В навечерието на първата годишнина от атаката на "Хамас" срещу Израел не липсваха драматични събития, които станаха водещи новини в Израел. На 1 октомври израелците се укриха по време на ракетната атака на Иран. В дните преди атаката Израел уби Хасан Насрала, дългогодишния лидер на "Хизбула", в Бейрут; нахлу в Ливан; а икономическият му рейтинг бе понижен - това са само няколко примера.

Това, което липсваше на страниците на вестниците, бяха 101-те заложници, все още държани от "Хамас", като около една трета се предполага, че са мъртви. Лицата им все още ви гледат от плакати и листовки по стени, билбордове, огради и автобусни спирки, както и в реклами и банери във вестници и новинарски издания. Историите им обаче изчезнаха от светлините на прожекторите, където бяха близо година.

Когато "Хамас" атакува Израел на 7 октомври 2023 г., държавата преживя най-тежкия си политически конфликт от създаването си. Мнозина видяха опитите на дясното правителство да преразгледа съдебната система като опит за разрушаване на израелската демокрация, предизвиквайки седмични масови протести. За няколко кратки седмици след нападението протестите утихнаха и изглеждаше, че Израел може да преодолее вътрешните си разделения в усилията си да изведе заложниците.

Надеждите за солидарност обаче скоро избледняха. Заложниците бързо се превърнаха от символ на национална решителност и единство в символ на съществуващите разделения в страната.

Като изследовател на израелска култура, история и политика аз наблюдавам отразяването в Израел и в чужбина. На международната сцена образът на заложниците е използван, за да оправдае опустошението на Израел в ивицата Газа - а сега и военните му операции в Ливан. В Израел обаче вниманието към заложниците представлява значително предизвикателство за премиера Бенямин Нетаняху и неговата коалиция.

Повечето усилия за застъпничество за заложниците се насочват чрез Форума на заложниците и изчезналите семейства, базирана на доброволци организация, която се фокусира върху "връщането на нашите близки у дома с всички необходими средства чрез всички налични канали". Включително като част от преговорите за прекратяване на огъня или пълно военно изтегляне от Газа.

Въпреки това малка група семейства създадоха съперническа организация: Форума "Тиква", което означава "надежда". Те заявяват на сайта си: "Форумът "Тиква" няма да позволи децата, родителите и приятелите ни да бъдат използвани за подкрепа на нашите врагове или да им позволят да повторят атаките от 7 октомври. Единственият ни вариант е да спечелим тази война и да премахнем всякакъв стимул да атакуваме отново Израел." Те гледат на освобождаването на заложниците като на по-малко важно от решителното поражение над враговете на Израел и се противопоставят на усилията за деескалация на конфликта или преговори с "Хамас".

Следователно не е изненадващо, че тези два форума се присъединиха към противоположни политически лагери: коалицията на министър-председателя прегърна Форума "Тиква".

През седмиците и месеците след атаката членовете на Форума на заложниците и изчезналите семейства все повече се разочароваха от Нетаняху и правителството му. След първата размяна на затворници срещу заложници между Израел и "Хамас" през ноември 2023 г., при която бяха освободени 80 израелски заложници и 25 чужди граждани, стана очевидно, че ключови фракции в коалицията на премиера се противопоставят на всякакви по-нататъшни сделки, които биха могли да включват отстъпки пред "Хамас".

Прекратяването на войната би осуетило визията на крайнодесните партии за възобновяване на израелския контрол над Газа, прогонване на палестинци и подновяване на еврейските селища там. Отново и отново те заплашваха да се оттеглят от коалицията и да предизвикат нови избори, ако Нетаняху се съгласи на прекратяване на огъня в Газа - а наскоро и в Ливан.

Самите възпоменателни церемонии на 7 октомври онагледяват докъде е стигнала поляризацията на Израел.

Официална церемония ще бъде водена от министъра на транспорта Мири Регев. Общностите в кибуците, които поеха тежестта на атаката на "Хамас" обаче - а тези кибуци са домът на много от заложниците, все още държани в Газа - обявиха, че няма да участват. Те отбелязаха, че Нетаняху и правителството му все още не са поели отговорност за бедствието и че не са показали особена грижа за жертвите и оцелелите от 7 октомври.

Когато Регев планира да посети кибуца Беери, мястото на едно от най-ужасните кланета, жителите я помолиха да не влиза в кибуца. Според разследване на израелския "Канал 13" нейният говорител казал: "Тези кибуци са крайнолеви... Трябва да вземем на министъра камила и куфия (кърпа за глава, свързвана с арабите; черно-бялата - с палестинците - бел. ред.). Да започнем да режем глави." А с това предлага министърът да довърши започнатото от "Хамас". Регев заплашила и че Беери "ще бъде последният кибуц, който ще бъде възстановен". Тя отхвърлила критиките към официалната церемония като "фонов шум". Опитвайки се да успокои общественото недоволство, президентът Ицхак Херцог предложи вместо нея да бъде домакин на държавната церемония, но Регев категорично го отхвърли.

От своя страна много семейства на жертви и на заложници решиха да бойкотират официалната церемония и да проведат алтернативни, като основната ще се състои в Тел Авив.

От тази гледна точка последните военни операции в Йемен и Ливан и възможността за удари в Иран бяха изгодни за Нетаняху и неговата коалиция. За първи път от една година действията на Израел произведоха заглавия, показващи успехи на Израел.

Докато израелците остават разделени за целите на войната в Газа и най-добрите стратегии за освобождаване на заложниците, последните проучвания показват, че 90% от израелските евреи подкрепят офанзивата срещу "Хизбула". След последните военни успехи рейтингите на одобрение за министър-председателя, министъра на отбраната и началника на военния щаб се подобриха значително: съответно до 37%, 57% и 63%.

Докато очакваната военна ескалация се задава, вниманието беше отклонено от заложниците и техните семейства и някои изразиха опасения, че тези в плен ще бъдат почти забравени. Страховете им изглеждат основателни.