За да отмени решението на Софийския апелативен съд, с което е потвърден отказът на Софийския градски съд за вписване в публичния регистър на съда по чл. 18 от Закона за вероизповеданията (ЗВ) на религиозна институция с наименование "Българска православна старостилна църква" и за да постанови поисканото вписване, съставът на Върховния касационен съд (ВКС) се е съобразил с решението от 20.04.2021 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото "Българска православна старостилна църква и др. срещу България" (жалба 56751/2013 г.), както и с постановките в мотивите към решенията на Конституционния съд № 5/11.07.1992 г. по к.д. № 11/1992 г. и № 12/15.07.2003 г. по к.д. № 3/2003 г.

Посочвайки, че от представените по делото доказателства са изпълнени предвидените в Закона за вероизповеданията изисквания за регистриране на религиозната институция, съставът на ВКС е приел, че в случая не са налице изчерпателно регламентираните в действащото позитивно право ограничения на правото на вероизповедание по чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 от Конституцията и чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, свързани с обществена/национална сигурност, обществен ред, здраве, морал или правата и свободите на други лица и с използването на религиозните общности и институции за политически цели, и то при преценка за пропорционалност - ако са необходими в едно демократично общество (чл. 9 вр. чл. 11 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Според ВКС не е налице пречка за исканата регистрация, произтичаща от чл. 13, ал. 3 от Конституцията и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, предвиждащи, че традиционното вероизповедание в Република България е източното православие и негов изразител е "Българска православна църква - Българска патриаршия" (БПЦ - БП), която е юридическо лице по силата на закона. В тази връзка съдът се е позовал на Решение № 12/15.07.2003 г. по к.д. № 3/2003 г. на Конституционния съд, в което е прието, че признаването на качеството на юридическо лице на "Българска православна църква - Българска патриаршия" не нарушава правото на лицата свободно да се сдружават - както това на източноправославните християни, така и на инославни християни и такива, които изповядват друга вяра, като единствено е предвидено различие по отношение на условието и реда за придобиване на юридическа правосубектност, без това да засяга нито свободата на избор на вероизповедание, нито правото то да бъде упражнявано в общност.

Съдебният състав на ВКС е посочил, че този извод противоречи на приетото с Решение № 5/11.07.1992 г. по к.д. № 11/1992 г. на Конституционния съд тълкуване, че извън случаите на чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 от Конституцията, които са изчерпателно изброени и не могат да бъдат разширявани или допълвани чрез закон или чрез тълкуване, държавата не може да ограничава правото на вероизповедание и не може да се намесва във вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление.

Според касационния състав обстоятелството, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗВ отразява прогласения в чл. 13, ал. 3 от Конституцията традиционен характер на източноправославното вероизповедание и общоизвестни исторически факти, утвърждаващи статута на "Българска православна църква - Българска Патриаршия", не може да изведе като условие за регистрация на друга източноправославна религиозна институция признаването ѝ от БПЦ - БП и останалите поместни източноправославни църкви, като в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗВ, според която ал. 1 и ал. 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон.

В решението на ВКС е подчертано, че изводът за наличие на предпоставките за регистрация на религиозната институция съответства на чл. 9 и чл. 11 от КЗПЧОС, както и на възприетото в решението от 20.04.2021 г. на Европейския съд по правата на човека по делото "Българска православна старостилна църква и др. срещу България" (жалба 56751/2013 г.), постановено по повод на предходен отказ за регистрация на същата религиозна институция. В това решение е констатирано допуснато нарушение на чл. 9 вр. чл. 11 от КЗПЧОС, като е прието, че се касае за малка православна общност на "старостилци", които не са част от "Българска православна църква - Българска патриаршия" поради доктринални различия - относно приложимия за богослуженията на неподвижните празници календар (неприемане на новоюлианския календар), без да имат формална връзка със структурата, нито претенции към имуществото на БПЦ - БП.

Според съда това решение на ЕСПЧ и даденото в него тълкуване на разпоредби от КЗПЧОС следва да бъде съобразено в производството, образувано по ново заявление за регистрация на религиозната институция, доколкото уреденият в чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК ред е неприложим по отношение на постановеното в предходното производство за регистрация решение.

Следва да се има предвид, че не отговаря на истината, че за първи път се регистрира религиозна институция, съдържаща в наименованието си "православна българска църква", извън "Българска православна църква - Българска патриаршия". През 2007 г. в публичния регистър по чл. 18 от Закона за вероизповеданията е вписана религиозна институция с наименование "Истинно Православна Българска Църква" (ИПБЦ).