Как партиите ни заприличаха на италианските, а немските - на българските
Рекордно ниска избирателна активност, очаквана на 27 октомври - около, дори под 30 процента. Вероятност за още по-фрагментиран парламент. Малки шансове за съставяне на редовно правителство. И т. н. Още преди да са проведени седмите избори в рамките само на три години и половина, на пролетния хоризонт се очертава осмият пореден (седми предсрочен) вот.
На този фон с отвратителни номера и хулиганско поведение "Има такъв народ" и "Възраждане" (в идеен синхрон с БСП) провалиха в последния ден на парламента опита на ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и ДПС-Пеевски за актуализиране на пътната карта за климатична неутралност. Тя е свързана с 500 млн. евро за рекултивация на терените на въглищните мини. Ето как санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски може да заприлича не само на корпулентен евроатлантик, но и на "зелен" прогресист.
| Откакто моделът "Борисов - Пеевски" беше силно разклатен от протестите през 2020 г., всичко в политическата система е някак си недовършено. |
При това нито статуквото може да вземе реванш, нито промяната може да го доразруши. На този фон дежурните обещания на "добрите сили" за скорошно пълноправно членство в Шенген и влизане в еврозоната, както и за наваксване в усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, си остават поредните предизборни лозунги.
Доган за Пеевски: Това момче вече застрашава и демокрацията в страната, и държавността
Още по-голям проблем е, че лелеяната съдебна реформа вече е трайно блокирана след краха на конституционните промени, а борбата с корупцията така и не е започвала. При сегашната безизходица трудно ще има реални социални политики, макар и в по-скромни мащаби, каквато практикуваше ПП-ДБ, докато два пъти доминираше редовните правителства след 2021 г.
Но да спрем да търсим някаква уникалност в случващото се в България. Колкото по-рано го разберем, толкова по-бързо ще си напишем домашното. С изключение на световния ни рекорд за най-голям брой избори, фрагментирането на политическото пространство, обречеността за управление на многопартийни коалиции, но и провалът на безпринципни "сглобки" са вече новата европейска нормалност.
Причините за този обрат трябва да бъдат търсени в кризата на либералната демокрация. Тя е изправена пред остри предизвикателства в условията на глобализация. Периодично припламват стари и нови социални неравенства: между бедни и богати; между пионери на борбата срещу климатичните промени и губещи от новите "зелени" политики; между помагащите на мигрантите и бежанците и противопоставящи им се, защото отслабват и без това боледуващата социална държава; между подкрепящите или толериращите различната от тази на мнозинството полова идентичност и сексуална ориентация и отхвърлящите ги консерватори.
| Либералната демокрация е отслабнала в глобален мащаб, без това непременно да означава, че утре ЕС ще осъмне с една или няколко фашистки диктатури. "Нелибералната демокрация" на действащия в автократичен стил унгарски премиер Виктор Орбан обаче привлича все повече източноевропейци. |
Новите социални конфликти ускоряват фрагментацията на европейските общества и водят до преформатиране на партийните системи. През 20-ти век в Западна Европа партиите преминаха през два основни етапа. Преди Втората световна война те бяха "вкопани" в големи социални групи и структури - религиозни общности, работническа класа и др. След войната в Германия например се наложиха "народните" партии - социалдемократите и християндемократитe. За да спечелят златната "среда" и привлекат представители на различни прослойки, те вече не изостряха идеологическия си профил.
В края на века моделът влезе в кризисен модус, защото изостана от процесите на фрагментиране в обществото. Те бяха ускорени от глобализацията и нахлуването на интернет и социалните медии в живота ни.
Независимостта и трите пропагандни абсурда
Източна Европа с нейните възродени многопартийните системи нямаше много време да се подготви за онази либлерална демокрация, за която се бяха борили дисидентите. Не на последно място, защото самата либерална демокрация на Запад вече показваше сериозни дефекти.
| В условията на турбулентен преход в повечето бивши комунистически страни партийните им системи се преобърнаха с хастара нагоре, реагирайки на националистически, популистки и други движения в обществото. Макар че закъсняха, радикалните промени не подминаха и България. |
В историята е вече двуполюсният модел от 90-те години, сближил ни със страни като Великобритания, въпреки че там той е проявление на мажоритарна система. През 2024 г. единият полюс вече окончателно е атрофирал (СДС е обикновена присъдружна организация на ГЕРБ), а другият - БСП, бере душа. Почти изчезна друга знакова партия на прехода - царското НДСВ, която разби двуполюсния модел.
В наши дни в страните - членки на ЕС, парламентите по правило става все по-фрагментирани, тройните, че и четворни коалиции вече са неизбежни, а експериментите тип "сглобка" се наказват от избирателите. В това отношение българският опит никак не е уникален. От една страна вървим по пътя на западноевропейски пионери, същевременно други влизат в българския сценарий.
Да направим сравнение с Италия. В началото на 90-те години като резултат от операцията "Чисти ръце", но и като отзвук от рухването на "реалния социализъм" в Източна Европа, в небитието отиде "старата" партийна система. Стопиха се или преформатираха абонираната за властта Християндемократическа партия, социалистическата партия, както и втората по-тежест политическа сила - вечно опозиционната компартия.
Наследилите ги формации междувременно вече са станали третостепенни или най-много второстепенни актьори. Към първата група се числят предизвикалата преди време фурор като маркетингов продукт "Форца, Италия" на бившия премиер и медиен магнат Берлускони и съюзника й - сепаратистката "Лига". Във втората група влизат управлявалите начело на коалиции Демократическа партия (частичен наследник на компартията) и популисткото Движение "5 звезди". Днес "Форца Италия" и "Лига" са младши коалиционни партньори на крайнодеснните "Италиански братя" на Джорджа Мелони.
В парламента има десетина формации, но на изборите през 2022 г. само една - "Братята", получи повече от 20% (26% срещу 19% на Демократическата партия). На този фон българската партийна система изглежда все още стабилна, макар че вече е в процес на имплозия.
Борисов е затапил изхода от политическата криза
Приликите с Италия и нейната невротизирана политическа среда се множат. В България за втори пореден път след изборите на 9 юни се очертава само една партия да мине 20-те процента. Според проучване на "Тренд" това очаквано е ГЕРБ (25%). Преди няколко месеца пак тази партия прескочи своеборазната "летва" - с 25%. В парламента могат да влязат девет формации (седем са сигурни, а две - "на ръба"), с една повече от рекордните осем през 2014 г.
Макар избирателната активност в двете страни да е несъпоставима: 34% на 9 юни у нас срещу 64% в Италия (- 7 процентни пункта в сравнение с 2018 г.), част от причините за резкия спад на Апенините важат с още по-голяма сила за България. Германският политолог Кристофер Хайн в анализ за фондация "Хайнрих Бьол" изтъква четири причини за намалелия изборен ентусиазъм на италианците. Първите три са формулирани сякаш за българите.
| Става въпрос за: нарастващия процент бедни и социално маргинализирани, които са загубили всякаква надежда, че политиката може да реши проблемите им; резигнация сред партийните привърженици заради предопределеността на резултатите и представянето на собствената партия; общо дистанциране от политиката. |
Има и една съществена разлика: в Италия се наблюдава "криза на партиите, които през последните години постоянно сменяха имена, символи и водещи фигури и загубиха до голяма степен опората си в "базата".
Парламентарното фрагментиране е още по-напреднало в страни като Нидерландия, в която няма избирателен праг. "В парламента са представените 15 партии, от които само една е получила над 20 процента. Няма доминираща партия, която да обедини голяма част от избирателите зад себе си. Всичко зависи от формирането на умна коалиция от много партии", анализира политологът Волфганг Шрьодер в интервю за taz. В средата на май, цели шест месеца след предсрочните избори, четири десни партии, вкл. победителят - крайнодясната Партия на свободата, успяха да сформират правителство. Интервюто с Шрьодер всъщност е посветено на заплахата за либералната демокрация в Германия след трите регионални избора, белязали възхода на дясноекстремистката "Алтернатива за Германия". Текстът е озаглавен "Прелом в партийната система". Такъв се задава скоро и в България, където партиите на прехода могат да бъдат пометени от нови играчи.
"Стабилната" до неотдавна политически Германия и "нестабилната" от четири години България вече си приличат и по фрагментирането в парламента. В народното събрание влязоха седем партии и коалиции, в Бундестага към днешна дата също има седем формации. При това едната се роди в самия парламент, от разцеплението на "Левицата" след като я напусна Сара Вагенкнехт. В България се разцепи ДПС и в навечерието на предизборната борба партията имаше де факто две парламентарни фракции. Германия започва да "настига" хаотични страни като България и Италия, но и на Нидерландия с наличието само на една по-силна партия, готова да прескочи 20-процентната "летва". Според проучване на "Форса" от средата на септември при евентуални избори сега единствено ХДС/ХСС ще получи повече от 20 % процента (31%).
| Германия и България си приличат и по нестабилността на техните "сглобки". |
Българската, която беше зачената порочно между политически врагове, се разпадна безславно, когато ГЕРБ и ДПС, крепящи я в парламента, се почувстваха заплашени от плановете на ПП-ДБ за реформа на регулаторите. В Берлин дефектът на "светофара", както наричат "сглобката" между три идеологически много различни партии: социалдемократите, зелените и пазарните либерали, беше закодирана още в генезиса му. И трите партии претърпяха чувствителни или съкрушителни поражения на последните регионални избори. Политически наблюдатели допускат дори предсрочни избори вследствие на неубедителното представяне на "светофара", въпреки че предсрочният вот в Германия е абсолютно изключение.
