Автокрацията е в детайлите: "Възраждане" не допуска "Дневник", БСП не харесва въпроси за Пеевски
Прокремълската националистическа партия "Възраждане" не допусна във вторник оператор на "Дневник" да излъчи пресконференцията, която даваше за представянето си на изборите. Малко преди лидерът на партията и заместниците му да застанат пред медиите, човек от екипа им е попитал дали в залата има журналист от "Дневник". След като операторът Стефан Чанев, който трябваше да излъчва събитието в "Дневник на живо", се е представил, са му казали, че трябва да напусне, защото "не е добре дошъл".
След минути на друг тематичен брифинг, на който БСП отчиташе завръщането на лявото, временният председател на партията не хареса въпроса как ще коментират твърденията, че в кампанията обединението е било свързвано с Делян Пеевски. Атанас Зафиров попита кой му задава въпроса. След като репортерът на "Дневник" Йорданка Веселинова се представи, той ѝ отговори: "Аз чух, че и "Дневник" е купен от Пеевски. Трябва ли да отговарям и на вашата медия сега?" След това обясни, че така реагирал на слуховете и няма да коментира подобни. С темата за смяната на медийната собственост се опита да се шегува и бившият вътрешен министър Румен Петков.
Какво?
| Двата примера не са нито първи, нито най-емблематични за отношението на политиците към медиите. Може би дори вече са банални. |
"Възраждане" опита да изгони за първи път журналист на "Дневник" преди две години отново от пресконференция след изборите. Тогава Костадин Костадинов нарече "чуждестранни агенти" група медии и отказа да говори, докато репортерът ни не напусне залата. След това се опитва да прокара законопроект за агентите във всеки парламент. Представители на партията редовно атакуват медии и журналисти, за да избегнат неудобните въпроси и разговор по същество. Последният забележителен пример беше агресивното отношение в ефир на Костадинов към водещата на Би Ти Ви Мария Цънцарова, докато гостуваше в "Тази сутрин".
Агресивното отношение на политиците към медиите вече има и странични ефекти - няколко примера на нападение и атаки на журналистически екипи имаше в изборния ден, докато колеги се опитват да си свършат работата.
"Казаха ни да се махаме": атаки срещу журналисти на изборите
| Желанието за еднопосочна комуникация и отклоняването на въпроси с въпроси или с атаки е присъщо на много политици. Политическата зрялост и опит изискват умението да понасяш аргументирана критика, да чуеш остри въпроси, да коментираш, а не да нападаш. В България тенденцията върви наобратно. |
Опитите за овладяване на медии, очерняне на други и за удобство при възможност създаване на свои продължават. В понеделник вечер Ивелин Михайлов от "Величие" няколко пъти призова гласувалите за партията да започнат да плащат членски внос - така ще имат средства да си създадат собствени медии и се оплака от съществуващите.
Празни столчета вместо журналисти – мечтата на провалящите се политици
Защо?
"А защо отразявате събитията им и какво говорят" - често питат читатели. Най-лесното е да ги игнорираме, но и най-непрофесионално. В новините, които съобщаваме, и контекста, който обясняваме, показваме пълната картина.
"Защо обръщате внимание на тези случки" - вероятно ще се учудят други за примерите с "Възраждане" и БСП.
В последния брой на подкаста на списание "Атлантик" - Atlantic Radio - има разговор с известните писатели и журналисти Ан Епълбаум и Питър Померанцев, които са създали и поредица за "Автокрацията в Америка".
| В интервюто те коментират знаците и признаците за поява на автокрация и като част от темата стратегията на президента (и кандидат за нов мандат) Доналд Тръмп "да атакува идеята за истина". Обсъждат и отношението към медиите и средата, която се е променила и как влияе на възприемането на информацията. |
"Едно от нещата, които се случиха с мозъците ни е, че количеството информация, което всички ние виждаме всеки ден, е толкова огромно. И толкова много от него е или невярно, или неуместно, или някак си се научаваме да го изключваме, че си мисля, че старият, бавен процес на мислене за това кое е вярно и кое не е вярно вече не е релевантен. И всеки е започнал да третира фактите, доказателствата и истината по различен начин", казва Ан Епълбаум.
И по-късно в разговора коментира, че "нещо, което той [Тръмп] прави от десетилетие, е да се опита да подкопае вярата на хората в истината и вярата в журналистиката, както и вярата във всякакви други институции. Но той е подпомогнат от естеството на съвременния разговор и дебат, който става все по-хаотичен".
Всички прилики със събитията в България не са случайни. А разговорът в "Атлантик" е озаглавен "Автокрацията е в детайлите".
P.S. Собствеността на "Дневник" е прозрачна и не е сменяна. Принципите и стандартите на работа - също.