В Народното събрание (НС) най-сетне избраха председател - нещо, в което българските граждани вече не вярваха, защото не е за вярване - след 26 дни тъпкане на място и тупкане на топката, след 11 безплодни опита и достоен за Гинес рекорд за първи парламентарен ден, продължил близо месец. Това сътвори този парламент - осми поред в рамките на около три години. Беше на косъм от абсурда да се окаже, че не само и той е ялов, но и че този път дори не може да се стигне до предсрочни парламентарни избори, тъй като не е способен да се самоконституира, да си избере председател и да оформи парламентарни групи, за да се завърти парламентарната въртележки с връчване на мандатите за съставяне на правителство.

Мнозинството, което избра Наталия Киселова, не е мнозинство, годно да подкрепи правителство - и това между впрочем се признава от политиците с водещи позиции - потвърди го пред "Панорама" например Кристиян Вигенин, като подчерта, че БСП е единствената парламентарно представена лява партия - и като такава няма какво да прави редом с десните партии, подкрепили от немай къде издигнатата от тях кандидатура. Че това не е правителствено мнозинство се съгласиха твърде бързо и единодушно и представителите на ГЕРБ и "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ).

Това - на пръв поглед поне - не изглежда особено логично. Има две партии в 51-то НС, спрямо които не само че може, но и задължително трябва да бъде приложен санитарен кордон, тъй като всеки досег до тях е политически нечистоплътен и нехигиеничен: и това са "Възраждане" и "ДПС - Ново начало". При гласуването за председател на парламента и двете се оказаха в опозиция по отношение на останалите - които само с известно преувеличение и самозалъгване можем да определим като относително нормални политически субекти. По-нормални обаче няма - тъй че трябва да се примирим с наличното. При това тяхното мнозинство от 140 гласа изглежда достатъчно стабилно, да послужи като основа за бъдещо правителство. Защо тогава това да не може да се случи?

Отговорът не е толкова очевиден, колкото на пръв поглед изглежда. А този пръв поглед показва следното: политическата спойка в това мнозинство само отчасти се дължи на изискваната от ПП-ДБ декларация за санитарен кордон около Пеевски - или, иначе казано, на волята да се отвоюва пленената държава от политическото задкулисие, което я е обсебило почти напълно.

Да, в името на това мнозинство и за да бъде избран нейния кандидат, БСП се присъедини към подписалите за санитарния кордон, но с твърде много условности и увъртания, при това не с гордо вдигната глава, а някак си тихомълком.

Що се отнася до ГЕРБ, там шикалкавенето съвсем неприкрито продължава. Бойко Борисов вече публично твърди, че каквото и да става, няма да подпише декларацията - и прави всичко възможно да неглижира нейното съдържание, лансирайки примерно тезата, че ПП-ДБ говорели само за избора на нов главен прокурор в желанието си да изберат свой такъв, който да им пази гърба, и нехаели за това, което искал народа - примерно довършване на магистралите(!). Това звучи комично, особено като имаме предвид думи като "Ти си го избра!", казани на Борисов от бившия градски прокурор Николай Кокинов, по повод на едни предишен главен прокурор.

И няма никакво значение декларираната от него воля да направи "всичко възможно", за да има правителство, както твърдеше преди изборите - изглежда това "всичко възможно" е изключвало възможността да подпише такава декларация.

Що се отнася до самата коалиция ПП-ДБ, тя се намира между Сцила и Харидба - сиреч между необходимостта не от един, а от два санитарни кордона - около Пеевски и около "Възраждане". Техните избиратели трудно биха могли да простят каквото и да било сътрудничество тях, а горчивата истина е, че правителство може да бъде съставено или с ГЕРБ, чийто лидер не е готов да се раздели с Пеевски, или с "Възраждане" - друг вариант на хоризонта няма. Така че, в името на това да има правителство, те трябва да изберат по-малката от двете злини - избор, който досега поне публично не успяват да направят. Но ако се окаже, че в многобройните обвинения, с които ги засипва в момента Явор Божанков, има нещо вярно, то това би означавало, че от двете злини те са избрали по-голямата.

Другите "подписанти" - както някога наричаха хората, подписали неудобна за властта декларация? ДПС на Доган например, които - естествено - с две ръце подкрепят санитарния кордон спрямо Пеевски? Ако на днешните демократи им се иска да видят някой ден римейк на ситуацията с правителството на Филип Димитров през 1992 г., нека се уповават в неговата лоялност. "Има такъв народ" (ИТН), чийто кандидат беше губещият при избора за председател на НС? Дори само този факт е основание те да бягат от така създалото се мнозинство, да не говорим за това, че прозвището им "малкото ДПС" едва ли се е появило случайно - и че както подписаха за санитарния кордон, така в последния ден от предишния парламент видяхме Пеевски, свойски положил ръка на рамото на Тошко Йорданов - на самата парламентарна трибуна.

Тогава може би МЕЧ, чийто лидер се е самопровъзгласил за борец с корупцията? Но някой да си с помня правилото, че който те е предал веднъж, ще те предаде и втори път?

Ще видим как Пеевски заклеймява парламентарния позор, като да няма нищо общо с него, как провижда зад себе си "народа" и как тържествено приема мисията да го поведе на някъде. Ще видим как ПП-ДБ се вкопчва в санитарния си кордон като удавник в сламка - и как въпреки това потъва в електоралната бездна заедно със сламката си. Ще видим как разните дребни играчи се гърчат, менят си козината и думите - и се мятат от позиция на позиция като маймуни от клон на клон по дърво, налазено от термити. И всичко това на фона на една все по-психясваща Америка и на една все по-изпадаща в разнородни кризи Европа, на фона на разгарящи се войни, обединяващи се сатрапи и избуяващо отвсякъде насилие.

И докато парламентът заседава в бившия Партиен дом, добре е от време на време да хвърляме поглед върху надписа на старата му сграда. Там може би вече пише, вместо "Съединението прави силата" - "Надежда всяка тука оставете".