Мария, Боряна и Елена са три сестри. И трите са с фамилията Телбис и имат склонността да ходят като спам из града. Ако видите и трите в един ден, правите Голям шлем. Мария е дългогодишен журналист и редактор, като в последните години е встрани от професията, защото и професията е встрани от себе си. Боряна също работи като редактор на медии, хора и неща. Елена е актриса на свободна практика, която можете да гледате на театралната сцена и по телевизора (когато я дават).

Трите подкрепят кампанията #НаВремеЗаМен, защото са (сравнително) нормални хора и имат гражданската убеденост, че за важните неща трябва да се говори. В личен план сестрите Телбис, за съжаление, са свързани пряко с диагнозата рак на гърдата заради няколко случая на заболяването в семейството им, които са ги белязали за цял живот.

Казвам се Боряна, тъкмо станах на 37, имам две деца и почти нямам нерви за нищо. Срещнах се с рака на гърдата за първи път още в детството ми, когато любимата ми баба претърпя операция и ѝ премахнаха едната гърда. Когато баба ми се преобличаше пред мен, не отвръщах глава. Задавах ѝ въпроси. Интересуваше ме дали я боли. Свикнах да живея с гледката на ампутирана женска гърда и никога не съм я намирала за притеснителна или отблъскваща, каквато (разбрах впоследствие) е за повечето хора.

Знаех как изглеждат жените с тази диагноза и понякога ги разпознавах в тълпата - заради начина, по който загръщат дрехата си, заради отеклата ръка... Понякога успявам да ги видя и днес, макар че медицината е много по-напреднала отпреди 25 години и отеклите ръце и премахнатите гърди са рядкост. И все пак понякога ги разпознавам...

Проследявам гърдите си редовно от 20-годишна. Първата операция на гърдите ми беше, когато бях на 23. Махнаха ми фиброаденом (доброкачествено образувание), който за няколко месеца беше пораснал драстично.

Втората ми операция беше двустранна - махнаха "неща" и от двете ми гърди едновременно. Беше през октомври 2021 г. и се състоя едва ли не по спешност след един от редовните ми прегледи. Тогава мамологът каза, че вижда "нещо с творчески намерения", и още на следващия ден ме извика за биопсия. Биопсията показа "суспектни за карциномни клетки". Това означава, грубо казано, тука има - тука няма; може и да има карциномни клетки, може и да няма. След като ми направиха скенер с контраст, на който "светнах" и от двете страни, и след преглед от още няколко специалиста, се взе решение да бъда оперирана възможно най-скоро.

Оперираха ме, хистологията не показа злокачественост, макар да цъфнаха много други проблемни неща, отдъхнах си.

Третата ми операция отново беше двустранна, само че този път махнаха всичко, целите ми гърди.

Направих си превантивна двойна мастектомия, след като минахме през някои обсъждания с моя лекар. Освен сериозната фамилна обремененост, при мен имаше и други фактори - голям бюст, особености на самата тъкан на млечните жлези, което затрудняваше проследяването им, и пр. Отне ми известно време да свикна с идеята, че трябва да отида и да си махна гърдите, с които съм живяла цял живот, кърмила съм си децата, тикала съм ги в сутиени с размера на палатки и т.н. Но бях категорична, че аз повече не искам да изтръпвам при всеки преглед и да чакам кога най-накрая ще я чуя тази проклета диагноза. Защото, стана ясно, ние с рака на гърдата се гледаме строго и се обикаляме от известно време.

В края на 2023 г. направих консултация и насрочихме дата за операцията ми в началото на 2024 г. Операцията мина успешно, махнаха моите гърди подкожно, сложиха ми импланти, всичко беше супер. В началото болеше много, но бързо мина. Психически се оказа по-тежко и те удря с леко забавяне, защото първо си концентриран да се възстановиш физически. Но и това минава.

Две седмици след операцията ми съобщиха резултатите от хистологичната експертиза на двете гърди. Никога няма да забравя думите на един от лекарите: "Не знам защо пациентката е решила точно сега да си направи тази операция, но ѝ кажете, че е вечеряла с Господ. Тук съм намерил нещо [споменава се нещото, но аз не го запомних], заради което след половин до една година можеше да водим друг разговор".

Сега, аз съм далече от мисълта, че Господ има специално отношение към мен. Знам също и че никой не може да е сигурен дали нещо ще се влоши след половин година. Обаче специалистът си е специалист и е виждал малко повече образувания на гърдата от мен.

След този разговор се разплаках за първи път след операцията. Чувството е все едно са те дръпнали от пред влака. И когато то мине през тебе, остава ужасната мисъл, че там някъде в момента има една жена с две деца и с нужда от същата операция, която обаче няма достъп до лекари като мен, няма подкрепящо семейство като моето, няма финансовата възможност за операцията С други думи, няма резервация за "вечеря с Господ". И има голяма вероятност тя да чуе диагнозата рак на гърдата. Ще я чуят и децата ѝ. И животът им ще се промени драстично.

Оттогава не спирам да разказвам на всякакви хора, че превантивната мастектомия е важна и валидна опция за жени с висок риск от рак на гърда (това се преценява след необходимите изследвания и консултации с лекари). Ставам досадна даже понякога и въобще не ме интересува.

И ако може да си запазим вечерите с Господ за други поводи.

Аз съм Мария, на 44 години, майка на две деца и сестра на две сестри. Ракът на гърдата е част от фамилната ни история и, колкото и да не ми харесва, знам, че ме дебне зад ъгъла. Не си затварям очите, защото знам и какви са последствията, ако си позволиш да си пъхнеш главата в пясъка. И те не са само за болния и за близките му.

В ХХI век, когато медицината е напреднала дотолкова, че да може да те отграничи като "рисков", да има информираност по темата и масово да се неглижира един съвсем обикновен неинвазивен преглед, за мен е равносилно на престъпление срещу личността. Срещу тебе си.

Знам, че страхът е водещото оправдание за това, че жените не преглеждат гърдите си редовно. Това "ами ако ми намерят нещо" и другото - "по-добре да не знам" - именно те са най-лошите съветници. Защото ако ви намерят "нещо" и знаете, тогава е друго, защото и лекарите също ще знаят. А те това работят - да знаят какво да правят в подобна ситуация, така че да ви извадят максимално добре от нея. И да сте отново цели и да сте с близките си. Които пък съвсем не заслужават да страдат, защото вас просто ви е страх да се прегледате.

Знам, че трябва да се следя редовно. Правя го. Моята операция беше през февруари миналата година. Същият екип, който оперира Боряна, отстрани фиброаденом от дясната ми гърда. Благодарна съм за отношението и грижата, която положиха за мен.

Дано повече хора се научат да се грижат за себе си. Да ходят на профилактични прегледи. Да не чакаме да светне лампата на таблото.