Разширяването на ЕС към Западните Балкани изглежда е в разгара си. Но влезте под повърхността и ще се появи много по-малко розова картина. Магията на предложението на ЕС не работи и броят на страните, които обмислят алтернативите на членството, се разширява.

Политическите лидери вярват, че има трети начин, по който държавите им могат да се възползват от тесните икономически връзки с ЕС, без да приемат неговите изисквания, свързани с присъединяването. Този модел, първоначално възприет от Сърбия, набира популярност навсякъде в региона.

Западните Балкани не могат да се оплачат от липса на внимание от страна на ЕС. На 14 октомври германският канцлер Олаф Шолц беше домакин на десетата годишна среща на върха на Берлинския процес, платформа за сътрудничество между ЕС и Западните Балкани. Шестте страни от региона - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - подписаха план за действие за общ регионален пазар. ЕС осигурява напредък, насърчавайки интеграцията сред Западните Балкани като предварително условие за присъединяване - визията на Берлинския процес, изложена от бившия германски канцлер Ангела Меркел преди десетилетие.

Окуражаващо е как Шолц заяви, че западнобалканската шесторка може да влезе в ЕС през следващите десет години. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пее същата песен, като говори за план за растеж от 6 млрд. евро, насочен към подобряване на свързаността и насърчаване на реформи, съвместими с членството в ЕС.

И все пак това как изглеждат нещата може да е измамно. Политическата динамика между Брюксел и региона е в най-добрия случай смесена. Докато някои страни правят крачки към ЕС, други са в застой.

На 15 октомври Албания и ЕС проведоха втората си междуправителствена конференция (МПК) в Люксембург, ключов крайъгълен камък в преговорите за присъединяване. Тирана успя да отвори първите пет глави от преговорите, т. нар. фундаментален клъстер. Това обхваща досиета като реформиране на съдебната система, борба с корупцията и преразглеждане на сектора на обществените поръчки, които са от съществено значение за поддържането на демокрацията и върховенството на закона.

Усещането в Люксембург обаче не беше само приятно. Една страна беше забележима с отсъствието си: Северна Македония. Скопие остава в неизвестност.

През 2022 г. Северна Македония проведе първата си междуправителствена конференция заедно с Албания, за да започне официално преговорите за присъединяване. Две години по-късно двете държави се разделят, тъй като правителството на Северна Македония не желае да изпълни искането на ЕС Скопие да добави позоваване на българска общност в конституцията на страната. ВМРО-ДПМНЕ, дясната националистическа партия, която спечели тазгодишните парламентарни избори в Северна Македония, откровено се противопоставя на това, което определя като българско изнудване.

Северна Македония вече промени името си от Македония след натиск от Гърция и очакваше бърз път към членство в ЕС. Но всичко, което Скопие получи в замяна, беше вето от друг съсед - и може би не последното, посочват скептиците.

Затова премиерът на Християн Мицкоски иска предоговаряне със София. Нека приемем конституционната поправка, обяснява той, но да отложим прилагането ѝ, докато всички членки на ЕС ратифицират договора за присъединяване на Северна Македония. Българският отговор е, че поправката не подлежи на обсъждане и е част от обща позиция на ЕС, а не двустранен въпрос. Приемате я или се отказвате, казва София. Говорейки на 15 октомври, германският външен министър Аналена Бербок намекна за компромис в бъдеще. И все пак няма фундаментална промяна в позицията на Брюксел.

Междувременно Мицкоски и други обмислят алтернативи.

Примерът на съседна Сърбия има доводи. Заради неразрешения спор на страната с Косово Белград също не напредва с заявената си цел за присъединяване към ЕС. Но сръбският президент Александър Вучич изгради изгодни отношения с ключови държави - членки на ЕС, и политици, включително Шолц, френския президент Еманюел Макрон и по-специално популисткия премиер на Унгария Виктор Орбан. Следвайки разнопосочна външна политика, Сърбия получава много китайски инвестиции и се радва на тесни връзки с Русия.

С други думи, има живот извън процеса на присъединяване към ЕС.

Правителството на Северна Македония, изглежда, е съгласно с това. Миналия месец страната постла червения килим за Орбан, който донесе много рекламиран заем от 500 млн. евро. Има много подозрения, че парите идват от Китай, а не от Унгария, чието фискално състояние далеч не е оптимално. Част ще бъде инвестирана в транспортния коридор север-юг, който свързва Северна Македония със Сърбия и Унгария. Друга част от коридора е финансираната от Китай високоскоростна железопътна линия Белград-Будапеща. Парите от заема също ще бъдат напомпвани в общините в Северна Македония, укрепвайки позицията на ВМРО-ДПМНЕ на предстоящите местни избори в страната.

Приятелството със Сърбия и Унгария се приветства от обществото в Северна Македония, особено от етническите избиратели на Мицкоски в Северна Македония. Съседството върви ръка в ръка с разочарованието в ЕС, чийто рейтинг на одобрение падна в резултат на неуспехите по пътя към присъединяване. Акциите на Сърбия междувременно се покачват, като Вучич редовно оглавява класациите за популярност на чуждестранни лидери.

Хората, управляващи Сърбия и Северна Македония, очакват резултата от президентските избори в САЩ през ноември. Публична тайна е, че лидерите на страната подкрепят Доналд Тръмп, подобно на Орбан, който е емблематична фигура сред тръмписткото крило на Републиканската партия на САЩ. Играта на изчакване отслабва влиянието на ЕС. Защо лидерите на Западните Балкани трябва да се вслушат в призивите на Брюксел, Берлин или Париж днес, щом утре САЩ могат да се намесят и да променят баланса на силите?

Със сигурност има рискове и за Северна Македония. Продължаващата задънена улица с ЕС може да постави под напрежение междуетническите отношения. Етническите албанци вече бият тревога за неотдавнашното решение на Конституционния съд на Северна Македония да премахне етническите квоти в публичните институции на страната. Албанците също се опасяват, че знаковият закон от 2017 г., който направи албанския официален език на Северна Македония, може да бъде съсечен.

За момента коалицията ВЛЕН, група от политически партии на етнически албанци, е щастлива да остане в управляващата коалиция на Северна Македония и да се възползва от възможностите за патронаж, които това им носи. Но натискът от страна на Демократичния съюз за интеграция, най-голямата етническа албанска партия в страната, която в момента е в опозиция, може да принуди ВЛЕН да поиска отстъпки от ВМРО-ДПМНЕ. При този сценарий напрежението ще нарасне, задействайки спирачки в отношенията с ЕС.

Идеята, че има алтернатива на членството в ЕС, също може да бъде подложена на жестока проверка от реалността. Северна Македония е била в такава ситуация и преди.

Ясно е, че ЕС няма магическа пръчка, за да реши проблемите на Северна Македония - от корупцията по високите етажи до нестабилните междуетнически отношения. Какво ще се случи занапред зависи от избора на гражданите, не на последно място в урните.

Но също така е ясно, че при сегашното състояние на нещата членството в ЕС е най-добрата налична оферта. Правителството в Скопие може да я отхвърли или по чисто инструментални причини, или по морални причини. Но отхвърлянето на ЕС би било губещ вариант и за съюза, и за Северна Македония, както и за останалите от Западните Балкани.