- Не смятам, че годината ще е много по-различна от 2024-а. Навлезли сме в неспокойни времена, в които всичко е възможно - от трета световна война до неочакван мир. Вероятно Тръмп ще опита да спре войната в Украйна, дали с успех, не знам. Във всеки случай вероятно Русия ще възвърне част от позициите си, което от своя страна ще обнадежди всички диктатори, че могат безнаказано да завладяват територии.

Изобщо, идват години, в които ще следим докъде могат да достигнат човешката глупост и човешката алчност.

- До голяма степен отговорих. Другото, което очаквам, е завръщането на тероризма в Европа в оня театрален вид, в който го дефинира Жак Дерида - като съдба, от коя не можем да избягаме.

- Съмнявам се, че Тръмп мисли за България, но нашите политици ще добият смелост и ще започнат действия, които уж са в синхрон с политиката на Тръмп. Видяхме, че ние вече чакаме края на войната и още повече започваме да балансираме между Русия и Украйна, в полза на първата, защото всъщност никога не сме имали морална позиция в тази война, а все конюнктурна.

За света? Ще има промяна в геополитическите отношения. Трябва с внимание да наблюдаваме Китай, вече и Южна Корея, разбира се, конфликтите в Близкия Изток, важно е накъде ще тръгне Сирия. С част от тези конфликти е свързана и бежанската вълна и политиките на Европа. Вътре в САЩ ще има силно завръщане към патриотично-националистическото, към традиционните ценности и може някои твърде либерални общности да се маргинализират и да се почувстват репресирани.

- Не вярвам, че правителство, което обединява десни и леви партии, че и с "Има такъв народ" (ИТН) вътре, може да направи смислени реформи.

България се нуждае от десен кабинет, който да се справи с харчовете, течовете, безхаберието. Но не виждам откъде и как може да дойде такъв.

- Развоят на войната в Украйна, евентуалното ни изолиране в клуба на Орбан, появата на политическата сцена или на проект на Радев, или на партия на Шкварек, която ще събере много гласове.

- Все си мисля, че този проект е на доизживяване.

- Да, вече отговорих. Единият възможен проект е националистически, но с по-приемливи и лицеприятни лидери - Кристиян Шкварек се оформя като глас на радетелите на християнските ценности и патриотизма. Не знам дали подобен проект няма да е по-опасен и от този на Костадин Костадинов. Много хора ще се припознаят в него, ще поискат да ограничаваме Европа за сметка на родното, регионите, и в един хубав момент ще се събудим в изолация и вгледани в пъпа си.

Другият е на Румен Радев, този проект е ляво-център и от него е ясно какво можем да очакваме. И че ще е проруски, съмнение няма.