Празникът и културните битки на сувенирите

Празникът и културните битки на сувенирите

Масово разгърнатите и мислени образи на обичая и традицията са всъщност сувенири, а не автентични артефакти.
Масово разгърнатите и мислени образи на обичая и традицията са всъщност сувенири, а не автентични артефакти.
По инерция сякаш сме свикнали да мислим празниците в края на годината като време за равносметка. Мислим за успехите и преживените трудности, за онова, което сме придобили и за онова, което сме пропуснали. И винаги гледаме към идващата година с надежда за повече Така поне изглежда общата картина, с която безкритично се съгласяваме да отмерваме десетината празнични дни.
За антрополозите и хората, които се занимават с изследвания на обществените процеси, тя не отговаря докрай на истината. Дори си е доста далеч от нея. Защото обобщаващите картини раждат и големи разкази, но в същото време успяват да прикрият всички онези малки сюжети, които всъщност изграждат многообразието на живота. "Малките сюжети" на групи от хора, които в голяма част от случаите крият в себе си риска да ни развалят празничното настроение и да ни накарат да се вгледаме в отделния човек и неговия свят.
Обичаят ни предписва да празнуваме етничната си заедност, а медиите дори ни го вменяват в дълг. Допълвайки сами картината, ние доразвиваме конструктите за застрашената колективна идентичност в глобалния свят на пазари, туризъм и шеметно развиващи се технологии. Докато отстояваме легитимността на тези разкази, ние сами се превръщаме в инструменти на информационния поток.
Форумите и социалните медии създават свободни платформи за създаване, развиване и разпространяване на образи за себе си и другите, в мащаби, които нямат аналог в досегашното развитие на човечеството. Правото активно да "работим" с тези образи, разбира се, ни дава етнографията, която "отдавна" ни е разкрила тайните на обичая и неговата роля за опазване на стари практики, морални норми и светоглед. Като се придържаме към неговия авторитет, за да аргументираме определена заедност, ние съзнателно или несъзнателно се отказваме от правото си на критическо мислене към историята и към собствената си култура.
Възприемането на етнографските разкази като императиви, предписващи определено поведение, ни снабдява с аргументи в "културните битки", които водим с другите.
Ако се вгледаме внимателно в тези сблъсъци, ще видим, че те на практика слабо отразяват действителността, миналата действителност, която мислим като традиция. В случая по-скоро става дума за рефлексия на настоящата имагология (съвкупност от образи и представи, в които се отразяват едни или други идеологически схващания, дори тогава, когато породилата ги идеология вече пропаднала и е загубила социалната си значимост).
И още нещо трябва да се отбележи. Самата етнография отдавна е ревизирала тези разкази, допълвайки знанието за предходните етапи в културното развитие с нови факти и интерпретации. Тези процеси остават невидими за масовия информационен поток по редица причини, една от които е политическата употреба на "етнографското" като аргумент в подкрепа на консервативно-общностното. Не е тайна обаче фактът, че голяма част от тези разкази от много време са загубили своята научна подкрепа и трудно могат да бъдат професионално обосновани днес.
Ефектът от това е, че в крайна сметка масово разгърнатите и мислени образи на обичая и традицията са всъщност сувенири, а не автентични артефакти.
Сувенирното не се и нуждае от автентичност, логиката на неговото съществуване се полага върху достъпността и масовостта му. Той е лишен от оригиналност, функцията, която има, е да наподобява оригиналното и да кореспондира с представите на публиката. Поради тази причина самите сувенири никога не се превръщат в част от колекции и не получават добавената стойност, каквато има оригиналът поради историческия си произход или естетическите си функции.
Сувенирът наподобява онова, което е в музея, но не можем да очакваме да го видим там, защото е подражателен и комерсиален продукт. И още нещо, което вероятно всеки един от нас е изпитвал в живота си. Изваден извън контекста на конкретното време, сувенирът стои малко бутафорно, а често пъти може да поражда и съжаление със своята наивност по отношение на рационализираното всекидневие. Само след няколко дни всички онези Коледно-новогодишни романтично-умилителни играчки ще започнат да ни изглеждат не на мястото си и ще се опитаме да се отървем от тях. По същия начин, по който след година или две се освобождаваме от купените "за спомен" по време на екскурзия фигурки, чаши, значки и подобни.
Образите на/за миналото, които са в масова употреба, също могат да бъдат причислени към сувенирното изобразяване (реконструиране) на традицията. Те най-често са лишени от дълбочина и оригиналност, а основният смисъл, с който се натоварват, се свързва преди всичко с екзотиката, а не с автентичността и естетиката.
Да се демонстрираш през екзотичното, през онова, което иска и търси пазарът, не означава да показваш дълбинните основания на колективната идентичност на групата, към която принадлежиш и която искаш да те приема като част от себе си.
Напротив, най-често наблюдаваният ефект от подобен тип заявяване е своеобразно маскиране, което прикрива пътищата, водещи към разбирането на базовите идентичностни основания.
Коледа, както и много други празници, в които се обединяват християнски и предхристиянски идеологически пластове, се превръщат в част от екзотизма, когато бъдат употребявани като илюстрация или аргументи в съвременните културни битки. Празникът в предходен исторически етап от развитието на културата е имал толкова конструктивна символна мощ, че е бил централен организационен комплекс за единството на календарната и семейната обредност в този период от годината.
Днешното следване на някои външни - етнографски систематизирани и описани черти - не придава никаква допълнителна стойност на празнуването му днес. Нито ги съхранява за бъдещите поколения - така функционира културата днес.
Ако театрализираното коледуване ви носи естетическо удоволствие, станете част от коледарската дружина.
Ако театрализираното коледуване ви носи естетическо удоволствие, станете част от коледарската дружина.
Ако театрализираното коледуване ви носи естетическо удоволствие, ако реализира някакви вътрешни потребности за публична изява, станете част от коледарската дружина. Ако искате да имате бъдник в огнището, отсечете го в мълчание, осветете го, запалете си го.
Но нека не влизаме в символни битки за неща, които илюзорно си въобразяваме, че някой от миналото ни е вменил в дълг. Най-малкото, заради вярващите, които живеят сред нас и мислят празника извън екзотиката.
За вярващите християни - Честито Рождество Христово!
За всички останали - Весели и удовлетворителни празнични почивни дни!
Празникът и културните битки на сувенирите