2024 г. е поредната най-топла година в историята на метеорологичните наблюдения и първата, през която ще бъде премината границата от Парижкото споразумение за климата от 1,5 °C. Затоплянето на климата в съвремието се дължи най-вече на увеличената концентрация на парникови газове в атмосферата вследствие на изгарянето на изкопаеми горива. Тази година влияние имаше и явлението Ел Ниньо, което временно допълнително затопли атмосферата.

Климатичните промени не само водят до повишение на температурата, но и увеличават значително вероятността за настъпването на екстремни метеорологични явления, както и нарастване на честотата на вече съществуващи.

През последните години вече се извършват проучвания за връзката между човешкото влияние и индивидуални метеорологични явления. При този тип анализи се прави сравнение между климат със и без антропогенния фактор за определяне на промени в честотата или на интензитета на определен тип събитие.

През февруари южната брегова част на Западна Африка е засегната от необичайно високи температури надхвърлящи 40 °C. Тази гореща вълна е особено опасна защото е съчетана с голяма влажност на въздуха, което значително увеличава риска от топлинен удар. Когато е горещо, човешкото тяло произвежда пот, за да се охлади, но с увеличаване на влажността потенето става по-малко ефективно.

За тази цел от научната мрежа World Weather Attribution изследват "топлинния индекс" в региона - показател, който включва както температурата, така и влажността, за да отрази физиологичното въздействие на екстремните условия. Максималните температури на въздуха в Западна Африка достигат до 36 °C в периода 11-15 февруари, но в същото време топлинният индекс е бил около 50 °C, дори до 60 °C в някои места.

Климатичните промени са направили този температурен екстремум 10 пъти по-вероятен и с 4°C по-горещ, сочат резултатите от проучването.

В Нигерия лекарите съобщават за увеличаване на броя на пациентите със заболявания, свързани с горещините - хората се оплакват и от лош сън заради нощните жеги, известни като "тропични нощи". Вълната настъпва по време на финала на футболния турнир за Купата на африканските нации в Кот д'Ивоар, което принуждава организаторите да въведат по време на мачовете "почивки за охлаждане", за да могат играчите да се рехидратират.

През пролетта и лятото интензивни валежи довеждат до наводнения и до общо над 1000 човешки жертви и над 2600 ранени в района. Хиляди остават без дом и множество земеделски земи са потопени.

В Пакистан първият период на интензивни валежи започва на 12 април. Образуват се мощни наводненията. Повредени са повече от 450 училища и 5000 къщи, а повече от 100 души загиват. Последвалите проливни дъждове в цялата страна, нанасят допълнителни щети на сградите и реколтата и унищожават огромни полета с готова за жътва пшеница.

Афганистан също пострада от поредицата смъртоносни наводнения. Там щетите са по-големи заради сухата зима, което прави почвата по-малко способна да поглъща вода. Около 70 души загиват през април, след като внезапни наводнения разрушават близо 2 000 къщи. На 10 май страната е засегната от друг период на интензивни валежи, особено в североизточната ѝ част, в резултат на което стотици хора губят живота си, а много се водят изчезнали. Унищожени са около 9100 глави добитък и 20 800 акра земеделска земя.

През април и май рекордно високи температури довеждат до тежки последици в южната половина на азиатския континент. От Израел, Палестина, Ливан и Сирия на запад до Мианмар, Тайланд, Виетнам и Филипините на изток, температурите надхвърлят 40 °C в продължение на много последователни дни. Горещините са особено тежки за хората, които живеят в бежански лагери и неофициални жилища, както и за работещите на открито.

Регистрирани са стотици смъртни случаи в повечето от засегнатите страни. Горещините оказват силно въздействие и върху селското стопанство, като причиняват щети върху реколтата и намаляване на добивите, както и върху образованието - налага се милиони ученици да преустановят учебния процес. Освен това се влошават и без това несигурните условия, в които се намират вътрешно разселените лица, мигрантите и хората в бежанските лагери и конфликтните зони в Западна Азия. В Газа екстремните горещини влошават условията на живот за 1,7 милиона разселени хора.

В края на май и началото на юни в югозападните части на САЩ, Мексико и северните страни от Централна Америка настъпват продължителни екстремни горещини с множество температурни рекорди. В Мексико Сити, разположен на 2240 м надморска височина, са отчетени рекордните 34,7 °C на 25 май, а в градчето Сан Хуан Баутиста Вали Национал на 26 май - 48 °C, най-високата в щата Оахака.

До началото на юли в Мексико бяха отчетени 125 смъртни случая, свързани с горещините. Екстремната жега се дължи на явлението топлинен купол - бавноподвижен център на високо атмосферно налягане, в който поради низходящите движения, въздухът значително се нагрява.

Съществуващите условия на засушаване допълнително влошават ситуацията, като увеличават замърсяването на въздуха, намаляват наличието на вода, поради което намалява производството на електроенергия от ВЕЦ и доставките на електроенергия.

Пантанал - най-голямата тропическа влажна зона в света, разположена в Бразилия, е подложена на силно необичайни условия на горещо, сухо и ветровито време, което води до огромни по площ горски пожари.

Пикът на пожарния сезон обикновено е през август и септември, но тази година юни е изключителен - за един месец са опожарени около 440 000 хектара (което съответства на 4400 кв. км или на около 4% от площта на България), което е значително по-голяма площ от предишния рекорд за юни от 257 000 хектара и далеч надхвърля обичайната изгоряла площ за месеца от около 8 300 хектара.

Разположен на границата с Боливия и Парагвай, Пантанал обхваща повече от 15 милиона хектара. Влажната зона се наводнява сезонно от ноември до април, а след това се отводнява през сухия сезон от май до октомври. В нея се срещат огромен брой уникални видове, дом е на много групи от коренното население, осигурява важни екосистемни услуги за околността, подпомага поминъка на десетки хиляди животновъди, фермери и рибари и съхранява огромни количества въглерод в земите.

От World Weather Attribution установяват, че в свят без климатични промени, условията от това лято биха били много редки - само веднъж на 161 години.

В средата на септември в обширен регион от Централна Европа, който включва Полша, Чехия, Австрия, Румъния, Унгария, Германия и Словакия, падат много интензивни валежи вследствие на преминаване на циклона "Борис". Отбелязани са множество местни и национални рекорди за сумите на валежа.

Явлението е изключително с това, че валежите са едновременно и интензивни, и значителни по площ. Почти 2 милиона души са пряко засегнати от наводненията, като най-сериозните последици са в градските райони на граничния регион между Полша, Чехия и Австрия. Общо 27 души губят живота си. Всички страни имат прекъсвания в електрозахранването, което довежда до затваряне на училища, фабрики и болници.

На 26 септември ураганът "Хелийн" от 4-та категория по скалата на Сафир-Симпсън с максималната постоянна скорост на вятъра 220 км/ч, достига сушата във Флорида. Тропическият циклон носи силни ветрове, екстремни валежи и бурни вълни в крайбрежните райони.

През следващите 2 дни ураганът навлиза във вътрешността на страната в посока север-североизток и води до интензивни валежи в голям регион - по-голямата част от щата Джорджия, западните части на Северна и Южна Каролина, източната част на Тенеси и южната част на Вирджиния. Ураганът причини обширни и безпрецедентни внезапни наводнения в много от тези региони. Най-малко 227 души загиват, а близо 2 милиона остават без ток. Това е най-смъртносоният ураган в Атлантическия океан от 2017 г. насам и цялостно в САЩ след урагана "Катрина" през 2005 г.

Ключов фактор за образуването на тропически циклон е температурата на морската вода, която трябва да бъде поне 26 °C. Температурата в Мексиканския залив по време на преминаването на "Хелийн" е рекордно висока.

На 29 и 30 октомври районът Валенсия в Източна Испания е засегнат от изключително силни валежи. При последвалите наводнения загиват над 200 души, повече от 400 души са разселени, а стотици хиляди губят достъп до вода и електричество. Броят на жертвите е най-високият при наводнения в Европа от 1967 г. насам.

Интензивният валеж се дължи на явлението DANA - изолирана депресия, зона с по-студен от околния въздух, във високите нива в атмосферата.

Само за 30 дни страната е засегната от 6 тайфуна, а няколко от тях се случват едновременно. Преминаването на толкова много тропически циклони в рамките на месец не е наблюдавано досега. Тайфуните унищожават живота и поминъка на повече от 13 милиона души и разрушават значително местните ресурси и инфраструктура. През ноември е поставен и рекорд за едновременна поява на 4 именувани бури в Тихия океан - най-много от началото на записите през 1951 г., според Японската метеорологична агенция.

За сравнение, обикновено през ноември се наблюдават само 3 именувани бури в целия басейн, като една от тях достига статут на супер-тайфун (с максимална постоянна скорост на ветровете над 240 км/ч).

След това тайфунът "Йиншин" връхлита остров Лусон с ветрове със скорост от 240 км/ч, което налага евакуацията на 160 000 души, а тайфуните "Тораджи" и супер-циклонът "Усаги" носят със себе си триметрови буреносни вълни и проливни дъждове. Безпрецедентният месец на екстремни метеорологични условия приключи на 16 ноември, когато супер-тайфунът "Ман-Йи" достига сушата във Филипините с максимални постоянни ветрове от 195 км/ч.

Благодарение на затоплянето на климата, условията за образуването на тайфуни с такава сила са около 7 пъти по-вероятни, а възможният максимален интензитет на такъв тайфун е увеличен с около 4 м/с (14,5 км/ч), по оценка на World Weather Attribution.