Празникът и културните битки на сувенирите
По инерция сякаш сме свикнали да мислим празниците в края на годината като време за равносметка. Мислим за успехите и преживените трудности, за онова, което сме придобили и за онова, което сме пропуснали. И винаги гледаме към идващата година с надежда за повече Така поне изглежда общата картина, с която безкритично се съгласяваме да отмерваме десетината празнични дни.
За антрополозите и хората, които се занимават с изследвания на обществените процеси, тя не отговаря докрай на истината. Дори си е доста далеч от нея. Защото обобщаващите картини раждат и големи разкази, но в същото време успяват да прикрият всички онези малки сюжети, които всъщност изграждат многообразието на живота. "Малките сюжети" на групи от хора, които в голяма част от случаите крият в себе си риска да ни развалят празничното настроение и да ни накарат да се вгледаме в отделния човек и неговия свят.
Обичаят ни предписва да празнуваме етничната си заедност, а медиите дори ни го вменяват в дълг. Допълвайки сами картината, ние доразвиваме конструктите за застрашената колективна идентичност в глобалния свят на пазари, туризъм и шеметно развиващи се технологии. Докато отстояваме легитимността на тези разкази, ние сами се превръщаме в инструменти на информационния поток.
Форумите и социалните медии създават свободни платформи за създаване, развиване и разпространяване на образи за себе си и другите, в мащаби, които нямат аналог в досегашното развитие на човечеството. Правото активно да "работим" с тези образи, разбира се, ни дава етнографията, която "отдавна" ни е разкрила тайните на обичая и неговата роля за опазване на стари практики, морални норми и светоглед. Като се придържаме към неговия авторитет, за да аргументираме определена заедност, ние съзнателно или несъзнателно се отказваме от правото си на критическо мислене към историята и към собствената си култура.
| Възприемането на етнографските разкази като императиви, предписващи определено поведение, ни снабдява с аргументи в "културните битки", които водим с другите. |
Ако се вгледаме внимателно в тези сблъсъци, ще видим, че те на практика слабо отразяват действителността, миналата действителност, която мислим като традиция. В случая по-скоро става дума за рефлексия на настоящата имагология (съвкупност от образи и представи, в които се отразяват едни или други идеологически схващания, дори тогава, когато породилата ги идеология вече пропаднала и е загубила социалната си значимост).
Пророчеството на Иван Шишманов
И още нещо трябва да се отбележи. Самата етнография отдавна е ревизирала тези разкази, допълвайки знанието за предходните етапи в културното развитие с нови факти и интерпретации. Тези процеси остават невидими за масовия информационен поток по редица причини, една от които е политическата употреба на "етнографското" като аргумент в подкрепа на консервативно-общностното. Не е тайна обаче фактът, че голяма част от тези разкази от много време са загубили своята научна подкрепа и трудно могат да бъдат професионално обосновани днес.
| Ефектът от това е, че в крайна сметка масово разгърнатите и мислени образи на обичая и традицията са всъщност сувенири, а не автентични артефакти. |
Сувенирното не се и нуждае от автентичност, логиката на неговото съществуване се полага върху достъпността и масовостта му. Той е лишен от оригиналност, функцията, която има, е да наподобява оригиналното и да кореспондира с представите на публиката. Поради тази причина самите сувенири никога не се превръщат в част от колекции и не получават добавената стойност, каквато има оригиналът поради историческия си произход или естетическите си функции.
Сувенирът наподобява онова, което е в музея, но не можем да очакваме да го видим там, защото е подражателен и комерсиален продукт. И още нещо, което вероятно всеки един от нас е изпитвал в живота си. Изваден извън контекста на конкретното време, сувенирът стои малко бутафорно, а често пъти може да поражда и съжаление със своята наивност по отношение на рационализираното всекидневие. Само след няколко дни всички онези Коледно-новогодишни романтично-умилителни играчки ще започнат да ни изглеждат не на мястото си и ще се опитаме да се отървем от тях. По същия начин, по който след година или две се освобождаваме от купените "за спомен" по време на екскурзия фигурки, чаши, значки и подобни.
Образите на/за миналото, които са в масова употреба, също могат да бъдат причислени към сувенирното изобразяване (реконструиране) на традицията. Те най-често са лишени от дълбочина и оригиналност, а основният смисъл, с който се натоварват, се свързва преди всичко с екзотиката, а не с автентичността и естетиката.
| Да се демонстрираш през екзотичното, през онова, което иска и търси пазарът, не означава да показваш дълбинните основания на колективната идентичност на групата, към която принадлежиш и която искаш да те приема като част от себе си. |
Напротив, най-често наблюдаваният ефект от подобен тип заявяване е своеобразно маскиране, което прикрива пътищата, водещи към разбирането на базовите идентичностни основания.
Коледа, модерното, свинското и Васильовден
Коледа, както и много други празници, в които се обединяват християнски и предхристиянски идеологически пластове, се превръщат в част от екзотизма, когато бъдат употребявани като илюстрация или аргументи в съвременните културни битки. Празникът в предходен исторически етап от развитието на културата е имал толкова конструктивна символна мощ, че е бил централен организационен комплекс за единството на календарната и семейната обредност в този период от годината.
| Днешното следване на някои външни - етнографски систематизирани и описани черти - не придава никаква допълнителна стойност на празнуването му днес. Нито ги съхранява за бъдещите поколения - така функционира културата днес. |
Ако театрализираното коледуване ви носи естетическо удоволствие, ако реализира някакви вътрешни потребности за публична изява, станете част от коледарската дружина. Ако искате да имате бъдник в огнището, отсечете го в мълчание, осветете го, запалете си го.
Но нека не влизаме в символни битки за неща, които илюзорно си въобразяваме, че някой от миналото ни е вменил в дълг. Най-малкото, заради вярващите, които живеят сред нас и мислят празника извън екзотиката.
За вярващите християни - Честито Рождество Христово!
За всички останали - Весели и удовлетворителни празнични почивни дни!
Честито Рождество Христово!
