2024: Обществото придоби политическа алергия от предсрочните избори
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, политолози, социолози, писатели, икономисти - да оценят изминалата година и да направят прогнози за новата. Отива си 2024 - годината, в която в над 40 държави избирателите отидоха до урните, в България това се случи два пъти. Какъв свят начерта изборът им? Публикувахме анализа на Боряна Димитрова, проф. Амелия Личева, Георги Господинов, Евгений Дайнов, Евгений Кънев и Вержиния Велчева. Днес четете отговорите на Геновева Петрова - съуправител на "Алфа Рисърч".
Какво ще остане в историята (българската и световната) от 2024 г.?
- Отминаващата година бе доминирана от разрастващи се конфликти и задълбочаваща се несигурност - политическа, икономическа, социална. 2024-та се открои като година на посегателства по политически подбуди, за които бяхме започнали да мислим като за нещо от миналото като смъртта на Алексей Навални, опитите за покушения срещу Доналд Тръмп и словашкия премиер Роберт Фицо и др. След време историята ще се произнесе за тези събития, за това дали съвременната оценка за тях е вярна и доколко са повлияли последващото развитие.
Годината беше белязана от избори по целия свят. Какво, обобщено погледнато, избра светът? Рисковете от този избор?
- Краткият обобщен отговор е, че с вота си светът избра да отправи предупреждение към елитите, вместо да даде подкрепа за тях. В повечето страни с гласуването си избирателите дадоха сигнал към доминиращата десетилетия парадигма, че:
- трябва да зареже инерцията и да се зареди с нова енергия;
- ако не се самореформира, може да бъде реформирана отвън, при това агресивно и с цената на по-мащабни конфликти.
| Рисковете са, че в редица случаи избирателите заложиха на радикализъм вместо на разумен, структуриран подход и на популизъм вместо на политика. |
Има ли позитивни процеси, които бихте отбелязали за 2024 г. в България и по света? Кои ще влияят и през следващата година?
- Оптимизъм вдъхват може би усилията на науката да достига все по-далеч в пространството (включително отвъд пределите на планетата ни) и все по-дълбоко в разбирането на човека. Подобни постижения без съмнение ще влияят и през следващите години, а отговорност на хората е последствията им да останат позитивни.
"Продължаваме промяната - Демократична България" не ангажираха ГЕРБ и ДПС с отговорност
След седмите предсрочни избори в България каква диагноза бихте дали за състоянието на обществото? А на политиката?
- След поредицата предсрочни избори обществото придоби своеобразна политическа алергия. Най-силно изявените ѝ симптоми са неучастие във вота и склонност към наказателно гласуване.
За политиката в България мисля, че най-подходяща диагноза би била "инфантилизация", разглеждана като липса на зрялост. През последните три и половина години демокрацията в България е доминирана от характерни за едни по-ранни етапи от развитието ѝ прояви, които би трябвало да са надраснати:
невъзможност или отказ от извършване на компромиси и приемане на цената за постигане на консенсус.
| Същественият проблем е, че инфантилността е вид регресивно поведение, последствията от което в случая търпи цялото общество. |
Важно е все пак да отбележим, че последните седмици от годината оставят впечатление за опит да се преодолее този синдром.
Какво се видя в "огледалото" на парламентарните избори тази година?
- Два образа се откроиха по-отчетливо. Първо, липсващото политическо лидерство: в България все повече партии се превръщат в лидерски, но лидерите им страдат от дефицит на обществено доверие, а хората са все повече се отчуждават от политиката.
Вместо да се преборят за подкрепата на избирателите, лидерите избират сигурността на твърдите и често зависими под някаква форма електорални ядра.
В резултат, в огледалото се появява тъжния образ на неавтономния вот. Вот, при който гласът не е подкрепа за определена политическа линия, а разменна монета за конкретна полза или зависимост.
Кое е най-доброто и най-лошото, което се случи в България през годината?
- Сред най-лошите неща, които ни се наложи да преживеем, е затъването в спиралата от избори и невъзможността на политическите партии да надскочат партийния си егоизъм. Би било чудесно да имаме силна конкуренция за позицията на най-добро събитие, но единственото, което заслужава да бъде отбелязано, е присъединяването ни към Шенген и по суша.
Има ли български, или световни политици/лидери, които се отличиха през годината?
- Политическото лидерството е все по-сериозен дефицит в България, в Европа и по света.
| За много лидери се говори в новинарския поток, но по-често в качеството им на генератори на проблеми, а не в качеството им на решение. |
Коя е думата на 2024 година според Вас? Защо?
- Разместване. Тя обобщава важните събития и тенденции, съпътствали през годината обществения и политически живот в редица страни.
