Новият и още по-раздробен парламент е парализиран от първия си ден и все още без изглед скоро да заработи. В сряда беше направен поредният опит да се изпълни условието за това, тоест да бъде избран председател. И при поредния провал никой не може да каже какво следва, ако положението си остане така. Последните конституционни промени превърнаха тази относително безпроблемна досега процедура в централно поле на битките и интригите около сформирането на управление. Дните и седмиците минават в познати от предишни избори схватки, блокирано е и минаването към следващите.

Ситуацията, колкото и оправдана да е със залога в гласуванията за председател - възможността да стане служебен премиер, постепенно се хлъзга към конституционна криза с неизпитани до този момент последствия. И управлението на държавата също потъва в хаоса с правилата.

За пореден път гледаме изтъркано шоу, в което ГЕРБ печели изборите, но не може да състави нито самостоятелно, нито коалиционно правителство. И причината е все същата: лидерът й Бойко Борисов не желае официално да управлява с Делян Пеевски, на когото е традиционен съюзник, и заплашва с нови избори, ако коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" откаже да прикрие в обща власт тази зависимост. Печалбата от тази оферта, както вече се видя, е двойна - корупционният модел, чието разбиване "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) издигнаха като кауза, е спасен, а алтернативата му е окаляна.

И след като лидерът на ГЕРБ, докато се кълне, че няма да "преговаря" с "Ново начало", отказва да подкрепи изолирането на фракцията от ръководните позиции в парламента, както и спирането на процедурата, с която отдавна нелегитимният ВСС бърза да инсталира Борислав Сарафов и като титуляр на поста главен прокурор.

Декларацията на "Продължаваме промяната - Демократична България" с предложението за санитарен кордон около Пеевски в законодателната дейност, заедно със промени за съдебно-прокурорските му бухалки, се оказа успешен тактически ход за осветяване на прокситата му и в парламента. И направи много по-трудно сформирането на управляващо мнозинство с двойно дъно, от което и без официално участие санкционираният политик да дърпа конците.

Новите избори са на хоризонта, а отминалите показаха, че най-важният въпрос, свързан с тях, е кой ще ги организира. Ако отново е кабинетът на Главчев, монтиран с промените в конституцията с идеята никой да не носи отговорност за действията му, може да се очаква повторение на извращенията с изборния процес в още по-голям мащаб. Без шанс за редовно правителство единствената преграда би бил нов служебен кабинет извън контрола на Пеевски. Това най-малко може да парира наглото използване на публични средства за финансиране на кметове срещу доставка на гласове. Картината би се променила и от различно от сегашното отношение на МВР към купуването им, както и от въздържане на силовото ведомство от участие в наказателни акции срещу политически противници.

Риск със сигурност има и за "Продължаваме промяната - Демократична България" далеч не е един. Дори може да се каже, че коалицията е в лабиринт от политически рискове, от който "чист" изход няма. Вмъкнатото в движение от "Демократична България" условие за втори санитарен кордон и около "Възраждане" е с разбираеми и легитимни мотиви. Но така се неутрализира първият - около "Новото начало". Сложени на кантара, рисковете с "Възраждане" са прогнозируеми, а тези с развихрянето на Пеевски в голяма степен се материализираха.

Освен това каквито и закони по тертипа на Путин да вкара "Възраждане" в залата, математически няма как да минат без подкрепата на някоя от трите формации - ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и "Ново начало". В миналия парламент де факто с гласовете на ГЕРБ беше приет законът за лов на вещици в училищното образование под измисления претекст за "гей пропаганда". И заявката на ДБ, че ще подкрепят Кирилов, само ако и ГЕРБ го направят - в името на по-широка блокада срещу "Възраждане", може да разчита на познатата "честна дума".

Всъщност залогът в избора на председател на парламента е екзистенциален само за фракцията на Доган и за ПП - ДБ, които пуснаха Пеевски в кошарата си да прави конституционни промени, а той, освен че ги върна като бумеранг със служебната власт, контузи тежко и физиономията им. Тази цел е в основата на упражнението с несекващата поредица от избори от 2021 г., откакто ПП - ДБ въпреки електоралните контракции удържат челни места, защото са разпознавани като алтернатива. Позицията "не искам Рая Назарян, не искам и Силви Кирилов" не казва по същество нищо за проблема, но в крайна сметка помага за третото предизборно издание на кабинета "Главчев". Откъдето топката с алтернативата може да бъде поета от други. Така за партиите в коалицията се появява и риск каузата им да бъде отвлечена от отровни двойници.

Всеобщият страх от неродения партиен проект на президента например може да се превърне в самосбъдващо се пророчество, ако той в крайна сметка поеме лидерството за отвоюване на държавата. "За каква правова държава изобщо можем да говорим, докато санкционираната по "Магнитски" олигархия поглъща държавата с големи хапки", беше коментарът му за начина, по който три държавни институции бяха евакуирани от сграда, за да бъде спешно връчена за централа на "Новото начало".

Лагерите се позиционират за следващата битка. За Пеевски, по всичко личи, връщане от поетия курс няма, за ГЕРБ и Борисов не се вижда друг избор, освен да го следват. Радев излиза напред с намерението за реванш. И това, че всички са срещу ПП - ДБ е признание, че са възприемани като реална сила.