Какво става? Това е въпросът на въпросите
Коментарът е от профила на автора във фейсбук. Заглавието е на "Дневник".
Цял ден го мисля тоя пост и той може да се обобщи с едно изречение. То е: Нищо не е наред в тази ситуация, която се разигра вчера пред Народния театър. Нищо.
1. Насилието не е приемливо по никакъв начин. Независимо колко си обиден и наранен, представата, че твоите права са нарушени, не е оправдание да нарушаваш чуждите.
2. Полицията не си свърши работата. Или по-скоро свърши работата, която ѝ е било казано да свърши. И тази работа не е била да запази реда.
3. От цялата световна класика, в тази взривоопасна ситуация, да избереш да поставиш точно тази пиеса, отгоре на това адски посредствена, е тежка глупост.
4. Да излезеш по медиите и да наречеш тия, на които продаваше хазартни блянове, "говеда", е тежко лицемерие. За един алфа актьор говоря, чиито излияния по телевизията днес масово се споделят в балона ми.
"Това е новият театър, на открито, с тълпи, които дори не знаят, че участват"
5. Да лепиш етикети като "лумпени", "фашисти" и пр. и да не задаваш като медии, политически лица и интелектуален елит въпроса на въпросите за българския живот, е да не направиш нищо в тази ситуация, освен да се легитимираш като "представител на светлата страна".
А въпросът на въпросите е:
Какво стана, че живеем в най-богатата, мирна и развита България, в която сме живели поне последните 70-80 години, и в същото време една огромна част от българите:
| - Са пълни с гняв, омраза и обида към всичко; - Са склонни да бъдат манипулирани, лъгани и купувани; - Са склонни да стигнат до насилие срещу хора, за които им се внушава, че са врагове, без тези хора да са им врагове. |
Какво става? Това е въпросът на въпросите.
Костадинов видя в 300 души народа, който се изплюл "в лицето на жълтопаветните еничари"
Снощи слушах внимателно анализа на Стефан Попов при Веселин Дремджиев. Чуйте го. Стефан каза следното: ще се появи някой, който е по-умен и хладнокръвен стратег от настоящите, ще яхне тази вълна на омраза и гняв и тогава ще стане наистина страшно. Все още не е, но непреработеният гняв, неизразената омраза и усещането за маргинализация, неразбиране и неприемане са почва, върху която може да се появи истинска диктатура. Това е добавката от мен.
| Мисля, че оставката на вътрешния министър е задължителна. Мисля, че е крайно време да бъде сменен и този директор на Народния театър - това, че стана жертва на посегателство, не е индулгенция за посредствеността му. |
Най-важно обаче ми се струва да се намери път, политически път, към тези хора, които снощи се биха пред Народния театър. Не знам как ще стане това, нямам никаква идея. НО няма да стане с клипчета със сърфове и замеряне с етикети. ТЕ все повече ще ни мразят и тази омраза в един момент ще ескалира.
Столичната полиция не очаквала да има проблеми на протеста
Гневът им беше режисирано насочен и употребен от разни пишман кандидати за фюрерство. Това го видяхме всички. Обаче, щем не щем, трябва да признаем, че този гняв е автентичен. Извира отвътре. Аз не го разбирам и моля да вдигне ръка този, който смята, че го е разбрал. Смятам обаче, че трябва да ти се е случило нещо наистина страшно, за да си склонен да участваш в подобен срам, и че това страшно, ако не се види, признае, изрази и лекува политически, ще стане от лично общо.
