Превърна се в нещо като традиция всеки декември да правим равносметка на изтичащата година и да обмисляме какво може да ни предстои. Това е така на лично ниво - в моето семейство сме склонни да правим това около масата за вечеря. Но е вярно и в по-широк план - когато това време от годината подканва да се разсъждава за тази пресечна точка между икономиката, националната политика и глобалната геополитика.

Простено ви е, ако изначално очаквате тези три области да са в съответствие. В крайна сметка те са дълбоко свързани помежду си, което предполага една самоподсилваща се динамика. Но 2024 г. донесе необичайно разминаване в тази връзка, което всъщност се разшири, вместо да намалее, през годината.

Да започнем с геополитиката.

През 2024 г. Русия си осигури по-голямо предимство във войната в Украйна, отколкото очакваха консенсусните прогнози отпреди година. По същия начин човешкото страдание и физическото унищожение в резултат на войната Израел - "Хамас" в Газа надхвърли и без това мрачните очаквания на повечето наблюдатели и се разпространи в други страни като Ливан. Очевидната безнаказаност на силните заедно с липсата на ефективни средства за предотвратяване на тежки хуманитарни кризи задълбочи усещането на мнозина, че глобалният ред е фундаментално дисбалансиран и му липсват каквито и да било мантинели.

Що се отнася до вътрешната политика, катаклизмите са ежедневие в много страни.

Правителствата се сринаха и във Франция, и в Германия - най-големите икономики в Европа - оставяйки Европейския съюз без политическо ръководство. А след победата на Доналд Тръмп на президентските избори САЩ се подготвят за политически преход, който вероятно ще доведе до значително увеличаване на политическото влияние на един нов "контраелит".

Последната година донесе и някои тревожни макроикономически процеси.

Една последица от този успех е, че Федералният резерв на САЩ не обяви успокояващите намаления на лихвените проценти от 1.75-2 процентни пункта, които пазарите очакваха преди година. Тази тенденция също ще продължи - на срещата за лихвената политика през декември Фед сигнализира за по-малко понижения през 2025 г. и по-висока крайна (дългосрочна) лихва.

Но политическите и геополитически катаклизми - и ограничените перспективи за значителни подобрения - наистина носят риск за устойчивостта на икономическата изключителност на САЩ. Дори ако САЩ продължат да изпреварват конкурентите си, както се очаква, диапазонът от възможни резултати - както по отношение на растежа, така и на инфлацията, се разшири.

Всъщност глобалните икономически и политически резултати като цяло сега са обект на по-голям набор от възможности както защото рисковете за влошаване са нараснали, така и защото стимулиращите икономиката иновации - като например тези в изкуствения интелект, естествените науки, продоволствената сигурност, здравеопазването и отбраната - може да трансформират секторите и да ускорят повишаването на производителността.

Ако няма основно пренастройване на политиката, моят базов сценарий за САЩ включва малко по-нисък непосредствен темп на растеж, дори когато икономиката превъзхожда конкурентите си, както и упорита инфлация. Това ще постави Фед пред избор: да приеме една инфлация над целевата стойност или да се опита да я намали и да поеме риска да насочи икономиката към рецесия.

Така изглеждат нещата сега. Но освен да приеме по-големия брой на възможните икономически резултати през 2025 г., ще бъде от решаващо значение редовно да се тества кой базов сценарий съответства най-точно на действителните процеси.