Напуска ли почтеността България
Коментарът е от профила на автора във фейсбук.
Сутринта ми започва с две инвестиционни новини. Първо, получавам отговор от голяма американска компания относно (непланиране на - бел. ред.) инвестиция в България:
"We currently do not have strategic plans for expansion specifically into Bulgaria. However, if the target has a broader regional presence that includes Bulgaria, we might be open to exploring. A company focused mainly on the Bulgarian market would be less aligned with our interests at this time."
След малко прочитам, че голяма канадска компания в златодобива се оттегля от България, продавайки бизнеса си на турски холдинг.
Така е - плъзгането, или по-скоро пропадането на Изток с все по-доминиращата съветско-ориенталска култура в публичното пространство дава отпечатък и на типа инвестиции, които влизат у нас.
А най-характерното за тази култура е релативния характер на понятието "почтеност" - която като шагренова кожа всекидневно се свива у нас.
Кой е подходящият икономически модел за България
А няма просперираща страна по света, в която почтеността, интегритетът да не е водеща ценност.
Почтеността дава спокойствие, че постъпваш правилно, возвисява духа, сгрява сърцето.
Почтеността е нещото, с което не само другите печелят уважението ни, но и ни дава самочувствие заради собственото ни себеуважение; с която правим избора си на микро-общност да прекараме живота си; чрез която планираме действията си срещу неприятни изненади.
Почтеността е кодът на аристократите на духа, честните и благородните хора.
Именно напускащата България почтеност като изгорена земя ни доведе до днес. Намаляващата почтеност свива контактите и множи разделителните линии в обществото, намалява транзакциите в икономиката, помпа бедността, увеличава пропастта между управляващи и управлявани, поражда недоверие във всичко публично, прави ближните врагове.
Липсата на почтеност роди толкова много фалшиви герои с измислени роли в публичното пространство, чиято крайна цел е да седнат на бюджетната софра, като измамят своите домакини.
| Драмата е, че не само все по-трудно хората не могат да ги усетят и да се усетят, докато не видят софрата опоскана. |
А че все повече хора гласуват и те да седнат, ако не на софрата, то да пласират някого, който да им подхвърли, ако не крайщник, то поне някоя троха от нея.
И нещата няма да се оправят, докато хората не се научат да разграничават почтени от мошеници. Докато не се научат да правят почтен избор, защото те са избрали да бъдат почтени. Докато не изберат бавния, но сигурен път към добрия живот, вместо оцеляването днес и сега чрез гласуване за бандити, мошеници и крадци.
Само ако избираме почтените и почтеността можем да се надяваме на добър живот.
