2024: Ако не вземем мерки за образованието, ще заприличаме на глутница

"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, политолози, социолози, писатели, икономисти - да оценят изминалата година и да направят прогнози за новата. Отива си 2024 - годината, в която в над 40 държави избирателите отидоха до урните, в България това се случи два пъти. Какъв свят начерта изборът им? Публикувахме отговорите за отиващата си година на Боряна Димитрова. Днес четете на проф. д-р Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски", председател на ПЕН клуба и главен редактор на "Литературен вестник".
Какво ще остане в историята (българската и световната) от 2024 г.?
- 2024 г. ще остане като една от поредицата години, които доказват тезата на Цветан Тодоров, че тоталитаризмът е най-голямото зло, с каквито и лица да се проявява, както и че човечеството не се учи от миналото, а го повтаря отново, предизвиквайки все нови и нови вълни от насилие и жертви. Щом можахме да позволим в световен план да ни завладее и антисемитизмът, значи наистина никакви поуки, даже тези от Холокоста, не са се случили. Тогава защо да се чудим, че в Румъния за малко да стане президент човек, който има за свой кумир Хитлер.
Но разбира се, годината ще остане и като поредната година, в която се демонстрира силата на духа, в която свободните хора протестират и не се примиряват - смъртта на Навални, героичната съпротива на украинците, протестите в Грузия срещу съветизацията (умишлено използвам този термин) на страната им, падането на диктаторския режим на Асад в Сирия...
От българската едва ли ще остане нещо, освен констатацията, че успешно и за пореден път проиграваме шанса си за нормалност. |
Ето и тези дни България не подписа Споразумението с Украйна, което пак я тласка на страната на Русия и я отдалечава от европейските й партньори.
Годината беше белязана от избори по целия свят. Какво, обобщено погледнато, избра светът? Рисковете от този избор?
- Преди можехме да казваме, че само в България нямаме особен избор и все сме принудени да избираме по-малкото зло. За съжаление, и развитите демокрации показаха, че има дефицит на личности, които да се ангажират с политическото.
Но по-тревожното е друго: заради глупостите, които в САЩ натвориха с политическата коректност - пренаписваха книги, забраняваха, цензурираха класики, рушаха паметници - хората се отвратиха и махалото залитна крайно вдясно. Наблюдаваме тази тенденция на много места и в Европа. |
В този контекст Източна Европа, и България в частност, са особено заплашени. Защото ако в една Франция, да кажем, колкото и да расте процентът одобрение на Марин Льо Пен, все пак в решаващия момент нормалното побеждава, не е така в Унгария, в Словакия, у нас... Видяхме безумието на президентските избори в Румъния.
Така че ако родните политици продължат да нехаят, всички националистически партии ще стават все по-силни. Накратко, това, от което ме е страх, е фашизиране на Европа и САЩ под претекста, че се защитават изконни ценности.

Това най-опасно изкуство – науката
Има ли позитивни процеси, които бихте отбелязали за 2024 г. в България и по света? Кои ще влияят и през следващата година?
- Най-позитивното за мен е свързано с непримиримостта на хората, за която споменах, с бунтовете срещу несвободата. Надявам се да има и резултат от тях.
След седмите предсрочни избори в България каква диагноза бихте дали за състоянието на обществото? А на политиката?
- Политиците, които не слизат от екраните, задават много лош модел - не се контролират, налагат език на омразата, лъжат и това стимулира агресията в цялото общество. Едва ли е случайно, че усещането за безнаказаност и насилието избуяват напоследък. Много пада и възрастта на тези, които го практикуват. При това говорим за тотално безпричинно насилие, което дори не е плод на самоотбрана.
Когато малки деца пребиват невинни хора, обществото е много болно. И затова, смея да твърдя, най-виновни са политиците, които отдавна преминаха всички граници на приличие.

35 години след Десети ноември: училищното образование не се е променило кой знае колко
И още нещо, много ме притеснява разрастващата се функционална неграмотност. Когато хора умират, защото не знаят, че една стена, ако я събаряш отдолу, те затрупва, вече имаме функционална неграмотност, която е животозастрашаваща.
Ако не вземем мерки, които пряко засягат образованието, скоро не просто няма да имаме граждани, но ще заприличаме на глутница, в която ще се оцелява само с мускули и в която глупостта ще е самоубийствена. |
Какво се видя в "огледалото" на парламентарните избори тази година?
- Тотална несъстоятелност, безхаберие, себелюбие. За мое огромно разочарование, пълна размитост и невъзможност да се говори за ляво и дясно, безпринципни обединения и - разбира се - убедителната констатация за завладяната държава.
Не знам как се докарахме до положение, в което хора като Пеевски, които не бих забелязала в нормалния живот, се превърнаха във фактори с власт, пари и огромно политическо влияние.
И с които на всичко отгоре всички се занимаваме, вместо тотално да сме ги игнорирали.
Кое е най-доброто и най-лошото, което се случи в България през годината?
- Най-доброто е влизането ни в Шенген, което е още една крачка към европеизирането ни. И е и още една крачка към свободата.
Много са лошите неща, но едно от тях, което може да има огромни фатални последици за бъдещето ни, е задълбочаването на вярата в конспиративните теории (около 70% от българските граждани са им подвластни). |
Ще добавя и засилването на националистическите прояви, които вече избиват в протести дори срещу изкуството (срамната история с постановката на Джон Малкович). И най-сетне - изборът на патриарх, който е откровено проруски настроен.

Защо ни забраняват Бърнард Шоу
Има ли български, или световни политици/лидери, които се отличиха през годината?
- Политици от мащаб в България в момента нямаме. Заради това все по-често разказвам на студентите си за Стефан Савов, Светослав Лучников, Петър Дертлиев. С тях имахме шанса за друга България, но не се получи, защото българската политика от самото начало беше проядена от ДС-зависимости.
Не харесвам съюзниците на Джорджа Мелони, но самата нея харесвам. И защото е самоизградил се политик, и защото е дясна по един ясен начин, заради което е безкрайно критикувана от доста лявата интелектуална общност в Италия.
Коя е думата на 2024 година според Вас? Защо?
- ChatGPT - всички говорят за изкуствения интелект, правят експерименти, прогнози. Аз съм от тези, които като Харари смятат, че има голяма опасност създаването на ИИ да се окаже машината, която сме създали, за да убием своя вид.
Нали помните античните митове, в които всеки човешки хюбрис се наказва. |