Както знаете, моето семейство и аз ще напуснем Будапеща в средата на януари. И с напускането на място, което е станало наш дом, идват много сбогувания. Но някои от най-трудните сбогувания ще бъдат с вас, събрали се тук тази вечер, които работите неуморно за напредъка на свободата и човешкото достойнство в тази страна. Затова на този прощален прием реших да направя тази вечер не заради мен, а като почит към вас.

Тази вечер е празник на гласовете - и на тези, които ги използват, за да създават извънредна красота и сила. Но преди да празнуваме гласовете под формата на песни, бих искал да говоря за това, което се случва при тяхното отсъствие - тишината.

Събрали сме се тази вечер във време на огромни промени и значителни предизвикателства в света.

Кървавата война продължава да бушува отвъд границата. Тя представлява една от най-сериозните заплахи за сигурността на Европа след Втората световна война; налага трудни разговори за какво се борим; поставя под въпрос нашето разбиране какво означават суверенитет, свобода и демокрация и какво означава да ги защитаваме.

Нахлуването на Русия в демократичния ѝ съсед Украйна не е единственото бойно поле, на което демокрацията е поставена на изпитание днес. Атаките срещу демокрацията не идват само под формата на автомати "Калашников" и ракети "Кинжал". Демократичните ценности - тук и по целия свят - също са подложени на атака. Премиерът [Виктор Орбан] обича да мисли за "войната", като че ли тя се води у съседите, но фронтовата линия на демокрацията е и тук и тя е в отстъпление.

Събираме се тази вечер в страна, чиито хора веднъж се изправиха срещу съветските властници с храброст, която вдъхнови света. Това е една изключителна страна и същевременно страна, в която клептокрацията предизвиква демокрацията, където върховенството на закона все повече се чувства подчинено на управлението чрез пропаганда.

Това се вижда и от чуждестранните партньори, които унгарското правителство избира да привлича:

Независимо дали в контекста на Украйна или Унгария, или на всяко друго място, където демокрацията е под атака, има значение как всеки от нас реагира. Имам голямото удоволствие да говоря от името на САЩ и винаги съм вярвал в силата и добротата на Америка, но не само гласовете на правителства и правителствени представители ще пишат следващата глава. Ще бъдете вие. Хората в тази стая.

Тази изключителна група от защитници и активисти; творци и строители; мечтатели и дейци. Хора, които напредват и говорят. Хора, които критикуват и създават. Хора, които се ангажират и насърчават, дори когато е трудно, особено когато е трудно. Хора, които говорят по-силно, дори когато най-силните гласове, подкрепени от милиони евро и милиарди форинти публични средства, разпространяват послания, предназначени да ви представят като престъпници, шпиони, глупаци или дори педофили.

Знам, че в моменти като тези може да има импулс да се отстъпи. Да се каже, че е твърде висока цената на участието на тази арена. Срамът от клеветите да е прекалено голям за понасяне. Разбирам това. Но алтернативата на вашите гласове е тишина.

Унгарците знаят, че пътят на тишината е опасен, защото са го преминали преди. При комунизма правителството предложи сделка - така нареченият компромис на "Кадар" - да държиш главата си наведена и устата си затворена, а в замяна да се радваш на живот с умерен комфорт. Това може да не е била много добра сделка. Но е била единствената възможна.

Днес тук и в други страни ангажираните граждани, посветени на свободата и демокрацията, се сблъскват със същия избор за това каква роля ще играем ние - всеки от нас. Какъв ще е животът на всеки от нас.

Имах привилегията да бъда старши служител на администрацията на САЩ при няколко президенти и видях отблизо правата, които идват с властта. Изборът да предпочетеш комфорта винаги е налице - да се наслаждаваш на привилегиите на поста, без да изпълняваш предназначението му, да се наслаждаваш на светлината на прожекторите на арената, докато избягваш битката.

Всеки ден всеки от нас има възможността да приеме или отхвърли съвременния компромис на Кадар; да се ангажира или да се оттегли; да устои или да се поддаде; да вярва в това, което може да се постигне, или да се откаже от това, че няма да бъде.

Моят покоен приятел - изключителният лидер на републиканците сенатор Джон Маккейн - често цитираше президента Теодор Рузвелт за "човека в арената":

Сенатор Маккейн често мислеше за храбрия политик като човека на арената. Аз от своя страна мисля за всеки от вас - унгарските патриоти, въоръжени не с властта на държавата, а с усет за добро и зло и решимост да формирате своето бъдеще.

За тези, които отказват да се поддадат на нападките на правителствената медийна машина, създадена да клевети, да дискредитира, да опозори и в крайна сметка да ви накара да замълчите. Да замълчат тези хора - по-малко от четиридесет години след като техните сънародници излязоха от мрака на комунизма и отхвърлиха компромиса на Кадар - ще бъде трагедия не само за Унгария, но и за всички свободни хора по света.

Президентът на САЩ ме покани тук, защото той и аз, както и вие, вярваме, че Унгария има значение. И защото твърде дълго сме отвръщали поглед от страната ви, докато тя се отклоняваше от пътя на своите демократични съюзници.

И така, подходихме към тези отношения по различен начин, използвайки различни инструменти от миналото, включително да говорим открито и ясно за това, което се случва в страната и със взаимоотношенията ни с нея. Надявам се, че ако Америка продължава да води по начина, по който го е правела през последните два и половина века, то тези, които имат привилегията да я представляват, ще продължат да се изказват от името на свободата, демокрацията и човешките права на местата, където те са най-важни - на места като това.

Тези лидери могат да се вдъхновят от хората, събрали се в тази стая. Патриоти, които нямат титли, офиси или охрана, но които обичат своята страна и всеки ден избират да излязат на арената, за да се борят за запазването на свободата ѝ. Хора, които просто няма да замълчат.

Защото както вие сте научили, така и аз от вас съм научил: няма да има никакво добро за страната ви от един компромис с вашата съвест.