На изборите в Грузия през 2012 г. прозападната партия на тогавашния президент Михаил Саакашвили беше победена от "Грузинска мечта" - партия, ръководена от подкрепяния от Русия олигарх Бидзина Иванишвили. Въпреки че случилото се беше широко приветствано по това време като триумф на демокрацията, проницателните наблюдатели предупредиха да не се празнува.

Един такъв наблюдател беше бившият министър на икономиката на Грузия, покойният Каха Бендукидзе, бизнесмен и филантроп, който иронично отбеляза, че с победата на Иванишвили страната "направи крачка напред по отношение на демокрацията, но понякога, когато направите крачка напред, настъпвате говно."

Когато приятели, които подкрепиха "Грузинска мечта" през 2012 г., ме уверяваха, че ще гласуват за свалянето на партията от власт, ако не успее да покаже резултати, аз ги предупредих, че ще бъде много по-трудно, отколкото очакват.

За съжаление, както показаха парламентарните избори в Грузия на 26 октомври, прогнозата ми беше точна.

Според независими социологически организации като Edison Research, които са провели както предизборни, така и екзитполове, "Грузинската мечта" е била сериозно победена от коалиция от четири опозиционни партии. Но докато празнувахме нашата победа, Централната избирателна комисия (ЦИК) внезапно съобщи резултатите, даващи преднина на партията на Иванишвили, които надхвърляха данните от екзитпола с около 15 процентни пункта.

Следизборната умора бързо отстъпи място на дълбоко объркване и несигурност. Въпреки че през целия ден получавахме многобройни сигнали за изборни проблеми и други законови нарушения, пълната степен на изборната измама на правителството стана ясна след обявяването на официалните резултати.

В навечерието на изборите правителството въведе нова система от машини за електронно гласуване. Докато много грузинци предполагаха, че правителството ще направи такава промяна, само ако обслужва собствените му интереси, някои НПО, политически партии и международни организации вярваха, че новата система предоставя по-силни гаранции за свободни и честни избори.

Скептиците бяха прави. Въпреки че грузинската опозиция все още разследва спецификата на правителствената изборна измама, е ясно, че Грузия не е била свидетел на такава масова намеса в изборите от времето на първите постсъветски избори преди 33 години.

В Тбилиси и други големи градове "Грузинската мечта" явно загуби. Но в много селски райони мащабът на манипулацията изглежда зашеметяващ и независими групи за наблюдение на избори призоваха за анулиране на резултатите в над 246 секции - обхващащи повече от 400 хил. гласоподаватели - позовавайки се на сериозни нарушения. Тъй като новата система не успя да осигури тайната на гласуването, някои неправителствени организации призовават за пълно анулиране на резултатите и нови избори.

Окуражително е, че САЩ и Европейският съюз призоваха за разследване на изборите и никой западен лидер - освен унгарският премиер Виктор Орбан - не призна резултатите за легитимни.

За да се справят с тази безпрецедентна изборна измама, САЩ и ЕС трябва да подкрепят международна разследваща мисия и ясно да заявят, че резултатът от изборите няма да бъде признат за законен, докато разследването не приключи. И трябва да подчертаят, че отказът да сътрудничат на разследването ще доведе до незабавни санкции срещу Иванишвили и неговите съюзници.

Един обещаващ подход би бил започването на мисия за разследване в рамките на общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Една независима разследваща мисия би осигурила основни ресурси и доверие, особено след като опозиционните партии в Грузия и групите на гражданското общество нямат капацитет сами да разследват престъпление от такъв мащаб.

ЕС има очевиден интерес да разбере какво се е случило в Грузия. В днешната ера на хибридна война изборната манипулация се превърна в една от тактиките на Русия в продължаващото ѝ нападение срещу западните демокрации. Лидерите на тези страни трябва да се отнасят към Грузия като към възможност да се изправят срещу спешно предизвикателство за сигурността, на което те също са изложени.

Междувременно грузинският президент Саломе Зурабишвили обяви, че няма да упражни конституционните си правомощия за свикване на първата парламентарна сесия след избори, обвинявайки "Грузинска мечта", че "работи ръка в ръка с Русия". По подобен начин новоизбраните опозиционни депутати заявиха, че ще бойкотират всички парламентарни процедури, ако резултатите от изборите, докладвани от контролираната от Иванишвили ЦИК, не бъдат потвърдени от международни наблюдатели.

На фона на тази нарастваща реакция може да се наложи Иванишвили да свика първата сесия на новия парламент само с присъствието на депутати от "Грузинската мечта". Ако това се случи, Грузия на практика ще се превърне в еднопартийна държава с нелегитимно правителство.

Дали Иванишвили е готов да предприеме тази стъпка, предстои да видим. Въпреки това той изглежда възнамерява да следва стъпките на руския президент Владимир Путин, превръщайки Грузия от демокрация в авторитарна държава, където изборите са не повече от формалност. Повече от десетилетие той систематично подкопава демократичните институции, докато убеждава грузинците, че е прозападен лидер, въпреки че е направил състоянието си в Русия.

Иванишвили вероятно е смятал, че може да поддържа тази прозападна фасада за неопределено време, но инвазията на Русия в Украйна и решението на ЕС от 2023 г. да даде на Грузия статут на страна кандидат за членство, го принудиха да разкрие своите симпатии към Путин. Веднъж разобличен, той призна, че шансовете му да спечели честни избори са малки.

Този резултат ще провали присъединяването на Грузия към ЕС и ще отбележи стратегическо поражение за западните страни.

През последните 30 години Грузия беше най-надеждният съюзник на Запада в региона, възползвайки се от значителна помощ от САЩ и ЕС, насочена към подпомагане на страната да модернизира и изгради своята демокрация. Ако се позволи изборната измама на "Грузинска мечта" да остане неоспорима, това би пропиляло десетилетия на трудно постигнат напредък и би нанесло голям удар на глобалните усилия за защита на демокрацията срещу авторитарни заплахи.

Project Syndicate