Санитарен кордон? Трябва да има и още един – срещу Пеевски и Борисов

Не един, а цели три санитарни кордона са налагани или замисляни досега след протестната 2020 г. с цел да бъде извадена от играта някоя "зла сила". Вярно, само замисълът на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) да бъдат изолирани Пеевски и неговото "ДПС - Ново начало" носи автентичното име "санитарен кордон". Пиарът за необходимостта от налагането му е най-шумен, но поради нежеланието на Борисовия ГЕРБ - водещата политическа сила, да съдейства за кордона, той ще си остане най-вече на книга. Други две верижни заграждения през последните няколко турболентни години бяха далеч по-успешни. Защото се базираха на много по-сериозно публично одобрение. През периода от 2021 -2022 г. беше изолиран Борисов (и частично Пеевски), а след това Радев (и частично Костадинов).
Във въпросните санитарни кордони се отглеждат три кардинални проблема на обществото ни. Първият е ендемичната корупция и вървящото ръка за ръка с нея завладяване на държавата от политико-олигархични интереси. Вторият е опасността България да изостави евроатлантическата си интеграция като направи рязък или прикрит завой към Кремъл. Третият проблем, който смуче живителни сокове от десетилетното задълбочаване на първия и е в симбиоза с втория, е заплахата от ръста на десния ескстремизъм и профашистките настроения в обществото. По дефиниция те разчистват пътя към автокрация и диктатура.
Досега различни ситуационни мнозинства пробваха да решават тези проблеми в много сгъстен времеви период, но постигаха в най-добрия случай променливи успехи. Не само защото им липсваше силна политическа воля, но и заради преминаването на решаващи политически актьори в противниковия лагер. На трите генерални проблема на дефектната българска демокрация съответстват в различна степен и трите вече скицирани санитарни кордона.
Първият кордон - срещу Борисов (и частично срещу Пеевски)
През 2020 г. тогавашният премиер Борисов генерира най-мощните политически протести срещу своето почти 12-годишно управление. Те бяха подгрявани между другото и от песента "Мутри, сбогом", в която се пее затова, че "Бойко и Каскета (главният прокурор) са мафия". Този политически фолклор е все още жив и затова е необяснимо как някой може да мисли сериозно за борба срещу корупцията, макар и по евроатлантичедска линия, рамо до рамо с политик, който беше обект на първия санитарен кордон, още през 2021 г.

Борисов е затапил изхода от политическата криза
На следващата година дори беше сформирана цяла четворна коалиция ("Продължаваме промяната", "Демократична България", БСП, "Има такъв народ"), чиято основна цел беше да "изчегърта модела ГЕРБ", за което призоваваше Слави Трифонов. При правителството на Кирил Петков Борисов дори беше арестуван, макар и за съвсем кратко, при разследване за изнудване на хазартния бос Васил Божков. По онова време беше създадено нещо като шумен, но хлабав анти-ГЕРБ фронт.
Партията на Борисов беше в пълна изолация. За нея допринесе и първоначалната силна институционална опозиция на президента Румен Радев срещу последното правителство на Борисов, както и подкрепата му за протестите срещу премиера и главния прокурор Гешев. |
Първият санитарен кордон всъщност беше срещу модела на завладяване на държавата, олицетворяван от Борисов и донякде от Пеевски. През този период във фокуса на общественото недоволство и омраза беше основно Борисов. Пеевски, който предизвика масови протести през 2013 г. заради избирането му за най-краткосрочния шеф на ДАНС и чието име се свързва с фалита на КТБ, "Булгартабак" и "Лафка", беше на по-заден план. Той още не беше взел на абордаж лидерството на ДПС, а и по навик не ходеше в парламента, т.е. бягаше от светлината на прожекторите.
След като беше санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания дори не беше кандидат за депутат на изборите през април и юли 2021 г.
Вторият санитарен кордон - срещу Радев (и отчасти срещу Костадинов)
Първият санитарен, антикорупционен кордон отиде в историята със "сглобката" от лятото на 2023 г. Тогава ПП-ДБ се сдружи с довчерашните си врагове ГЕРБ и ДПС. Идеолозите на "некоалицията" твърдяха, че борбата с корупцията временно трябва да отстъпи на заден план заради заплахите за националната сигурност от руската агресия срещу Украйна.
Евроатлантическият фактор натежа някак си естествено на фона на колебливия външнополитически курс на президента Радев. |
Тогавашният повелител на служебните правителства, особено при изявите си в България, не осъждаше категорично руската агресия. С призивите си за мирен изход - на всяка цена, оставяше впечатлението за "разбиране" на аргументите на Кремъл. С някои от действията си служебните правителства на Радев създадоха усещането, че играят в ущърб на националния интерес, дори зле прикрито проруски.
Такъв е примерът с договора с турската енергийна компания "Боташ", зелена светлина за който беше дадена от Радев и служебния премиер Гълъб Донев. Освен това в много кратки срокове на Радев му се наложи по независещи от него причини да назначи цели четири служебни правителства. Резултатът - президентската власт рязко нарасна и заплаши да наруши принципа на разделение на властите. Санитарният кордон срещу президента беше издигнат не на последно място и заради желанието на Промяната да си го върне на Радев. В качеството си на нещо като неин духовен баща той не можа да прости еманципирането на бившите му служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. Затова критикуваше с повод и без повод правителството, доминирано от ПП.
Необходимостта да бъде спрян възходът на крайнодясната и прокремълска партия "Възраждане", която постигна своя електорален връх на 9 юни 2023 г., също се вписа в легитимирането на "сглобката". Новият санитарен кордон след изборите беше създаден под знаменателя за противодействие на сочената с пръст пълзяща автокрация.
Малко преди безславния предсрочен край на "сглобката" изглеждаше, че санитарният кордон, особено в най-широкия му участък - срещу президента Радев, е затегнат плътно. За разлика от отменената съдебна реформа, Конституционният съд не пипна конституционните промени в частта за новия модел на служебното правителството. Все още президентът трябва да избира между ограничен набор от институционални ръководители за поста служебен премиер, т.е. от т.нар. домова книга. Това връзва ръцете в условията на политическа криза като сегашната. В същото време новият модел на служебно правителство се оказа силно проблематичен.
В лицето на премиера Главчев управлява бивш кадър на Борисов в ГЕРБ, а действията на кабинета създават силното усещане, че той обслужва най-вече интересите на "ДПС - Ново начало" на Пеевски. |
Последните избори влязоха в историята като най-опорочените заради мащабното купуване на гласове и другите изборни нарушения и основният заподозрян е тази партия. Служебното правителство й даде на като по нараждане свише, от днес за утре апетитна сграда в центъра на София, от която бяха изгонени три държавни агенции. Няколко дни по-късно стана ясно, че по странна процедура кабинетът е "възнаградил" общини, в които "ДПС - Ново начало" се отличило с изборните си резултати. Този списък разбира се не включва широко обсъжданото силно влияние на Пеевски върху предстоящия избор на нов главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС).
Но, нека да се върнем на казуса с модела на служебното правителство - по вече известни причини скоро отново може да имаме "президентски" служебни кабинети. Подобни развития ще означават и край на санитарния кордон срещу Радев. Всъщност, преградните съоръжения за сдържане на "Възраждане" също се оказаха неефективни. При сглобката имаше примери как ГЕРБ си партнира с тази партия за формиране на алтнернативни мнозинства в ущърб на ПП-ДБ. Потенциалът за сътрудничество между консерваторите на Борисов и националистите на Костадинов се разкри с пълна сила при гласуването на закона срещу несъществуващата "джендър пропаганда" в училищата в края на 50-то Народно събрание. Законопроектът беше дело на "Възраждане" и мина благодарение на подкрепата на ГЕРБ. Борисов все пак не разреши да мине друг мракобесен законопроект на "Възраждане" - срещу т.нар. чуждестранни агенти.
Но какво пречи зелената светлина за него да бъде дадена в близко бъдеще?
Третият сарнитарен кордон - срещу Пеевски
ПП-ДБ искат от останалите политически сили да бъде блокиран достъпът на Певски и "ДПС - Ново начало" до различните нива на законодателната и изпълнителната власт и отказ от сътрудничество с тях. Още от времето на разпадането на "сглобката" ПП-ДБ залагат - или от чист политически идеализъм, или само с пиар цели, на "разкачане" на Борисов от Пеевски. Ако не се получи, избирателите трябвало да разберат, че Борисов и Пеевски са един тандем.
Искането на ПП-ДБ за санитарния кордон е легитимно, има европейски аналози (да вземем например пълната политическа изолация на крайнодясната "Алтернатива за Германия" във федералната република), но е слабо вероятно да се увенчае с успех. Ефективно изолиране на Пеевски е възможно само ако има редовно правителство и ако ГЕРБ иска да си партнира с ПП-ДБ в това начинание. По много причини обаче Борисов, който очаквано заявява, че няма да управлява с нито едно от двете ДПС-та, не иска да разваля неофициалния си достлук с Пеевски.

Заложническа криза с парламентарния председател
Четвъртият санитарен кордон - срещу Пеевски и Борисов?
През годините има достатъчно примери, които показват как дори двамата политици да не играят дуо за пред публиката, интересите им в различни сфери се припокриват. Така че не е необходимо да се проваля санитарният кордон срещу Пеевски, за да лъсва тандемът му с Борисов. За да имат ефект преградните мероприятия срещу санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания политик,
трябва да се наложи карантина и спрямо Борисов. Така, както беше преди три-четири години. |
Ако все пак ПП-ДБ си припомнят битието си на протестни партии, е възможен нов, четвърти санитарен кордон - срещу модела "Пеевски - Борисов". Първата стъпка в тази посока може да бъде изборът на председател на парламента, който да не е от ГЕРБ (и, разбира се, да не е подкрепен от "ДПС - Ново начало"). В това отношение ПП-ДБ би могла да играе водеща роля. Друг е въпросът дали го иска.
Разгръщането на кордона минава през нови предсрочни избори. И през задължително взаимодействие, дори да е с отвращение, с президента Радев. С оглед на развоя на събитията той би могъл отново да поведе институционална опозиция срещу завладяната държавна. Тези сценарии обаче са тема за следващ анализ.
