София, 1973 г.: загадъчният "инцидент" с Енрико Берлингуер

Претопляне на стара манджа. По София се говореше за случая, ама авторът ако е млад или е СО - Софиянец Отскоро, няма как да я знае. По ония години ставаха някои неща и се коментираха с половин уста. Като случая с Жоро Павето.
Вероятно скоро ще изсмучете от пръстите си как Тодор Живков е устроил катастрофата с дъщеря си Людмила през 70--те години или как я отровил през 1981 г. за да не го замести.

• 59 5
• Докладване

Нещо фалшиво звучи да се занимаваме със убийството на влиятелен и италиански политик и то на наша територия. След като дори на Дубчек не посегнаха от какъв зор е трябвало да го отнесе Берлингуер? Ами по това време всички леви партии на Запад са имали такава идеология за да имат избиратели и влияние. И сигурно трябвало да бъдат избити както е ставало по времето на Сталин с дейците на Коминтерна?!

• 49 7
• Докладване

До коментар [#3] от "Julian Mall":

Отличен коментар, пич.....!!!
...помним ония времена.....
Нас друго ни дразни....и то много....след като се върнахме от Ещорил...ходихме до одрин и цариград....и на отиване и връщане минахме по един околовръстен път над ямбол....там строят държавна (огромна) болница....и некакви момчета висят с едни въжета по високите и стени...това некой го плаща...Некой да е запознат по темата.....или докато беседваме за гадове като пееф-магнитски и боко сикаджията.....се крадат, крадат ПАРИ....НАРОДНИ ПАРИ....некой нещо да знае по темата..?

• 33 3
• Докладване

Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

Ама верно ли се сетихте с надеждица за грант?

• 40 8
• Докладване

[quote#9:"deaf"][/quote]

Ставаш смешен. Нищо не се знаело. Хахаха. Всичко се знаеше, но не се говореше официално. А за Живков и дъщеря му не схващаш иронията. А това как КГБ убило Людмила го разправяй на пробитата шапка на българска демокрация. Ти как видя, че КГБ убива Людмила ? Още малко ще я изкараш борец против комунизма и евроатлантик. Ама пък и защо ли не, след като кмета на демократичната София е целия обрасъл с ДС. При това подкрепен от "десните".

• 30 6
• Докладване

Ти да видиш! Било имало "еврокомунизъм" още много преди Меркел и Лайнен! Браво на някой си Берлингоер! Мерси и на Детев и на Дойчо Велев! Инак как всичките пенсии щяха да ни споделят мемоари от мухъла на соца. 👍

• 20 4
• Докладване

"Докато Берлингуер е опасен за тях, именно той е идеологът за дистанциране на европейските комунисти от Москва и за приближаването им до социалдемокрацията. Той е и инициаторът да се откажат комунистите от финансовата издръжка от Кремъл, с което наистина стават независими от руското влияние. Все неща непоносими за Москва."

Май не знаеш че не Берлингуер, а шефа на испанските комунисти е идеологът на еврокомунизмът и не знам да е имало атентат срещу него. А да се направи такъв изобщо не е било проблем защото не е охранявано лице като нашият Пеефски.

• 20 1
• Докладване

До коментар [#23] от "irl471142598":

О, Боже - ама ти си очаквал за това нещо да съобщят вестниците по онова време и БНТ ????? Разбира се, че нито е ред за това нещо нямаше. Но все пак се разбра - нали живи хора са били ангажирани със случая, нали тази информация се пуска по вътрешни канали на МВР, нали редица хора имат близки работещи в МВР.....Не помня дали не бе съобщено и по западните станции.
А когато един откачалник през 1974 г. изби 10 души студенти тогава в "Работническо дело" бяха написали няколко реда за това и толкова. При това имаше убити виетнамци. След случая по кината даваха "Кръстникът" с изрязани кадри, в които имаше стрелба. Защото откаченият беше гледал този филм преди да убива.

• 14 2
• Докладване

• 16 1
• Докладване

До коментар [#25] от "iliyapopov":

Чаушеско направи огромен митинг на 22 август и яко криткува СССР. Той не прави войски. Но е имал опасение, че съветски войски са можели да навлязат в Румъния

• 14 1
• Докладване

• 14 1
• Докладване

"В началото на октомври 1973-а, само година след като застава начело на Италианската комунистическа партия, Енрико Берлингуер пристига в София. По това време той вече е политическа звезда и лидер на втората най-голяма партия в Италия, а в българската столица се среща с ръководителя на тоталитарния режим в НРБ Тодор Живков.
"Тази среща е целяла реформи в комунистическите диктатури по примера на Салвадор Алиенде в Чили", казва Мартичка Божилова, копродуцент на филма "Берлингуер. Голямата амбиция", който откри филмовия фестивал в Рим тази година. Но нещата не се развиват по план. "А историята никога не е била разказвана", допълва пред "Дойче веле" режисьорът на лентата Андреа Сегре."
---
Този филм е поредният опит за спекулация и пренаписване на историята от mentally retarded, които търсят по вола теле. Коментиращата Мартичка Божилова, копродуцент на филма е специалист на разпределяне и усвояване на финанси от правилните хора. Първите два параграфа на нескопосното антрефиле демонстрират непознаване на фактологията по онова време.
През 1969 година в Москва се провежда международно съвещание комунистическите и работническите партии. Поради инсулта на Луиджи Лонго италианската делегация се води от заместника му – Берлингуер, който не подписа заключителното комюнике на съвещанието, защото остро се противопостави на отлъчването на китайските „ревизионисти“, а също така осъжда влизането на войските на Варшавския договор в Чехословакия, наричайки го „трагедия в Прага“.
След като бива избран начело на ИКП той е поканен от Тодор Живков да посети София, като целта на занятието е подсказана от Москва - да се притъпят критиките му. Берлингуер се придържа към марксизма, но не и към ленинизма, като в същото време прави социалдемократически отстъпки от теорията на марксизма, нещо повече дори поддържа участието на Италия в НАТО, защото се чувства „сигурен под чадъра на НАТО"! Разговорите в София преминават според официалното БТА съобщение в „приятелска атмосфера“. По време на пребиването е придружаван от втория човек в БКП – Борис Велчев, който пътува с него в „чайката“ при изпращането към летището. Заедно с тях на междинната седалка е и сътрудникът от външния отдел на ЦК Пенарджиев, референтът за Италия. На кръстовището при надлеза преди летището (по стария път) настъпва ПТП с товарен автомобил Зил. В следствие на удара летално е пострадал Пенаджиев (RIP), чиято жена очаква дете.
По това време ИКП бележи електорален пик, Берлингуер говори за „исторически“ компромис с христиан-демократите, вместо диктатурата на пролетариата - за мирен парламентарен преход към социализма и развива идеята за „третия път“ (различен от китайски и съветския). Опиянява се от евентуално реално участие във властта. По-късно като контрапункт на „реалния“ (existing) социализъм съществуващ в Източна Европа съвместно с ръководителя на испанската КП Сантяго Карильо оформят т. н. еврокомунизъм като противовес на съветския.

В края на деня довежда ИКП до разпад.

• 15 3
• Докладване

Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.