Оптимистична теория за предсрочните избори
Маскарадът в парламента, макар и затихнал временно след излъчването на председател, едва при единадесетия опит, вещае нови предсрочни избори. Дали ще са на 27 април например - след Великден, или по-късно, ако все пак бъде сформирано крехко редовно правителство, не е от съществено значение. Курсът към нови избори се предопределя не от реториката на Делян Пеевски и неговото "ДПС - Ново начало", а от няколко други фактора.
Водещият е трайно наложилото се фрагментиране на политическото пространство, което в условия като българските е живителна среда за политическа нестабилност. Ако междувременно бъдат касирани частично предишните избори, партиите в парламента могат да станат девет и постигането на съгласие по базови въпроси - още по-трудно.
Някои "червени линии" и най-вече несъвместимостта в политическия стил между възможни партньори за управление също си казват тежката дума. Да не забравяме, че м.г. при далеч по-благоприятно съотношение на силите мнозинството на "сглобката": "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС, изкара едва девет месеца. Ентусиасти й предричаха най-малко 18 месеца, с ротация на премиери между ПП-ДБ и ГЕРБ, дори пълен четиригодишен мандат.
| Използването на прокуратурата като бухалка с искането на имунитета на бившия премиер Кирил Петков във връзка с ареста на предшественика му Борисов минимизира силно вероятността за редовно управление. |
Традиционният заподозрян за действията на дискредитирания главен прокурор е Пеевски с приписваното му огромно задкулисно влияние в съдебната система. Наказателната акция, направена тъкмо в сегашния момент, очевидно цели да изплаши ПП-ДБ и да респектира ГЕРБ. ПП-ДБ трябва да намали рязко газта със Закона за съдебната власт, който хипотетично може да спре избора на Сарафов за главен прокурор. Борисов пък трябва да внимава кого си пожелава за коалиционен партньор (ПП-ДБ) и да не си и помисля да се отрича от Пеевски.
Кирил Петков се отказва от имунитета си: ще бъдат ли "взривени" преговорите за кабинет
Същевременно отношението към възможно съвместно управление с ГЕРБ задълбочава разделението между "Продължаваме промяната" и "Демократична България" , и без това нараснало в процеса на избор на председател на парламента. На консултациите при президента Румен Радев за съставяне на правителство се наби на очи, че "Продължаваме промяната" би преговаряла с ГЕРБ за коалиционно управление само ако Борисов подпише декларацията за санитарен кордон срещу Пеевски.
"Демократична България" обаче възнамерява да участва в преговорите, за да се договорят конкретни мерки за противодействие на Пеевски вече в рамките на конкретно споразумение.
"Демократична България" призова партиите да не тласкат страната към нови избори
Очертаващият се развод между двете формации си има предистория.
Тя включва напрежението около това кой да има тежката дума при вземане на решенията в коалицията, битката за електорално влияние в не особено широкия сегмент на т. нар. градска десница, противоречията по икономическите политики по оста "леви цели с десни средства" на "Продължаваме промяната" и пазарни решения, които прилягат на натюрела на "Демократична България".
| Коалицията ПП-ДБ беше създадена в началото на 2023 г. с цел общо явяване на изборите на 2 април, но гласовете, които получи тогава, бяха по-малко от гласовете, дадени поотделно за двете партии на предходния вот. |
На този фон поредните предсрочни избори се очертават като единствено възможния изход от задълбочаващата се политическа криза. Докато се извърти въртележката за връчване на мандатите и в периода на предизборната кампания, парламентът, който не се разпуска според последните промени в конституцията, може да свърши няколко полезни неща. Да гласува бюджета за 2025 г., да приеме няколкото закона, чиято липса е основна пречка България да получи втория транш от парите по План за възстановяване и устойчивост, да вземе мерки за противодействие на водната криза, обхванала вече над 200 населени места.
За повече - например гарантиране на политическа стабилност с цел членство в еврозоната през 2025 г., надали ще му стигнат силите. За другата важна външнополитическа цел - влизане в сухопътния Шенген, вече има зелена светлина, при това дадане на България при управлението на служебния кабинет. Което пък, макар и по стечение на обстоятелствата, развенчава мита за незаменимостта на редовното правителство.
Задаващите се парламентарни избори - осмите поред (седми предсрочни) след 4 април 2021 г., надали ще разрешат като с магическа пръчка политическата криза.
| Светлина в тунела ще се види, когато партийната система спре състоянието си на свободна падане. Това може да стане по два начина. |
Първият е да бъде реабилитирано значението на идеологиите и партийните програми, заменени сега от политически инструментализъм и боравене с мантри. Вторият е появата на нови партийни субекти, които дори с цената на известна, здравословна доза популизъм да върнат интереса на хората към политиката. Разбира се, възможна е комбинация между двата подхода, но важното е да гласуват много повече хора, за да бъде парламентът по-легитимен и партии да си тежат на мястото.
Как може да се случи всичко това, ако все повече политици ни уверяват със заклинания от рода на "коалиция между първия и втория, защото избирателите са ни подредили така", "хората искат редовното правителство", "счупихме държавата от избори"?
Делян Пеевски обяви, че ще попречи на опитите да се формира кабинет
Предсрочните избори, особено в условията на задълбочаваща се политическа криза, са за предпочитане пред безпринципните договорки. Нагледен урок как такива не трябва да се правят, дори да не се излиза от спиралата вот след вот, е "сглобката" от миналата година между доскорошни политически врагове. Последиците от нея бяха опустошителни за ПП-ДБ и сериозни за ГЕРБ. Тя ни завеща и сбърканият нов модел на служебно правителство, управлявано сега задкулисно от вождовете на "ДПС - Ново начало" и ГЕРБ.
Възможните предсрочни избори са нов шанс на партиите да се поправят. Да бъдат почтени с избирателите като заявят откровено още преди вота какви компромиси не биха направили и какви са допустимите, за да има работещо и устойчиво правителство.
Избори през пролетта ще бъдат равносилни на поправителен изпит и за електората. Вместо да се оплакват постоянно от депутатите и партиите, често под мотото "всички са маскари", много повече избиратели могат за излязат да гласуват. Това ще стане, разбира се, само, ако бъдат убедени, че техният глас има значение. Партийна програма с работещи решения, мобилизиращи послания и професионална кампания могат да свършат добра работа. И избирателнатапактивност да скочи от 39% на над 51%. Така ще надмине с малко тази от 4 април 2021 г., но символното значение на подобен развой ще е голямо. Защото преди четири години започна парламентарният изборен маратон след 12-годишното управление на измамна стабилност, застой и корупция на ГЕРБ и менящите му се съюзници.
Парламентарната демокрация, все повече заплашвана от призрака на президентския режим и копнежа на българина по "твърдата ръка", може да бъде спасена. Но не със сглобки и задклусни договорки, а с повече демокрация.
