През последните две и половина години обикалям заседателни зали, финансови конференции и дори благотворителни институции в Европа и Америка, за да насоча вниманието на хората към два въпроса.

Този втори въпрос може да изненада мнозина. Но ако можем да гарантираме, че всички критично важни услуги и стоки ще бъдат доставени независимо от обстоятелствата, това е ключова част от нашето възпиране на врага. Възпирането далеч надхвърля военния аспект.

Когато става дума за конкуренцията между великите сили, всички инструменти на властта могат и ще бъдат използвани. Това е видно от нарастващия брой саботажни действия, а Европа го преживя в областта на енергийните доставки.

Същото важи и за инфраструктурата и стоките, притежавани от Китай. Реално имаме сделка със Си. Шейсет процента от всички редки земни материали се произвеждат в Китай, а 90% от тях се обработват там.

Деветдесет процента от химическите съставки за седативи, антибиотици, противовъзпалителни и лекарства за понижаване на кръвното налягане идват от Китай. Наивно е да вярваме, че комунистическата партия никога няма да използва тази сила. Бизнес лидерите в Европа и Америка трябва да осъзнаят, че търговските им решения имат стратегически последствия за сигурността на техните народи.

Това ме отвежда до ключовия въпрос, който искам да обсъдим днес: капацитетът за отбранително производство.

Миналия уикенд бях на Конференцията за сигурност в Халифакс, Канада, където говорих с делегация от двете големи партии в Конгреса на САЩ. Темата беше, разбира се, споделянето на бремето. Въпреки че не харесвам термина "бреме", защото сигурността не е бреме, тя е отговорност; не е разход - тя е инвестиция.

Обясних им, че новите цели за способности, произтичащи от плановете за отбрана на НАТО, ще доведат до по-равномерно разпределение на тези способности. Европейските страни и Канада ще развият способности, които в момента имат само САЩ.

Постиженията ни на военно и политическо ниво са наистина впечатляващи. Но колкото и впечатляващи да са, единственият начин те реално да направят хората по-сигурни е, ако капацитетът ни за отбранително производство нарасне експоненциално. Началниците на отбраната на съюзниците се събират във Военния комитет и обсъждат нашето възпиране и защита на противника.

Заключението ни е, че нашата готовност е на по-високо ниво от всякога. Благодарение на новите ни отбранителни планове знаем точно как ще защитим ключовите и релевантни места в нашия съюз срещу двете заплахи, описани в стратегическата концепция и военната стратегия на НАТО - Русия и терористичните групировки. Също така знаем какви активи или способности се изискват в кризисен сценарий, включително къде и какво да разположим и какви задачи ще изпълняват.

Очаквам, че при новата администрация на Доналд Тръмп ще има много по-интензивна дискусия за това колко повече трябва да инвестират Европа и Канада. Това е здравословна и валидна дискусия. Но разговорите ни трябва да се фокусират и върху нещо друго.

Можем безкрайно да говорим за това какъв процент са разходите. Междувременно цените растат, а сроковете за доставки се удължават. Плащаме повече за същото, а понякога дори повече за по-малко. Това означава, че допълнителните ни инвестиции всъщност не ни правят по-сигурни. А това е резултат от недостиг на производствен капацитет.

Това е резултат от десетилетия, в които особено европейските индустрии осигуряваха колкото трябва точно когато трябва. А европейските правителства целяха да харчат колкото се може по-малко, като купуват най-евтините продукти. Но както видяхме по време на пандемията, не всичко е предвидимо. Трябва да сме в състояние да отговорим на пиковите нужди. Запасите спасяват животи. Това е особено вярно в областта на отбраната, където големите запаси като резервни части и боеприпаси се равняват на силно възпиране.

И правителствата, и отбранителните индустрии трябва да се отдалечат от едностранния фокус върху ефективността и да приемат по-холистичен подход към тази ефективност, както и стратегическо управление на зависимостите.

Ето защо ме изумява, че все още има институции и организации, които смятат, че инвестициите в отбранителната индустрия противоречат на критериите за околна среда, социална отговорност и управление (ESG), известни като цели за устойчивост

Преди няколко седмици бившият президент на Финландия представи доклад за устойчивостта пред Европейската комисия, в който предложи Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да разшири възможностите за финансиране в отбранителния сектор отвъд проектите с двойна употреба. Въпреки че банката наскоро прие разширено определение за двойна употреба, тя все още среща ограничения, когато става въпрос за директно финансиране на отбранителни продукти.

От военна гледна точка това предложение представлява важна стъпка напред. Разбирам, че всяка реална промяна в политиката на ЕИБ ще зависи от министрите на финансите на ЕС, затова се надявам те да разговарят с колегите си от министерствата на отбраната

ЕС с всички свои икономически инструменти има решаваща роля в тази насока. И тази роля вече се усеща позитивно по отношение на капацитета за производство в отбранителната индустрия.

Европа не може, от една страна, да казва на САЩ, Великобритания, Норвегия и Турция, че разчита напълно на тяхната защита в случай на атака, а от друга, да заявява, че няма да купува техните продукти, независимо от изчерпаните запаси или липсата на капацитет в собствената си индустрия.

Същото важи и за САЩ, които позволяват системата за външни военни продажби (FMS) да затруднява доставките за Европа. Търсенето на оръжия и боеприпаси е повече от достатъчно, за да задоволи всички. И това търсене ще се увеличава. Огромни средства трябва да бъдат привлечени.

Залогът не може да бъде по-висок. Цялата ни способност да се защитаваме и едновременно с това да увеличаваме подкрепата си за Украйна зависи от капацитета на нашите индустрии.

Нито едната, нито другата страна на Атлантика трябва да се поддава на протекционистки тенденции. Както казва бившият генерален секретар Йенс Столтенберг: "Протекционизмът не ни защитава. Той ни забавя."

А за тези, които смятат, че не можем да увеличим този капацитет, ще кажа: погледнете Украйна.

Те са бързи, добри и надеждни. А инвестициите в украинската отбранителна индустрия имат синергичен ефект. Помагаме на себе си, като помагаме на тях, и така помагаме на себе си отново.

В обобщение, основният фокус на НАТО през следващите години ще бъде върху:

Войната е събитие, което ангажира цялото общество, и затова предотвратяването на войната също трябва да бъде отговорност на всички

През последните години все повече хора в Европа разбират, че войната може да засегне и тях. Според проучване на "Евробарометър" от септември тази година 58% от анкетираните не смятат, че са добре подготвени за криза в техния район, а почти две трети от тях смятат, че се нуждаят от повече информация за подготовка за бедствия и извънредни ситуации. Хората искат да направят повече.

Те разбират, че светът става все по-несигурен, но имат нужда от лидери, които да ги насочват. Лидерството изисква обясняване на трудните избори, че увеличаването на възпирането на противника и подкрепата за Украйна ще означава по-малко средства за други неща. Това ще отнеме част от нашите удобства.

НАТО и ЕС направиха невъзможното възможно - десетилетия на стабилност и просперитет. В този все по-мрачен свят това е нещо, с което трябва да се гордеем и от което можем да черпим вдъхновение. Фактът, че глобалната сигурност става все по-сложна и нестабилна, не означава, че трябва да изпадаме в песимизъм и да мислим, че тези обстоятелства са извън нашия контрол. Може би не можем да променим света около нас, но със сигурност можем да променим мястото си в него.

Един от въпросите, които най-често ми задават, е: "Кога руснаците ще ни нападнат?" Отговорът ми е, че до известна степен това зависи от нас.

Това изисква устойчивост на ума и постоянно да очакваме неочакваното. Достатъчно е само да погледнем Украйна, за да видим какво може да постигне устойчивостта.

През последните почти 1000 дни руското ръководство, заедно с други автократични лидери по света, беше шокирано от силата и устойчивостта на украинския народ. Те бяха шокирани и от обединената реакция на НАТО, ЕС и други демократични нации.

Заедно можем и ще докажем, че демокрацията ще триумфира над тиранията, свободата ще победи потисничеството, а светлината ще надделее над мрака.