Платформата Brave1 на украинското правителство не е сред най-известните. Нейното начало е поставено през април тази година и има за основна цел да търси и координира чуждестранни инвестиции във военната индустрия на страната.

Актуалната цел е привличане на половин милиард евро, а към днешна дата почти 3000 фирми са заявили интерес или работят в страната чрез различни модели. Почти 500 военни компании съществуват в самата Украйна, а в тях са заети над 300 000 души. Подобни инициативи са и все повече институционализирани и не разчитат единствено на активността на отделните стопански субекти.

През миналата пролет Вашингтон и Киев създадоха специална съвместна програма, през която са инвестирани почти два милиарда долара, а нейното разширяване е част от двустранното споразумение за сигурност.

С подобна цел беше установен и офисът за отбранителни иновации на ЕС, който работи в Киев. В такива проекти сега са ангажирани компании от Германия, Франция, Нидерландия, Полша, Словакия, Великобритания, Турция и други.

Укрепването и интеграцията на украинския военно-индустриален комплекс носи ползи не просто в рамките на сегашната война, той има потенциала да се превърне в ключов елемент от поствоенната сигурност на страната.

Най-положителният сценарий за осигуряване на дългосрочната сигурност и отбрана на Украйна е очевиден, но не е особено вероятен. Бързото присъединяване към НАТО е не просто най-желаният вариант от президента Володимир Зеленски, но и от самите украинци. Той носи и най-големи гаранции за свиването до минимум на последващи руски офанзиви в западна посока.

В същото време, подобен вариант далеч не обрича страната на повторение на досегашните инвазии, макар съществуването на еднозначен, договорен ангажимент за колективна отбрана да е гаранция от най-висок порядък.

Между замразяването на конфликта и вероятното присъединяване съществува поле от възможности за "закотвяне" на страната в западните съюзи, което е време да започне да бъде структурирано. Нещо повече, натрупаният опит от предходните разширявания на НАТО и ЕС е източник на множество идеи.

Политическата инфраструктура на това начинание би стъпила върху макрорамка на партньорство и бъдещо членство на Украйна в НАТО, но и върху десетките двустранни споразумения за подкрепа, които съдържат различни подкрепящи компоненти.

Тройни формати от типа на "Люблинския триъгълник" (Полша, Литва и Украйна) също имат своята роля. Вече е и ясно оформен нордическо-балтийския пояс плюс Полша, който е все по-активен и ангажиран във все повече проекти за подкрепа на Киев.

Елемент от подобна стратегия ще бъде задълбочаването на отношенията с различни азиатски държави. Този процес е улеснен от включването на Северна Корея от страна Путин във войната в Украйна. Само за 2023 г., продажбите на южнокорейските и японските военни заводи скочиха съответно с 39% и 35% и техните амбиции са вече очевидни.

Концептуалната рамка на мрежата за сигурност за Украйна обаче следва да отива отвъд поредица правно-договорни ангажименти за ограничен брой сектори. Цялостният подход трябва да е обърнат към задачата за изграждане на страна членка. Казано иначе - дълбочината, амбицията, времевата рамка и институционалните параметри на ангажимента следва да бъдат мотивирани от превръщането ѝ в част от ЕС и НАТО.

От предходни разширявания съществува достатъчно знание къде, как и в каква последователност трябва да бъдат фокусирани усилията за бързи резултати. Политическият консенсус в двете организации до голяма степен е вече в подкрепа на тази нагласа и все повече от планираните дейности се пречупват през тази призма.

Извън преговорния процес за присъединяване предстои създаване на широка платформа за реална, многосекторна интеграция с Украйна и това са програмите за възстановяване на страната след края на военните действия. На практика двата процеса ще се слеят в общо начинание, независимо от техните различни логики и динамики.

Съществува и едно малко коментирано поле на действие от украинска страна, за което още знаем недостатъчно и можем основно да спекулираме. Става въпрос за чувството на предателство и уязвимост от провалените гаранции за сигурност, дадени на страната в средата на 90-те години при нейния отказ от ядрено оръжие.

Усещане, че това не трябва да се повтаря никога повече, което не позволява повторение на безкрайното и дори наивно предоверяване на външните партньори. В този смисъл, различни хора в Киев по всяка вероятност са заети с генериране на собствен капацитет за ескалация и автономни способности за действие и защита. Възможни опции тук са:

Няма съмнение, че изработването на подобни механизми за сигурност не съдържат пълни гаранции и няма как да заместят бързото присъединяване на Украйна към Алианса.

Освен това предстоят още множество други неизвестни, например, какъв ще е подходът на новата администрация на Доналд Тръмп и степента на съгласие в рамките на НАТО и ЕС за непосредствените етапи на отношенията с Киев.

Но дълбочината на разрива с Русия е трудно обратима, а завръщането на войната на "Стария континент" няма как да бъде подминато с няколко бързи компромиса. Поне не от държавите, които са лице в лице с режим, способен на геноцид.

За тях, подкрепата и изграждането на Украйна като пълноправен член на западната политическа общност съвпада със стратегическата задача за осигуряване на собствената и континенталната сигурност. Именно затова нейното осъществяване има големи шансове за успех. Независимо от точния момент на формалното членство.