Гласувалите американци в мнозинството си пожелаха авторитаризъм и го получиха
Коментарът е препубликуван от профила на автора във фейсбук. Заглавието е на "Дневник".
Забелязвам, че тенденцията сред анализаторите е да настояват, че икономиката/инфлацията е в основата на помитащата победа на Тръмп на президентските избори в САЩ.
Приемам, че икономиката винаги е силен фактор. Фрустрацията от обедняването и непрестанните сравнения с околните винаги и навсякъде влияят на поведението на избирателите.
Струва ми се обаче, че пропускаме нещо доста важно - духът на времето и рязкото вдетиняване на обществата, което наблюдаваме.
Не е само "заради икономиката, глупако": инфлацията предреши изборите в САЩ
Зашеметени от продължителен хаос, обществата на Запада, включително и американското, не търсят да поемат отговорност за сложните проблеми на съвремието, а да се отърват от нея. Тази отговорност те инстинктивно, да не кажем еуфорично, търсят да сдадат на първата безскрупулна бащина фигура, която им се изпречи.
Тази фигура има определени атрактивни качества: готова е да лъже до посиняване, че няма нищо сложно и всички проблеми имат бързи, радикални и триумфални решения - решения, които отсяват заслужилите от плявата, а хората, обявени за плява, ще бъдат безмилостно изтрити от реалността.
| Башицата обещава, че с три думи ще постави всекиго на мястото му и ще въздаде възмездие и справедливост. |
Това тежнение по нашите земи беше известно като стабилност - сиреч мек авторитаризъм - но с времето бива овладяно от по-откровено мракобесни политически играчи с по-ясно артикулирани фантазии за разправа. Разбира се, в евангелистко-каубойската култура на големи части от Щатите този импулс отдавна е придобил съвсем плакатно гневни, отмъстителни, гордо агресивни нюанси.
Накратко, гласувалите американци в мнозинството си пожелаха авторитаризъм и го получиха.
Мога да илюстрирам тази идея със следното забележително излияние на Тъкър Карлсън, известен про-Тръмп инфлуенсър и водещ от крайно дясната телевизия Fox News, който в ефир от 23 октомври тази година представя Доналд Тръмп метафорично като "татенцето", което се връща вкъщи ядосано и "наплясква" провинилата се дъщеричка. Следва оригиналът:
"Трябва да настъпи момент, в който татко си идва у дома.
И е вбесен. Татко е вбесен. Той не иска да си отмъщава, той обича децата си, нищо, че са непослушни. Той си ги обича, защото са си неговите деца - те живеят под неговия покрив.
Обаче той е много разочарован от поведението им и ще трябва да им го покаже.
И когато татко си дойде у дома, знаете ли какво ще каже? Ти си лошо момиченце! Лошо момиченце си и ще си изядеш едно чевръсто нашляпване сега. И не, изобщо няма да те лъжа, че мен ще ме боли повече от теб. Не, няма да ме боли повече. Теб ще те боли значително повече. Но ти си го заслужи!
Ще те напляскам хубавичко, защото си лошо момиченце!"
Публиката в студиото отговаря на този забележителен монолог с одобрителни възклицания. Фройдистката страхотия, която блика от тези думи, трябва да ни впечатли и замисли.
| Това е американската мечта днес - така гласуващите за Тръмп си представят неговата намеса в американската демокрация. |
Тръмп е таткото, който е дошъл да въздаде дисциплина, а не да разговаря и възпитава. Shoot first, ask questions later.
Преди около 15 години, Републиканската партия реши да захранва поддръжниците си огромно в обема си и вездесъщо по всички платформи персонализирано съдържание, отговарящо само и единствено на това, което те са готови да чуят или мечтаят да чуят - независимо от реалността. Партията се придържа плътно и безскрупулно към този план за политическа доминация - и успява в плановете си.
Отново Доналд Тръмп. Защо американците гласуваха така
Нито Камала Харис, нито който и да е друг кандидат на Демократическата партия в САЩ можеха да предложат на гласоподавателите фигурата на бащата - отмъстител, по автентичен начин - и това нямаше да съблазни либералните избиратели. Не намериха начин и да съчинят версия на света, която да въодушеви еднакво раздробените на различни племена по микроубеждения свои традиционни поддръжници.
Силата на простия разказ в ситуация на невиждана сложност никога не бива да се подценява.