- Този период в развитието на България ще бъде определен от историята (ако изобщо бъде удостоен с внимание) като период на тежка институционална криза.

В световната история през 2024 г. консолидацията на тоталитарните режими и тенденции продължи, но Сирия показа, че е въпрос на време за всеки тоталитарен режим да достигне точката на пречупване и да се срине за часове.

Привържениците на демокрацията като че ли бавно започват да учат, че тя не е даденост, а постоянна битка. И че диктаторите не могат да бъдат разбрани чрез логиката на демокрацията - те имат друга логика. Твърдост в поведението трябва да замени розовите очила на илюзиите и да се разбере от всички, че омиротворяването на диктаторите е показване на слабост и ги насърчава да опитват още, и още.

2024 година е и поредната година, в която Украйна продължава героично отстоява независимостта си и да не се пречупва, а на съвестта на съюзниците й ще остане вината за невинните жертви сред цивилното население, които можеха да бъдат предотвратени.

- Две групи мотиви движат гласовете на избирателите навсякъде по света и водят до разместване в политическите слоеве: да накажат тези, които са показали слабост, и да изкарат напред някои (понякога крайни и популистки) политически тенденции, които изразяват техните често пренебрегвани от официалната политика страхове.

Би било много повърхностно и безотговорно, ако политиците пренебрегнат тези легитимни страхове и настроения - дори те да са изразени екстремно и по начин, който не води към решения.

При провала на традиционните медии и на политиците да модерират обществения дебат обществата стават все по-уязвими и податливи на зловредна пропаганда и конспиративни, ненаучни и в противоречие с фактите теории. които намират плодородна почва в съзнанието на "малкия човек", когото голямата политика игнорира.

- Със своя героизъм Украйна показа, че величието на една нация не се измерва в квадратни километри и даде кураж и самочувствие на други държави и политици да покажат лидерство. Мисля, че има едно освежаващо прегрупиране в Европа, където старите демокрации не са на ниво да бъдат водещи и активните действия и успешни стратегии идват все по-често от север - североизток. Тази година започна дебат за проблемите, догодина е време за действия.

Европа трябва да навакса изоставането в редица области, да предприеме реални стъпки към засилване на отбранителните си способности и да излезе от поддържащата роля, което сама си е наложила.

- Диагнозата сочи към това, че болестта се движи към терминален стадий. Някои го съзнават, но като че ли са се отказали истински да се борят, други си мислят, че щом още имат апетит и нищо не им пречи да го засищат - значи фаталният край може и да се размине. Лошото на тази болест е, че най-тежките последици се предават на поколенията.

Добре е да има цели и стремежи, но отказът те да бъдат съобразени с реалните възможности, ги превръща в скъпо струващо за обществото политическо самолюбие. Никъде по света коалициите не са желаният, лесният и политически удобен избор, но те са осъзната необходимост обществата и държавите да се движат напред.

- Нищо ново. Просто съществуващи от години проблеми станаха очевадни, но това не ни приближи към тяхното преодоляване - просто защото тези проблеми са съзнателно предизвикани в нечия полза. Има сравнително просто решения, известни и проверени в практиката, но няма мнозинство, което да желае прилагането им.

Кризата на разградената държава навлезе в нова фаза, при която вече нито една от властите - законодателна, изпълнителна и съдебна - не функционира нормално.

- Безспорно най-доброто е пълното присъединяване към Шенгенското пространство. Лошото е, че продължаваме да кретаме там някъде в периферията на ЕС, неспособни да се възползваме от предимствата, които ни дава членството. Че продължаваме да затъваме в битки с подменени цели, които на всичкото отгоре сме неспособни да придвижим към развръзка и те все повече се превръщат в някакъв вид самоизяждане.

Люшкаме се между двете злини - руските зависимости и корупцията, като се опитваме да борим едното чрез другото, като резултат и двете остават силни.

- Ако има отличили се през годината, то те са предимно в категорията "анти герои", затова няма да ги спомена, за да не им придавам допълнително някакво значение. С изключение на едно име - Доналд Тръмп. Не защото е положителен герой, а защото твърде много събития могат да бъдат повлияни от неговите действия.

- Ще се присъединя към вече определените думи на 2024 - изпържените мозъци ('brain rot' - Oxford Word of the Year) и като следствие от това поляризация ('polarization' - Merriam-Webster's 2024 Word). България се вписва напълно в тези световни тенденции.