Големите губещи са "Продължаваме промяната - Демократична България". С активното им участие
Когато си със съзнанието, че разчиташ на подкрепа от интелигентни и мислещи хора, винаги е по-трудно и е задължително да не подценяваш интелекта им и най-вече да си честен с тях. Тази честност има поне две измерения. Първо, да не създаваш и подклаждаш нереални очаквания, които не си в състояние да осъществиш. Второ, да си последователен в принципите и целите, но гъвкав в начините за постигането им. Включително да можеш да обясниш убедително защо конкретен компромис е наложителен и каква точно цел постигаш. Без да повтаряш едни и същи грешки.
Честният разговор с избирателите изискваше да се преформулират предизборните обещания, особено желанието за участие в управлението, с оглед на разпределение на гласовете в парламента и да се набележат няколко конкретни приоритета, които, макар и трудно, са реално постижими. Както и ясно да се представят пред избирателите единствените три възможни варианта за постигане на мнозинство - и за управление, и по конкретни теми:
1. Сътрудничество с ГЕРБ и други публично заявени евроатлантически гласове от средите на разцепеното ДПС. Да, трудно е да се признае, но може да се стигне гласувания, при които дори гласът на Делян Пеевски да е необходим и желан. Изпран не от "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ), а от възхода на екстремистко-популистки копейки.
Парламентарната задача има решения. Ето какви са те
2. Сътрудничество с откритите пропагандатори на руско влияние. Включвам в тази група и "Има такъв народ" (ИТН), които все по-открито работят в услуга на президента Румен Радев. Трудно може да се преглътне не само идеологията им, но и хулиганското им поведение. А и трезвата преценка ни кара да се съмняваме доколко отвъд пропагандната руска риторика тези гласове могат да са антикорупционни и не са реално подвластни на ГЕРБ и Пеевски.
3. Оставане в опозиция и спрямо двете проклятия в българската политика, защита на принципи и въздържане от инициативи по формиране на управленско мнозинство. С 37 депутати и липса на политически сили, които могат да са лоялни партньори, този трети вариант изглеждаше най-логичен и приемлив за поддръжниците. Той предполагаше например да не се подкрепят кандидати на други партии за председател на НС без предварителни ангажименти от тяхна страна и гарантирано мнозинство по конкретни въпроси, които съответстват на целите на коалицията.
| Санитарният кордон около Пеевски на пръв поглед беше силен ход, но всъщност извън характера му на политическа декларация не само не води към постигане на политическите цели, но ограничава постигането им. |
Причините са две. Като определя санитарния кордон единствено около личността на Пеевски и не споменава шпицкомандите на Костадинов - най-верните пропагандатори на руския фашизъм, декларацията оставя съмнението, че те са допустим участник, като така преминава една червена линия, която за повечето привърженици и европейски партньори е не по-малко, а дори повече дебела и червена от тази, която представлява Пеевски. Втората причина е не толкова в самата декларация, колкото нейното презентиране от част от водещите лица. Създаде се впечатление, че подписването й от другите представени в парламента партии е предварително условие за каквито и да е преговори и обединяване на гласове - дори по конкретни въпроси.
Тук стигаме до въпроса за преговорите.
| Като че ли ПП-ДБ и особено "Продължаваме промяната" имат някакъв тежък комплекс от политическите преговори, които са основен способ за формиране на мнозинства и вземане на решения в парламентарните демокрации. |
Помним как страхът да наречеш нещата с истинските им политически термини роди думата "сглобка", оставяйки привкус за нещо непочтено или най-малкото прикрито. Сега някои водещи лица с гордост заявяват, че не преговарят и няма да преговарят с ГЕРБ.
Само че проблемът никога не е бил в преговорите (освен ако не се пристъпват двете дебели червени линии). Нито наложителност да са публични (т.е. вместо същински преговори да има размяна на политически изявления за пред медиите). Политическото доверие не се руши от това да преговаряш, да постигаш споразумение или да се коалираш, а от разминаването между обещания и намерения, от една страна, и крайни резултати, от друга, както и от неспособността да обявиш и обясниш необходимите и неизбежни компромиси и да избегнеш подозренията в скрити договорки.
Доверието се руши, когато с пресилен възторг обявяваш, че си взел властта, а контролираш само много малка част от изпълнителната власт и нямаш парламентарно мнозинство, или обявяваш за победа нечие случайно или преднамерено действие, имащо малко общо с твоите политически изяви. Защото създаваш нереалистични очаквания и предизвикваш основателния въпрос: ако си имал властта, защо го няма крайния резултат, който си обещавал. Защо Борисов не е в затвора, а Пеевски се изявяваше като говорител на правителство, в което не участва? Защо уж твои министри се оказват играчи в противниковия отбор?
За месец от началото на поредния парламент като че ли ПП-ДБ успя да осъществи не само пълен набор от тактически грешки, но и докараха симпатизантите си до гняв, недоумение, разделение и ожесточени спорове, някои далеч надскачащи добрия тон.
Един от проблемите е повдиган нееднократно и се корени в начина на функциониране и взимане на решенията в тази толкова сложна коалиция. За съжаление времето от едни до други избори никога не се оказва достатъчно за добрите идеи за промени, а у симпатизантите все повече се наслагва усещането, че многото водачи не само имат различни визии и стремежи, но и често си говорят през медии и социални мрежи.
Зад този проблем наднича неизяснената политическа идентичност.
| Ако при ДСБ има прогресивно обезличаваща се идентичност, при "Да, България" - застинали наченки на идентичност, при "Продължаваме промяната" идентичността се размива някъде между стремежа да се харесат на всички, либерализъм с леко ляв уклон и философията на татко Петко. |
Депутатите, избрани с листата на политическа партия или коалиция, са обвързани с нейните политическите решения. Те не са избрани като независими. Но на избирателите им се губи логиката защо Лорер беше системно тикан начело, когато имаше хиляди поводи да бъде оттеглен, а беше наказан, когато за първи път изказа легитимна политическа теза. Дали Божанков - един от малкото биткаджии, който умее да говори аргументирано и разбираемо, не си навлече гнева на ръководството на ПП просто защото звучи доста по-убедително от тях? И как Бойко Рашков идейно се свързва с тази коалиция?
Липсата на ясна визия води до подмяна и персонализиране на сериозните политически въпроси, превръщайки ги в лични битки. Пеевски може да е погълнал почти цялата държава, но ако утре го няма, ще се оправи ли всичко? Ако Борисов се отдаде единствено на внуците си, ще се възстанови ли разбитата от него държавност? Ако бъде спрян изборът на Сарафов, този ВСС по-читав кандидат ли ще предложи за главен прокурор? И с подобен парламент и с гласовете на продажни копейки по-добри ли ще са новите членове на ВСС и регулаторите? Какво реално ще се постигне с избора на спорна личност за председател на НС?
"Продължаваме промяната - Демократична България" иска Конституционният съд да спре избора на Сарафов
Фокусирането върху имена всъщност е неглижиране на истинските проблеми и може да предложи единствено краткосрочни и илюзорни решения, които едва ли оправдават компромиса с принципи и ценности.
| Персонализирането на "злото" поставя с още по-голяма сила въпроса за лидерството на "доброто". Петков и Василев изгряха в политиката в образа на новите спасители от Харвард. Но с времето обвивката на симпатични спасители става все по-недостатъчна и не оправдава повтарянето на грешки. |
По-нехаризматичните им партньори в коалицията примирено приеха поддържащите роли, но е видно, че изпълнението на главните актьори често не е на ниво, а преференциите на изборите показват, че след преднината при старта на "Продължаваме промяната" силите на ниво личности са изравнени и може би е време и за някакво преразпределение на ролите.
Лидерството изисква много повече от шепа верни привърженици, в чиито очи да се оглеждаш. Изисква най-вече последователност. Да не изоставаш от събитията, но и да не прибързваш с емоционални реакции. Да не се криеш зад граждански организации, когато трябва да действаш и да поведеш хората. Да поемаш отговорност за решенията, да умееш и да имаш доблест да ги обясниш и да ги защитиш пред избирателите, да поставяш реалистични цели и да постигнеш конкретни резултати. Не непременно всички желани, но реално възможните и във вярната посока.
