Тазгодишните президентски избори в САЩ са белязани от разделение като всички в съвременната история, като поддръжниците на двамата кандидати не могат да проумеят избора на другата страна. Проучванията на общественото мнение могат да покажат кого избирателите подкрепят и защо.

Данните от тези проучвания със сигурност са повлияли на неотдавнашното изявление на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, че той бил "бащата на инвитро оплождането". Както и защо вицепрезидентът Камала Харис прегърна фракинга.

И като дават възможност на гражданите да възприемат и отговарят на възгледите и интересите на другите, социологическите допитвания осигуряват основна платформа за демократично обсъждане.

В най-добрия случай проучванията някак ще уцелят резултата; в най-лошия случай зрелищно ще се провалят, разпалвайки и без това нестабилната ситуация.

Ако Харис загуби в щатите, където тя е водела по популярност с 4 процентни пункта, демократите може да са склонни да подозират дали изборите са проведени честно. Човек може лесно да си представи какво би се случило, ако Тръмп беше в същата позиция, като се имат предвид усилията на републиканците - включително неуспешния бунт - да отменят изборите през 2020 г., които той загуби, след като се оказа, че изостава с 8 пункта по подкрепа.

В идеалната си форма анкетите предоставят изключително добра информация. Ако анкетьорите направят запитване до произволна извадка от гласоподаватели и, най-важното, всички те отговорят, резултатите ще бъдат безпристрастни и изчисляването на границата на грешка ще бъде сравнително лесно.

Например анкетата на "Ню Йорк Таймс"/"Сиена колидж" в оспорваните щати, допринесла за оттеглянето на президента Джо Байдън от надпреварата през юли, имаше 4097 респонденти. Това са едва 1% от 410 хил произволно избрани американци, които анкетьорите потърсиха. (Процентът на отговор е по-нисък сред труднодостъпните - но жизнено важни - демографски групи като млади хора, латиноамериканци и хора без висше образование.)

Докато принудените да работят с вероятности анкетьори неохотно работят с неслучайни извадки, други са изоставили напълно произволната извадка. Вместо това използват т.нар. техники без вероятност, каквито са онлайн допитванията, в които хората не се подбират на случаен принцип, а чрез онлайн ресурси като рекламни банери или социални мрежи. Няма значение, че такова търсене на респонденти в интернет е доказано, че внася пристрастия и води до подвеждащи резултати.

Като се има предвид преобладаването на "неслучайни" извадки, и двата вида анкетьори разчитат в голяма степен на широк диапазон от корекции. Основната сред тях е използването на специално претегляне с цел противодействие на пристрастията в техните (често изключително непредставителни) необработени данни. Например делът на младите хора, отговарящи на проучванията, обикновено е далеч по-малък от техния реален дял от общото население и - зловещо за политическите проучвания - често има твърде малко републиканци в извадките.

Но кой може да каже дали въпросната корекция е правилна? Макар че социологът може да знае дела на младите хора в даден щат (ако не и самия електорат на щата), той не може да научи процента на републиканците, без - познахте - анкета. Дори и да успеят да претеглят извадката до правилния процент републиканци, е почти невъзможно да се определи дали в тяхната група имат правилната комбинация от консервативни "Никога Тръмп!" избиратели и такива, които са лоялни привърженици на Тръмп.

Проучванията трябва да бъдат изградени отново от нулата. Първият им проблем е, че анкетьорите все още мислят от гледна точка на случайни извадки и се опитват да ги пресъздадат с помощта на статистически корекции. Но приемането, че анкетите не са случайни, е по-реалистична отправна точка. Теорията за неслучайното вземане на извадки е добре развита и е предоставила важни прозрения в изследванията на анкетите. Включително че малките грешки при липса на отговор в рамките на демографските групи, използвани за балансиране на изкривяванията, могат значително да променят резултатите.

Възстановяването на доверието в допитванията изисква по-точно диагностициране на пристрастията на тези, които не са дали отговор. Има напредък в разработването на инструменти за това. Но междувременно един от начините да разпознаете проблема е да сравните анкета с типичните респонденти (1%, споменати по-горе) с такава, която привлича хора, които са по-малко склонни да участват в проучване.

Да предположим, че две анкети за президентските избори през 2024 г. се провеждат едновременно. Едната е, както обикновено, с 1% отговорили. Другата, за която на хората се плаща да отговорят, има 30% отговорили. Ако двете групи подкрепят Харис с еднаква пропорция, тогава няма признак, че желанието да се отговори на анкети е свързано със съдържанието на отговорите, които тези хора дават. Ако обаче се различават, това е доказателство, че хората, които са по-малко склонни да отговарят на анкети, се различават от типичните респонденти.

Имаше някои свидетелства за това преди изборите през 2020 г., което предполага, че социологическите проучвания биха подценили подкрепата за Тръмп. За разлика от това, през 2022 г. проучването на New York Times/Siena College проведе експеримент с две едновременни проучвания. Едното използва стандартни методи (което дава 1% от анкетираните, приели да говорят), а в другото плащат на хората по 30 долара, за да се включат (което дава 30% съгласие отговор). Оказа се, че няма разлики между платените и неплатените отговори, което предполага, че техните конвенционално претеглени резултати от проучването биха били точни. Така и беше.

Сегашното състояние на политическите проучвания силно прилича на Франкенщайн на Мери Шели: произволната извадка е мъртва и нашите "луди учени" използват претегляне и моделиране, за да я върнат към живота.

Те са отприщвали това чудовище и преди, правейки грешни прогнози за резултата от президентските избори в САЩ през 2016 г. и 2020 г. Социолозите бяха по-точни за междинните избори през 2018 г. и 2022 г. С най-новото проучване на New York Times/Siena College за изборите през 2024 г., показало, че Харис и Тръмп са се вкопчили в надпревара без ясен фаворит, може да се надяваме, че избирателното чудовище ще причини минимални щети тази година. Какъвто и да е резултатът, целта трябва да бъде да го държим в клетка завинаги.