Почти три години след като Русия нахлу в Украйна финансовите санкции на Запада най-накрая започнаха да хапят, предизвиквайки ожесточени вътрешни борби в Кремъл за контрола върху централната банка на Русия.

Руската бизнес общност запази до голяма степен мълчание през последните две години, въпреки че западните санкции предизвикаха скок на реалните лихвени проценти. През последните седмици обаче бизнес лидери открито критикуваха управителя на централната банка Елвира Набиулина, която заема поста от 2013 г. и според публикации е искала да подаде оставка в началото на войната през 2022 г.

Докато позицията на Набиулина изглежда все по-несигурна, Кремъл продължава да настоява, че санкциите само са укрепили икономиката, правейки я по-самостоятелна. Това твърдение е явно невярно, както се вижда от многократните призиви на руски официални лица към Запада да премахне ограниченията си. Всъщност след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. икономическите санкции предизвикаха три големи кризи на обменния курс: през март-април 2014 г., февруари-март 2022 г. и юли-август 2023 г. Всеки път Набиулина успяваше да овладее последиците чрез повишаване на лихвите нива.

Но нещата се промениха.

На 25 октомври централната банка повиши основния си лихвен процент от 19% на 21%, позовавайки се на опасения за инфлацията. В изявлението си банката отбеляза, че "инфлационните очаквания продължават да се увеличават" и че растежът на вътрешното търсене "значително изпреварва" капацитета на икономиката да разшири предлагането на стоки и услуги. В изявлението се добавя, че увеличените държавни разходи и нарастващият бюджетен дефицит имат "проинфлационни ефекти", което налага допълнително затягане на паричната политика.

Вместо това трима видни олигарси наскоро се обявиха против повишаването на лихвените проценти на централната банка.

Докато откровената критика на Олег Дерипаска едва ли беше изненадваща, Алексей Мордашов, който е собственик на стоманодобивния конгломерат "Северстал", обикновено подбира внимателно думите си. В края на октомври Мордашов призна, че "необходимостта от повишаване на лихвените проценти за ограничаване на инфлацията е ясна", но предупреди: "Стигаме до ситуация, в която лекарството може да стане по-опасно от болестта".

И Дерипаска, и Мордашов имат широка подкрепа сред руския бизнес елит. Но истинският шок дойде, когато Сергей Чемезов, главен изпълнителен директор на държавния оръжеен и технологичен гигант РОСТЭК, упрекна Набиулина в реч пред Съвета на федерацията (горната законодателна камара на Русия), твърдейки, че непрекъснатото повишаване на лихвите ще доведе до фалит на повечето предприятия .

Чемезов също предупреди, че повишените лихвени проценти може да принудят РОСТЭК да спре износа на високотехнологични продукти. Няколко други видни бизнес фигури изразиха подобни опасения, като за първи път, откакто президентът Владимир Путин започна войната на Русия срещу Украйна, той се сблъска с открита опозиция срещу икономическата си политика.

От 2004 г. насам Путин и неговите приближени са натрупали състояние чрез манипулиране на обществени поръчки и систематично изземване на активите на енергийния гигант "Газпром", както е документирано от покойния Борис Немцов и Владимир Милов в тяхната публикация от 2008 г. "Путин и Газпром". Но европейските санкции превърнаха някогашните огромни печалби на "Газпром" в огромни загуби, намалявайки финансовото влияние на дългогодишните съюзници на Путин - "паразитите на Газпром", включително Михаил и Юрий Ковалчук и Генадий Тимченко.

Както наскоро каза Милов, Чемезов се очертава като доминираща фигура сред бизнес съюзниците на Путин. Въпреки че има малко квалификации извън предишната си служба в КГБ заедно с Путин в Дрезден, той използва тази връзка, за да си осигури контрол върху руската оръжейна индустрия, сега консолидирана под компанията РОСТЭК, която, подкрепена от федерално финансиране (въпреки че финансите ѝ остават държавна тайна), контролира приблизително 80% от отбранителната продукция на Русия.

Познавах Набиулина през 90-те години, когато тя беше широко уважаван член на руския либерален лагер. През 2013 г. във вътрешния кръг на Путин избухна ожесточена борба за това кой да ръководи централната банка - либерал или етатист. Основните съперници бяха Алексей Кудрин, либералният бивш финансов министър, и твърдолинейният етатист Сергей Глазиев.

Като икономически съветник на Путин по това време, Набиулина поведе либералите към победа, подпомогната от продължаващия страх на Путин от повторение на финансовата катастрофа от 1998 г., която свали правителството на премиера Сергей Кириенко.

Сегашните приоритети на Набиулина изглежда са да контролира инфлацията, да намали изтичането на капитали, да стабилизира рублата и да подкрепи растежа на БВП, който се очаква да падне до 0.5-1.5% през 2025 г., което е по-малко от очакваните 3,6% за тази година. Но тъй като не успя да ограничи инфлацията, тя вероятно ще бъде освободена. Нейният доверен първи заместник Ксения Юдаева беше понижена през 2023 г. и преназначена в Международния валутен фонд. На неотдавнашната среща на върха на БРИКС в Казан Путин дори се пошегува жестоко с Набиулина, оставяйки я видимо притеснена.

Като се има предвид, че икономическата криза в Русия е пряка последица от инвазията на Путин и последвалите западни санкции, единственият начин да се стабилизира икономиката на Русия е да се прекрати войната и да се изтеглят нейните сили от Украйна.