Благовест Пунев: Демокрацията е дискусия, а не доминация на мнозинството на всяка цена
В памет на съдия Благовест Пунев, чието опело е днес от 11.30 ч. в църквата "Света София" в столицата, "Дневник" публикува три кратки откъса от интервюто му от 2018 г., публикувано на страницата на Съюза на съдиите в България. Негов автор е Даниела Колева. Цялото интервю можете да прочетете тук.
Първо, според мен, 90-те години се изпусна положението. Настъпи всеобща деморализация и същевременно има много изкушения. Тя деморализацията има корени още в социализма. Като говорим за корупция в България: ние не може да сме най-корумпираните. Първо, ако изхождаме от обема, мащабът е малък. Това не е Русия, където да заграбиш едно петролно поле и за една нощ да станеш милиардер. Тук няма тези възможности.
Обаче, като се говори за корупция, има нещо показателно - че дори в корумпирани страни от Южна Европа, да кажем Гърция или Италия, има една демаркационна линия между престъпността и държавата. Има законност, има някакво противодействие. А при нас има преплитане, това е страшното, че има преплитане между криминалитета и държавността.
| Всъщност това криминализиране на обществото получава държавна санкция, което е вече наистина страшно. В този смисъл може да се говори, че България е силно корумпирана страна, заради това преплитане. |
Тогава започна процесът на отслабване на държавата. И беше съзнателен процес, за да се дискредитира демокрацията като липса на законност - което не е истина. От една страна, да се дискредитира демокрацията, а от друга, да се развихри клептокрацията - безнаказаното източване на активите на държавните предприятия.
Дефицити в българския конституционен модел на съдебната власт
***
Поначало има много превратно разбиране за демокрацията у нас: счита се като доминиране на мнозинството. И то доминиране не само в парламента с оглед на дневния ред на управляващата политическа сила - съответно и законодателната й политика, защото законодателството е израз на управленска концепция - ами във всички органи, които трябва да са независими: регулаторни, съдебната система.
| Демокрацията е дебат и дискусия, а не доминация на мнозинството, при това на всяка цена. |
Идеята за съществуване на Конституционния съд като институция е да бъде коректив на закона, който изразява волята на мнозинството. Малцинството обаче може да е по-компетентно и да предлага по-правилното решение. Изобщо в посткомунистическите страни има такава тенденция към авторитаризъм.
Националната политическа култура е от поданически тип – избирателят чака спасител
***
След 90-та година с Румен Янков бяхме колеги. Но преди това пътищата ни бяха различни. Той е софиянец, запознахме се в Пещера, където беше разпределен като прокурор. Но прокуратурата не беше за него: той беше независим дух, а прокуратурата е йерархична организация с такава, армейска може да се каже, дисциплина и субординираност. След 90-та година бяхме вече заедно. Но той през 2000 г. беше избран в Конституционния съд. Там довърши мандата на Данов, който почина като председател на КС, а по-късно, след мандата на Беронов, той беше избран за председател на Конституционния съд. Изтече му мандатът през 2009 г., а 2010 г. почина.
Беше морален авторитет. Но неговият избор всъщност представлява едно изключение, което потвърждава правилото. Ще ви кажа защо. Как го избраха за председател? Първо, през 1994 г. го избраха за председател на стария Върховен съд, а когато той се раздели, го избраха за председател на новосъздадения Касационен. Този Съвет, който го избра, беше разпуснат от БСП с преходна разпоредба в новоприетия Закон за съдебната власт. Приема се Законът за съдебната власт и се разпуска съветът. За да се избере техен съвет, който да направи новите структури.
Министър на правосъдието тогава беше Корнажев. Говореше се, че е станал министър заради това, че уговорката е била да отстрани Татарчев и Григоров от позициите им. Но това трябваше да се постигне чрез смяна първо на Съвета. Разпуснаха Съвета, обаче бавят избора на нов. Тогава трябваше делегати да се изберат от съдилищата, а делегатските събрания избират членовете на Съвета от професионалната квота. Тези от парламента вече бяха избрани. Междувременно се атакува Законът за съдебната власт пред Конституционния съд, отмениха разпускането на Съвета и той се възстанови. Разделянето трябваше да стане вече при управлението на Жан Виденов, 96-та, тъй като се очакваше приемането на процесуалните закони. А срокът беше една година от влизане в сила на Конституцията да се приемат тези закони и да се създадат новите върховни съдилища. Вече имаше огромно закъснение.
Заседанията на Висшия съдебен съвет се правеха по това време в Министерството на правосъдието. Постави се въпросът за разделяне на Върховния съд, Румен Янков по това време беше негов председател. Министърът на правосъдието Червеняков обаче закрива заседанието и заключва залата, за да не се проведе. И членовете на ВСС го правят "нелегално" в Съдебната палата (смях), против волята на министъра. Вземат решение за разделянето и избират за председател на ВКС Румен Янков, а Владислав Славов на Административния. Това беше единственият случай, когато не се намесиха политици в избора. Защото Съветът беше срещу управляващите. А от друга страна СДС не можеха да влияят, самите те бяха в много слаба позиция. И това беше причината да се избере Румен Янков. Единственият случай, когато самите колеги си решиха кой трябва бъде лидерът им. Владо Славов действа със страшна бързина: същата вечер указите за назначаването им са подписани от президента Желев.
Министърът обаче поиска мораториум върху назначенията и го въведоха от парламента, но със закъснение.
| Това е единственият случай, когато "Държавен вестник" - брой 60/96 г., спомням си - беше цензуриран. Излезе в две версии, едната с указите на президента, другата без указите. |
Тогава имаше тълкуване на Конституционния съд дали е необходимо приподписване на указа от министъра на правосъдието, за да влезе в действие - с оглед на това, че министърът държи държавния печат. Конституционният съд прие, че такава контрасигнатура в случая не се изисква. Това е наследство от монархическата институция, според което държавният глава е неотговорен, затова неговите министри приподписват, за да носи отговорност съответният министър. Тук обаче става дума за съдебна власт, а не за изпълнителна власт, и не е необходимо такова приподписване. Следователно, указът си е валиден и започва преназначаването. Но, ако беше останал Жан Виденов на власт, БСП щяха да извършат реванш. Щеше да има разправа, реванш за 1992 г.
Конституционната реформа на съдебната власт, с едно изключение, не е противоконституционна
Но голямата историческа ирония в цялата работа е, че след като Румен спаси съдебната система от реванша на БСП, ударът дойде след това от спечелилия изборите СДС. Оказа се, че имат същия манталитет и искат да контролират съдебната система. Първо назначението на Филчев, след това не им хареса Румен Янков със своята независимост, макар че той беше убеден демократ.
| Но разбира се, той поставя на първо място независимостта на съдебната система, пред политическите си убеждения. И в последна сметка го прогониха. |
И други щуротии станаха... Накрая той отиде в Конституционния съд. А Костов не познаваше Филчев, но се довери на Соколов, Григоров и Гоцев, които му го препоръчаха. Смятаха, че е лабилен психически и ще се поддава на сугестиране от управляващите. Той спечели с малко, 14:11 гласа, а се изискваха тогава 13 гласа в Съвета, за да бъде избран главният прокурор. Но когато беше на власт, беше безпощаден, безмилостен. Имам чувството, че държеше компромати за всички. Като напусна службата, изнесе два камиона с архиви.
