Добрата новина е, че днешните поколения ученици и студенти не знаят какво е социалистически реализъм, не са чували за Ленин, не подозират, че поколението на техните баби и дядовци е било възпитавано с имена като Александър Матросов, Митко Палаузов и овчарчето Калитко. Учебниците им по литература са нови, сменили са се многократно и всеки път в програмите е влизало по някое ново име - в първите години Елисавета Багряна, сега в последните - Виктор Пасков, Йордан Радичков, Петя Дубарова...

Лошата е, че същите тези деца и младежи не прочитат нищо в учебниците, за да проумеят защо тези баби и дядовци са били заплашвани с лагер, ако са носили чарлстон панталони, ако са слушали "упадъчната" западна музика и още по-упадъчната "Свободна Европа".

В учебните програми няма как да се появи роман като "Поразените" на Теодора Димова, който умишлено залага на полюсното, за да заклейми деветосептемврийския преврат и да покаже просташкото и крадливо лице на новата комунистическа власт. И няма да се появи, защото на авторите на програми изведнъж ще им стане притеснено, ще започнат да се питат къде са нюансите, другите гледни точки и защо - видите ли - е толкова еднопланова писателката.

Не искам да бъда разбрана криво. Давам си сметка каква цена е трябвало да платят интелектуалци от ранга на Вера Мутафчиева, Богдан Богданов, Георги Данаилов, и защо са били принудени да направят компромиси.

Извън разказите за миналото обаче, имаме много какво да променим в образованието по литература, за да обезвредим изкривяванията на комунизма. Защото тя има много лица - русофилство, национализъм, ксенофобия. 35 години след 10-и ноември училищното образование у нас не се е променило кой знае колко. Вероятно ще прозвуча скадално, но е факт. Кандидатстващите след 7-и клас деца и днес пишат преразкази и съчинения по "Една българка". Т. нар. интерпретативно съчинение е като темите от преди, само дето идеологическите клишета ги няма вътре, иначе внушението е все в линията "какво е искал да каже авторът". А на есето се гледа като на по-нисш жанр и отличниците биват съветвани на матурата да изберат да пишат съчинение.

Е, канонът е малко по-различен, но форматирането през Вазов и Ботев, клишетата за Дядо Иван и турското робство, обсесията от юнашката гибел, продължават да доминират представите на децата.

Е, и когато нито историята ти е ясна, нито литературата ти говори нещо, какво остава? Остават конспиративните теории, убеждението, че всички са маскари и всичко става по втория начин, комплексите, които те карат да вееш байраци край Рожен и да тропаш хора пред Народния театър, отъждествяването на Европа и европейските ценности не с културното наследство и градската култура, а с някакви плашила за смяна на пола и крадене на деца.