Предизборната кампания: тихо, да не събудим избирателите!

Предизборната кампания е почти незабележима. Основните актьори, дори онези, които са "на кантар" за влизане в парламента, създават усещането, че правят избори някак си с нежелание.
Донякъде подобно политическо поведение е разбираемо. Седми вот за парламент в рамките само на три години и половина. А съотношението на силите няма да е много по-различно от сегашното. Към това трябва да се добавят изчерпани финансови ресурси, изхабени лица, драстично спаднала избирателна активност. Всички казват, че трябва да има редовно правителство, но червените разделителни линии минимализират шансовете то да се случи. Ако не се създаде някакъв компромисен кабинет, тип нова "сглобка", се очертават осми поредни избори догодина. Така България отново ще бъде световен рекордьор, но в една отрицателна класация.
Някои ще кажат, че кампанията, каквато я описват в учебниците по политически комуникации и маркетинг, наистина е вяла, но за сметка на това тече друга, паралелна и далеч по-разгорещена битка. В ход са две кампании, така както официалната държава с уж легитимно избраните й институции съществува редом със завладяната държава. Реалистите ще са прави, но само частично. Защото
случващото се на втората предизборна писта със сигурност оказва съществено влияние върху резултатите на първата, но електоратът пак си тъне в летаргия. |
Въпреки че нелегитимният властови потенциал на "модела Пеевски", с който МВР, прокуратурата и антикорупционната комисия репресират кандидат-депутати и знакови фигури от ДПС - Доган, е много по-злокачествен от 2013 г. например. Тогава избирането на възхождащия политик Пеевски за шеф на ДАНС - пост, на който остана само няколко дни, предизвика мощна вълна от антиправителствени и антикорупционни протести.

Цитат на деня: Царството на олигархията се гради върху отломките на безучастен народ
Немислимо е точно днес да си представим подобни акции срещу Пеевски, макар че те биха вкарали ударна доза политика в кампанията. Действия на улици и площади срещу властовите метастази на олицетворявания от него модел нямат шанс поне в средносрочен план. Състоянието на нещата е такова заради легитимирането на санкционирания за корупция по американския закон "Магнитски" политик в "сглобката" между "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС.
Поради спецификата на "турския" вот пък е съмнително дали битката между двата лагера в ДПС ще мобилизира сумарно повече последователи на Доган и Пеевски, в сравнение с гласовете за монолитната ДПС на 9 юни. Традиционно публичната част на кампанията не играе голяма роля за избирателите на ДПС за сметка на организационния елемент и лоялността към лидера.
Вината на Доган за зулумите на "момчето", както той нарича Пеевски, не е тема, която може да вдигне протестна вълна сред българските турци. |

Избори по време на преврат
От полето на паралелната кампания ще влияе върху официалната надпревара и номинирането на и.ф. главния прокурор Сарафов за единствен кандидат за титуляр на поста. Още преди старта на кампанията ПП-ДБ се обявиха против възможността сегашният делегитимиран Висш съдебен съвет (ВСС) да избира главния прокурор. Това е същият ВСС, за който се счита, че продължава да бъде под влиянието на Пеевски и Борисов. Този състав на ВСС отстрани Гешев, който в края на властването си в държавното обвинение беше погнал Борисов. Така стана възможна "сглобката". Макар че е много важна, сложността на темата я отпраща автоматично към второстепенните фактори на влияние в кампанията.
Темата за завладяната държава, асоциирана само с Пеевски, но не и с Борисов, въпреки почти 12-годишното му управление, присъства постоянно в говоренето на лидерите на ПП-ДБ. "За да работим заедно, ГЕРБ трябва да отвоюва независимостта си от Пеевски", каза онзи ден Елисавета Белобрадова от ДБ пред "Офнюз". Необходимостта за "откачането" на Борисов от Пеевски е лайтмотив за ПП-ДБ още от времето, когато започна разпада на сглобката. Към днешна дата той вече се е изтъркал и може да вдъхнови само най-твърдата част от твърдото ядро на двете формации. На 9 юни "градската десница" като че ли се сви до "историческите" си граници от 300 хил. избиратели. Малко вероятно е коалицията да си върне поне малка част от изгубените преди няколко месеца 300 хил. гласа.

През 2024 г. само с лозунги анти-Пеевски избори не се печелят
В кампанията на ПП-ДБ няма автентичен емоционален заряд, защото липсва голяма, мобилизираща цел. Особено след като Конституционният съд отмени съдебната реформа, която години наред беше алфата и омегата в политиката на градската десница. Теми като влизане и в сухопътния Шенген, приемане на законите по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС, членство в еврозоната и разбира се, същинска борба с корупцията, са важни, но за някогашната по-широка периферия на коалицията отдавна звучат предимно като заклинания.
Емоционален заряд няма и в кампанията на ГЕРБ, но това не учудва. Борисов си е избрал ролята на политик, който иска отново да гради, този път на фона на "разрушеното" в държавата и институциите от 2021 г. насам. Борисов дори лансира трима от кметовете на ГЕРБ като водачи на листа - примамка за връщане на онези 130 000 избиратели, които партията загуби на последните избори. Те, разбира се, са само стръв за наивници, защото няма да стават депутати. Същевременно вождът на ГЕРБ пази неутралитет, поне привидно, спрямо двата лагера на ДПС, с които би взаимодействал по различни формули след изборите.
Набива се на очи най-вече нежеланието му да критикува Пеевски. |
Както и че ГЕРБ почти копира слогана на ДПС от изборите през октомври 2022 - за "сигурност и стабилност".
Подобни тактически подходи не раждат големи новини, не водят до мобилизиране на по-широк кръг симпатизанти на ГЕРБ, респективно на негови опоненти, допринасят за посредствеността на кампанията.
Дори някои по-остри и пикантни телевизионни дебати предизвикват само буря в чаша вода. Така стана със "зрелищния сблъсък" между Делян Добрев от ГЕРБ и Асен Василев от ПП в предизборен диспут с четирима участници в ефира на bTV. Те спориха за антикорупционните закони, за Плана за възстановяване и устойчивост, за инфлацията, дали има дупка от 18 млрд. лв. в бюджета.
Дуелът не стана топ новина в публичното пространство, макар че влезе в медиите и социалните мрежи с опита за оригиналничене на Добрев (критик на "сглобката" ): "А откъде ще намерите 18 млрд.? (Ако Василев отново стане финансов министър.) Аз казах, че ще продадете "Мариците", Рилския и Бачковския манастир и ако не стигнат, ще продадете и половината от река Дунав, защото другата половина не е наша." Василев контрира аргументирано , че такава дупка в бюджета няма. И каза, че "в политиката освен интелект, трябва да имаш и сърце".
Основната причина подобни рядко случващи се съдържателно-емоционални дебати да не разтърсват кампанията, е че не са баш лидерски. |
Например между Василев и/или Петков и Борисов. Второ - сблъсъкът беше "потопен" в сутрешния блок на телевизията. Трето - в България е налице инфлация на формата "предизборни дебати", вследствие на което те са принизени до ранга на пълнеж в медийното съдържание. Подобно на платените предизборни хроники в обществената телевизия и маскираните като журналистически текстове прессъобщения в онлайн медиите.

Влезли Борисов, Пеевски и Петков в едно телевизионно студио...
На тези избори се набива на очи липсата на един от атрибутите на успешна кампания в български условия - пълните зали със симпатизанти. Те се утвърдиха като заместител на отмрелия у нас "жанр" партиен митинг. Дори ГЕРБ, който държи запазената марка "препълнена зала" (най-често с партийна клиентела, реализирана в общински служби и фирми), се отчита с малко видеа и снимки от такива места в страницата си във фейсбук. От почти всеки статус изскача образът на Борисов, от време на време се появяват и някои водачи на листи. На този етап май само една зала в Ихтиман отсрамва положението с внушение за многолюдност. А какво да говорим за много по-рехавите предизборни срещи на другите партии.
И в навечерието на тези избори в България почти няма следи от една от най-силните форми на предизборна кампания по света - избори от "врата до врата", в райони, квартали и махали. |
Партиите се опитват да компенсират липсата на пряка връзка с избирателя немощно с шатри и раздаване на листовки в паркове и градинки.
Шанс за масовост в кампанията дават предвидените шествия под надслова "Дайте шанс на мира!" на 21 октомври, които проруската партия "Възраждане" ще организира в София и други големи градове в контекста на войната в Украйна. Във фейсбук партията развива различни антиевропейски теми - например срещу въвеждането на еврото. В най-предпочитаната все още социална мрежа за политическа комуникация в България видимо активни освен партията на Костадинов са и "Да, България" и "Продължаваме промяната" и донякъде "Величие". Тази партия влезе в последния парламент под носа на политическите наблюдатели чрез активността си в "Тик-Ток" и "Ютюб". С оглед на рязко намалялата избирателна активност и значимата динамика в електоралните резултати на "интернет партиите" обаче, са необходими по-задълбочени проучвания за ролята на социалните мрежи в изборите.
