Предизборната кампания е почти незабележима. Основните актьори, дори онези, които са "на кантар" за влизане в парламента, създават усещането, че правят избори някак си с нежелание.

Донякъде подобно политическо поведение е разбираемо. Седми вот за парламент в рамките само на три години и половина. А съотношението на силите няма да е много по-различно от сегашното. Към това трябва да се добавят изчерпани финансови ресурси, изхабени лица, драстично спаднала избирателна активност. Всички казват, че трябва да има редовно правителство, но червените разделителни линии минимализират шансовете то да се случи. Ако не се създаде някакъв компромисен кабинет, тип нова "сглобка", се очертават осми поредни избори догодина. Така България отново ще бъде световен рекордьор, но в една отрицателна класация.

Някои ще кажат, че кампанията, каквато я описват в учебниците по политически комуникации и маркетинг, наистина е вяла, но за сметка на това тече друга, паралелна и далеч по-разгорещена битка. В ход са две кампании, така както официалната държава с уж легитимно избраните й институции съществува редом със завладяната държава. Реалистите ще са прави, но само частично. Защото

Въпреки че нелегитимният властови потенциал на "модела Пеевски", с който МВР, прокуратурата и антикорупционната комисия репресират кандидат-депутати и знакови фигури от ДПС - Доган, е много по-злокачествен от 2013 г. например. Тогава избирането на възхождащия политик Пеевски за шеф на ДАНС - пост, на който остана само няколко дни, предизвика мощна вълна от антиправителствени и антикорупционни протести.

Немислимо е точно днес да си представим подобни акции срещу Пеевски, макар че те биха вкарали ударна доза политика в кампанията. Действия на улици и площади срещу властовите метастази на олицетворявания от него модел нямат шанс поне в средносрочен план. Състоянието на нещата е такова заради легитимирането на санкционирания за корупция по американския закон "Магнитски" политик в "сглобката" между "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС.

Поради спецификата на "турския" вот пък е съмнително дали битката между двата лагера в ДПС ще мобилизира сумарно повече последователи на Доган и Пеевски, в сравнение с гласовете за монолитната ДПС на 9 юни. Традиционно публичната част на кампанията не играе голяма роля за избирателите на ДПС за сметка на организационния елемент и лоялността към лидера.

От полето на паралелната кампания ще влияе върху официалната надпревара и номинирането на и.ф. главния прокурор Сарафов за единствен кандидат за титуляр на поста. Още преди старта на кампанията ПП-ДБ се обявиха против възможността сегашният делегитимиран Висш съдебен съвет (ВСС) да избира главния прокурор. Това е същият ВСС, за който се счита, че продължава да бъде под влиянието на Пеевски и Борисов. Този състав на ВСС отстрани Гешев, който в края на властването си в държавното обвинение беше погнал Борисов. Така стана възможна "сглобката". Макар че е много важна, сложността на темата я отпраща автоматично към второстепенните фактори на влияние в кампанията.

Както и че ГЕРБ почти копира слогана на ДПС от изборите през октомври 2022 - за "сигурност и стабилност".

Подобни тактически подходи не раждат големи новини, не водят до мобилизиране на по-широк кръг симпатизанти на ГЕРБ, респективно на негови опоненти, допринасят за посредствеността на кампанията.

Дори някои по-остри и пикантни телевизионни дебати предизвикват само буря в чаша вода. Така стана със "зрелищния сблъсък" между Делян Добрев от ГЕРБ и Асен Василев от ПП в предизборен диспут с четирима участници в ефира на bTV. Те спориха за антикорупционните закони, за Плана за възстановяване и устойчивост, за инфлацията, дали има дупка от 18 млрд. лв. в бюджета.

Дуелът не стана топ новина в публичното пространство, макар че влезе в медиите и социалните мрежи с опита за оригиналничене на Добрев (критик на "сглобката" ): "А откъде ще намерите 18 млрд.? (Ако Василев отново стане финансов министър.) Аз казах, че ще продадете "Мариците", Рилския и Бачковския манастир и ако не стигнат, ще продадете и половината от река Дунав, защото другата половина не е наша." Василев контрира аргументирано , че такава дупка в бюджета няма. И каза, че "в политиката освен интелект, трябва да имаш и сърце".

Например между Василев и/или Петков и Борисов. Второ - сблъсъкът беше "потопен" в сутрешния блок на телевизията. Трето - в България е налице инфлация на формата "предизборни дебати", вследствие на което те са принизени до ранга на пълнеж в медийното съдържание. Подобно на платените предизборни хроники в обществената телевизия и маскираните като журналистически текстове прессъобщения в онлайн медиите.

Партиите се опитват да компенсират липсата на пряка връзка с избирателя немощно с шатри и раздаване на листовки в паркове и градинки.

Шанс за масовост в кампанията дават предвидените шествия под надслова "Дайте шанс на мира!" на 21 октомври, които проруската партия "Възраждане" ще организира в София и други големи градове в контекста на войната в Украйна. Във фейсбук партията развива различни антиевропейски теми - например срещу въвеждането на еврото. В най-предпочитаната все още социална мрежа за политическа комуникация в България видимо активни освен партията на Костадинов са и "Да, България" и "Продължаваме промяната" и донякъде "Величие". Тази партия влезе в последния парламент под носа на политическите наблюдатели чрез активността си в "Тик-Ток" и "Ютюб". С оглед на рязко намалялата избирателна активност и значимата динамика в електоралните резултати на "интернет партиите" обаче, са необходими по-задълбочени проучвания за ролята на социалните мрежи в изборите.