал убедителна причина дори да бъде любезен към призивите на Вашингтон за сдържаност или прекратяване на огъня.

Увереността на Нетаняху е подсилена още повече от ядрения капацитет на Израел. Макар и необявено, според съобщенията Израел притежава много ядрени оръжия за регионално възпиране и военно надмощие в региона.

Нетаняху и неговите поддръжници твърдят, че използването на непропорционална сила от тяхна страна е законно при самозащита срещу това, което наричат терористичните пипала ("Хамас", "Ислямски джихад" и "Хизбула") на иранския октопод. Предвид че САЩ и няколко от техните западни и регионални арабски съюзници споделят позицията му, Израел сега отново се фокусира върху недовършената работа по изкореняването на "Хизбула".

Не може да се очаква Техеран да се откаже от "Хизбула", но той има и други вътрешни и външнополитически приоритети. Новоизбраният президент на Иран Масуд Пезешкиан пое властта с обещания да намали теократичните политически и социални ограничения и да подобри условията на живот за повечето иранци.

Пезешкиан също се ангажира да подобри регионалните и международни отношения на Иран, включително възобновяване на преговорите със Запада (особено САЩ) по отношение на ядрената програма на Иран, така че да се сложи край санкциите на САЩ.

Пезешкиан, изглежда, има подкрепата на могъщия върховен лидер аятолах Али Хаменей, показва желание да бъде прагматичен, когато е необходимо. Неговият външен министър Абас Арагчи заяви, че "Хизбула" е в състояние да се защити.

Засега подходът на Техеран е да остави Израел да бъде в капан в Ливан, както в предишни случаи.

[[storyid:468266

На този етап е важно да запомните две точки.

Едната е, че след едногодишна пагубна кампания Израел все още не е успял напълно да потуши съпротивата на "Хамас". Работата по справяне с "Хизбула" в сухопътна война може да се окаже много по-трудна и по-опасна.

Другата е, че подобно на Нетаняху, бившият президент на САЩ Джордж У. Буш се стреми да пренареди Близкия изток според геополитическите предпочитания на САЩ. Той се намеси в Афганистан и Ирак под прикритието на война срещу тероризма и насърчаване на демокрацията.

Но действията на Америка допълнително дестабилизираха региона.

След Втората световна война прилагането на груба сила рядко е служило като жизнеспособен заместител на дипломацията при управлението на световни проблеми.