България преди век - 1924 година
В края на 2024 година "Дневник" предлага поглед към ситуацията в България преди сто години - през 1924 година. В публикации в две поредни недели историкът проф. д.и.н. Веселин Янчев представя политическия, стопанския и обществен живот преди век - дали и как се е справяла българската държава с предизвикателствата след Септемврийското въстание от 1923 г. Материалът, изграден изключително на документи, разкрива картина, различна от налаганата десетилетия наред идеологическа рамка. Втората част можете да прочетете следващата неделя, 8 декември.
За разлика от пренаситените със събития и интерпретации години - 1923 и 1925 - 1924-та остава извън обществения и изследователския интерес като неатрактивна и незабележителна. А дали е така?
След като се закрепват на власт, деветоюнците* демонстрират амбиция да върнат традиционните принципи на конституционно-парламентарното, демократично управление и да обновят политическия, държавния и стопанския живот на страната, да насочат народната енергия "не към рушене и опустошение, не към класова и съсловна вражда, а към разумно и дружно творчество". Заповяданият от Москва контрапреврат временно
отлага готвените парламентарни избори и прибавя още една задача пред управляващите - омиротворяване на страната. Проведени през ноември 1923 г., изборите са спечелени с абсолютно мнозинство от управляващата коалиция на Демократическия сговор и Социалдемократическата партия, която вече може да пристъпи към изпълнение на поетите ангажименти.
Септември 1918 - революция, въстание или опит за държавен преврат
Като най-неотложни са преценени мерките за предотвратяване на нови опити за насилствено изменение на държавния строй. В това отношение се действа в три направления: създаване на законови прегради, опрощаване на извършените политически престъпления и укрепване на органите за сигурност.
На 4 януари 1924 г. е приет Закон за защита на държавата (ЗЗД)
Той се основава на чл. 83 от Търновската конституция, който категорично забранява съществуването и образуването на дружества, чиито цели и средства принасят вреда на държавния и обществен ред, на религията и добрите нрави. Неговият член 1. постановява да се забранят "всякакви обществени, политически и стопански организации или групи, които за постигане на своите цели проповядват или прибягват в пределите на царството към престъпления, въоръжени акции, насилия или терористична дейност или учредяват свои нелегални поделения".
На основание на приетия закон, с Определение № 1 на Върховния касационен съд от 2 април 1924 г. са забранени БКП (т.с.) и нейните младежки, кооперативни и синдикални организации.
| И тогавашните, и съвременните оценки за Закона за защита на държавата са коренно противоположни. |
За едни той е средство за защита на сигурността на държавата, която като юридическа личност има право при "неизбежна отбрана" да налага сурова репресия.
За други той се явява "изключителен наказателен закон от фашистки тип", с цел унищожаване на политическите противници. Без да се уточнява, че тези политически противници действат с неполитически методи и средства.
Впрочем в три от членовете на сега действащата конституция буквално се преповтаря част от съдържанието на ЗЗД: чл. 11. (4), чл. 39. (1) и (2), и най-вече в чл. 44. (2)
"Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие".
Успоредно със Закона за защита на държавата се обсъжда и приема Закон за амнистия, обнародван на 10 януари 1924 г. С цел омиротворяване на страната се амнистират извършени престъпления против властта и против обществения ред в периода от последната амнистия (април 1921 г.) до 31 декември 1923 г., но без главните виновници. Амнистират се и военнослужещи за всички престъпни деяния, извършени без корист и "за осигуряване на държавната безопасност" от 10 септември 1915 до 1 декември 1918 г., както и участвалите в Транспортната стачка от 1919 -1920 г. Дава се амнистия и за всички инкриминирани деяния по Закона за допитване до народа от 17 октомври 1922 г. и Закона за изменение и допълнение на Закона за съдене и наказание на виновниците за националните катастрофи от 15 февруари 1923 г., насочени срещу министрите от кабинетите, управлявали страната през 1911-1913 г. и през 1918 г. През февруари 1924 г. последните закони са отменени като противоконституционни.
През април е гласувана промяна в Закона за амнистия, предвиждаща отлагане на изпълнението на наказанията не само за обикновените участници, но дори за голяма част от осъдените главни виновници за юнските и септемврийските събития, като те условно бъдат пуснати на свобода срещу подписка, залог или поръчителство. По този начин след април 1924 г. в затворите остават около 800 политически затворници.
По сведения на Върховния касационен съд и на апелативните съдилища
458 души са подведени под отговорност, осъдени са 84 души, а обвинените по висящи дела са 374
Тези факти остават табу след септември 1944 г., но не могат да бъдат скрити и отречени.
През юли 1924 г. последва още една амнистия за осъдените министри от кабинетите на д-р Васил Радославов, управлявали от 1913 до 1918 г., но без самия Радославов и министъра на финансите Димитър Тончев. Амнистиран е и главнокомандващият на Действащата армия от 1915 до 1918 г. ген. Никола Жеков.
С цел възстановяване на престижа на съдебната система и гарантиране конституционните права на гражданите, със закон се възстановява адвокатската защита при съдилищата, премахната от земеделското управление.
Управляващите полагат сериозни усилия за прочистването на полицията и армията от привърженици на земеделците, париране на комунистическата пропаганда, затягане на дисциплината, финансовото и организационното им укрепване. Грижата за офицерството и армията се проявява в два закона, приети през април и юли 1924 г. Първият признава Военното училище за висше специално учебно заведение.
Вторият цели да даде едно по-справедливо обезщетение на онези, които не по своя воля са преминали в запаса.
Подготвена е и радикална промяна на полицията, но тя е реализирана в началото на
следващата 1925 г.
Опитът да се свали политическото напрежение и да се умиротворят страстите не дава очаквания резултат
Дори в средите на управляващите през 1924 г. водещи са процесите не на консолидация, а на идейна и организационна дезинтеграция.
През февруари Социалдемократическата партия принуждава своя представител в кабинета Димо Казасов да подаде оставка и преминава в опозиция. Последва отцепване на части от радикалдемократите начело със Стоян Костурков, и на демократите, предвождани от Александър Малинов. По този начин се оформя центристка опозиция, стремяща се да се превърне в алтернатива на сговористкото управление.
На 27 и 28 октомври 1924 г. Демократическият сговор провежда своя учредителен конгрес. Приети са програма и устав, в които се заявява, че неговата цел е "да групира възможно по-голямата част от народа за обща политическа дейност върху началата на демокрацията, обществената солидарност, социалния и стопански напредък". Отчетено е, че в партията вече членуват 141 121 души.
"Дълг" и "Отечество". Или за преврата на 9 юни 1923 г.
След безсмисленото, преждевременно и ненужно премерване на силите през септември 1923 г. Комунистическата партия, основният противник на управляващите, е обезкървена, парализирана, дезорганизирана и неспособна за масови акции. Нейната членска маса рязко оредява. От близо 39 000 декларирани членове, в партията остават не повече от 2000 - 2500, от които активни са по-малко от 20 %. Това са най-фанатичните последователи на Комунистическия интернационал и на въоръженото действие като единствено средство за налагане на нова власт. Именно на тях залагат провалилите се революционери Васил Коларов и Георги Димитров, които се конституират като Задграничен комитет на БКП, и от уютната Виена
призовават за реванш чрез ново въстание
Московските стратези на световната революция им дават своята индулгенция и препотвърждават задачата да се свали "контрареволюционното правителство на Цанков" и да се установи комунистическа диктатура, под маската на работническо-селска власт. За целта се изисква Коларов и Димитров да приведат БКП на нелегални начала, да организират работниците и селяните за масова съпротива, да започнат изграждане на единен фронт на трудещите се и "сериозна военно-техническа подготовка". В единния фронт трябва да се включат земеделците, които да дадат масовост, и Вътрешната македонска революционна организация, заради нейната бойна мощ, конспиративни традиции, значителния запас от оръжие и собствени приходи.
Новото въстание е насрочено за пролетта на 1924 г.
За осъществяването му Коминтернът се ангажира с финансовата издръжка на Задграничното ръководство и на апарата на БКП вътре в страната. На практика плащанията започват още през октомври 1923 г. и до октомври 1924 г. от Москва са преведени 42 900 долара и 222 500 лв., или общо 6 065 909 лв. За сравнение толкова са средствата на цели, и то сериозни окръзи като Варненски (6 569 245 лв.) и Плевенски (6 099 204 лв.) за 1923/1924 г. Оказва се, че съобразяването и изпълняването на политиката и исканията на Коминтерна не са плод само на идейно единомислие.
След Ньойския мир: Българската армия - по вкуса и гнева на победителите
През февруари 1924 г. Президиумът на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал /ИККИ/поставя като непосредствена задача на БКП "незабавно да пристъпи към военно-техническа подготовка за въоръжено въстание", а Политбюро на ЦК на Руската комунистическа партия (болшевики) утвърждава план и средства за създаване на Нелегална военна организация в България, която да подготви въстанието.
Необходимата сума е разчетена за 6 месеца и е изчислена на 56 600 долара, равняващи се на 7 709 486 лв., включително за доставка на оръжие и корумпиране на висши държавни, военни и полицейски представители. Към България потеглят коминтерновски представители и военни разузнавачи, които трябва да подпомогнат местните комунисти. Част от тях обективно преценяват, че в страната няма перспективи за въоръжено въстание и затова препоръчват комунистическата партия да се заеме с организирането на чети и разгръщане на партизанско движение като средство за нагнетяване на обстановката и предизвикване на гражданска война.
Други държат да се заложи на създаване на мощна нелегална военна организация, която чрез конспиративни и терористични действия да приближи революцията, без да се пренебрегват възможностите на четническото движение.
На практика местните комунистически дейци действат и по двете линии. С помощта на съветски емисари
към средата на 1924 г. се изгражда военна организация, включваща "53 другари на постоянна заплата"
Появяват се и първите терористични групи и комунистически чети. Започва овладяването на анархистически, земеделски и вулгарни криминални разбойнически банди, които трябва да придадат масовост на антиправителствените действия. Извършваните от тези чети нападения, убийства, обири внасят страх и несигурност сред населението, предизвикват недоверие и недоволство към държавната власт. Налага се убеждението, че вземането на властта е "въпрос на време и пари", но не може да стане по-рано от септември - октомври, тъй като липсва достатъчно оръжие.
На 7 май 1924 г. умира Димитър Благоев, създателят на БКП, но противник на политическия авантюризъм.
Именно авантюризмът взема връх на свиканата на 17 - 18 май 1924 г. първа нелегална конференция на БКП, т.нар. Витошка конференция. В приетите резолюции с примиренческа "гордост" се изтъква, че партията се е превърнала в истински комунистическа, която достойно ще изпълни поставените ѝ задачи - "да подготви и поведе трудещите се на ново въоръжено въстание за установяване работническо-селско правителство и след него на класова пролетарска диктатура".
С конференцията от 1924 г. завършва преходът на БКП от идейна, легална и масова партия в малка, нелегална, военизирана, платена терористична структура за подривни, саботажни и наказателни акции. Структура, служеща на чужди държавни интереси и воюваща срещу собствената си държава. |
Бодрите отчети на българските комунисти, изпращани в Москва, скриват един съществен факт -
невъзможността да се спечелят съюзници за "предстоящото" въстание
Нито Задграничното представителство на земеделците начело с Александър Оббов и Коста Тодоров, нито тяхното вътрешно ръководство не желаят да призоват своите последователи да се жертват в името на чужди интереси.
Ето защо БКП се заема с отглеждане на собствена земеделска левица, която да се наложи в съюза и да го включи в единния фронт. Разчита се на Петко Д. Петков, Николай Петрини и Димитър Грънчаров, нови за съюза лица, без връзка със земеделските маси. Техните практически шансове намаляват след убийството на Петко Д. Петков на 14 юни 1924 г. (няма доказателства, че убийството е "поръчано" от правителството или от военните) и след изключването на Д. Грънчаров от БЗНС на 9 юли 1924 г.
С привличането на ВМРО за революционни промени на Балканите се ангажира самото съветско ръководство
прескачайки посредничеството на БКП. За целта то обещава на водача на организацията Тодор Александров помощ за създаване на отделна македонска нация и държава, но като част от една Балканска комунистическа федерация, срещу сваляне на правителството и откриване на пътя към властта за комунисти и земеделци. Опитът на Политбюро на ЦК на Руската комунистическа партия-болшевики (РКП (б) да активира ВМРО чрез публикуване на постигнатите договорености дава обратен ефект.
Тодор Александров директно обвинява Москва, че се опитва да болшевизира България и Балканите, да разцепи, отслаби и унищожи ВМРО
Така ВМРО не само не е привлечена в антиправителствения фронт, но отново се превръща в опасен антикомунистически противник и пазител на статуквото в страната. Тази позиция окончателно се налага след 31 август 1924 г., когато Тодор Александров е убит от своите противници вътре в организацията. Последва жестока разправа на неговите последователи, водени от Иван Михайлов, не само с физическите извършители на убийството, но и със склонните на сътрудничество с комунистите и с Москва македонски дейци. Разчистването на сметките стига до Милано, където на 23 декември е убит членът на ЦК на ВМРО - Петър Чаулев. Жертва на отмъщението става и Димо Хаджидимов - македонски и комунистически деец, депутат в Народното събрание.
На 29 юли 1924 г. Политбюро на ЦК на РКП (б) излиза с решение, че през есента не е възможно победоносно въстание в България и то трябва да се отложи "например до следващата пролет", но като се продължи с интензивната му подготовка.
За подпомагане на БКП се създава комисия начело с началник-щаба на Червената армия Михаил В. Фрунзе
На 31 юли 1924 г. комисията приема план за снабдяването на БКП с 5000 пушки и 1,5 млн. патрони. Нужните за целта 50 000 долара, както и допълнителна субсидия за БКП до края на годината от 43 000 долара трябва да се предоставят от Централния комитет на РКП (б).
В първата половина на август 1924 г. полицията успява да залови огромно количество оръжие, 18 тона, изпратено от СССР към Бургас, Варна и Русе. Извършените арести нанасят сериозен удар на нелегалната организация на БКП. Именно по това време ръководството на комунистическата партия пристъпва към създаване по съветски образец на специална наказателна терористична група (ЧЕКА) за разправа с предателите вътре в партията и обезвреждане на представители на органите за сигурност. Нейна първа жертва става прокурорът към Софийския окръжен съд Димчев.
В края на 1924 г. се ражда и идеята за организиране на атентат
(ще бъде осъществен на 16 април 1925 в църквата "Света Неделя" с над 130 жертви и близо 500 осакатени - бел. ред.) за нанасяне на унищожителен удар върху властта.
*Деветоюнци - военни и политически лица, осъществили преврата, свалил земеделците от власт и поели управлението на страната на 9 юни 1923 г. Сред тях са представители на традиционните партии - Демократическата, Радикалдемократическата, Народната, Обединената народнопрогресивна, Националлибералната, Социалдемократическата, както и на Народния сговор и на Военния съюз. В началото на август 1923 г. част от тях се обединяват в нова партия - Демократически сговор, която управлява до 1931 г.