В България идеята за приемане на закон за лобизма съществува отдавна. Още през 2008 г. такъв закон, изработен по инициатива на омбудсмана, е бил внесен в Народното събрание, но не се стига до неговото приемане. Днес темата е отново актуална - българските власти са поели ангажимент за регулиране на лобистката дейност като част от Плана за възстановяване и устойчивост. За такава регулация настоява и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която страната ни се стреми да се присъедини от години.

Същевременно идеята за регулиране на лобизма се радва на привидно широка обществена подкрепа - та кой не би искал повече прозрачност и разкриване на задкулисните влияния при приемане на закони и важни решения засягащи всеки българин? Съществен въпрос е обаче: Възможно ли е закон за прозрачност да се пише на тъмно?

През 2023 г. Министерството на правосъдието (МП) сформира работна група със задача "разработването на конкретни законодателни предложения за регулиране на лобистките дейности, които да гарантират правила и стандарт за лобизма, прозрачност и почтеност в лобирането, както и установяването на стандарти за етично поведение сред лицата, осъществяващи лобистка дейност". В нея участват както представители на държавни органи, така и граждански организации, юристи и други.

В резултат на работата й през ноември 2023 г. е публикуван Проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България за обществено обсъждане. В проекта се предлага конкретно определение на лобирането като "специфична професионална дейност, извършвана срещу заплащане в полза на групови, частни, най-често - бизнес интереси". Също така се формулира ясно и основният проблем с лобирането, който следва да се реши с бъдещ закон:

Въпреки че лобирането само по себе си се счита за легитимна дейност, липсата на достатъчно гаранции за осигуряване на прозрачност на процеса на вземане на решения води до натоварването му с негативно съдържание и до асоциирането му с корупция и търговия с влияние. Използването на значим финансов ресурс за целите на една лобистка кампания би могло да "заглуши" застъпничеството за други групови и обществени интереси при формулирането на публичните политики.

С други думи, тази първоначална концепция е сериозна заявка, че бъдещият закон ще разграничи лобизма в частен интерес извършван от професионалисти - например лобиране за намаляване на данъците за конкретна индустрия, от застъпничеството в обществена полза от организации и активисти - например застъпничество на родителска организация за изграждане на нови детски градини. Затова и този проект на концепция получава преобладаващо положителни становища.

Следващ ход на МП след приключване на тази обществена консултация трябваше да е изготвяне и публикуване на задължителната по закон "справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения", след това приемане на концепцията и изготвяне на законопроект въз основа на нея. Това обаче не се случи.

Новата на практика концепция е изненада и за част от членовете на първоначалната работна група - никой не ги е уведомил за подмяната и няма публична информация как и защо тя се е случила. В нея също така вече няма разграничение между застъпничество и лобизъм - всеки гражданин или организация на гражданите може да се окаже "лобист", ако изразява публично и явно мнения по законопроекти и политики.

През октомври 2024 г. МП отново се задейства и публикува новина "Представители на чуждестранните инвеститори, бизнеса и НПО подкрепиха създаването на закон за регулиране на лобистките дейности на среща в МП" - от нея става ясно, че има одобрена концепция за регулиране на лобизма, но тя не е публикувана публично.

Месец по-късно в края на ноември МП публикува следваща новина - "Стартира работата по закона за лобизма". От нея се разбира, че работна група по изготвяне на закон за лобизма е провела първо заседание. Не е ясно на какъв принцип са подбрани членовете на работната група, която се различава по състав от групата изготвила първоначалната концепция през 2023 г.. Същевременно от присъствали на работната група се изяснява, че е поет ангажимент от страна на МП преди следващо заседание да изпрати "примерна структура на проект на Закон за регулиране на лобистките дейности".

На 16.12.2024 г. Министерството на правосъдието изпраща до членовете на работната група "примерна структура на проект на Закон за регулиране на лобистките дейности". Документът обаче не се изчерпва само със структура, а съдържа вече готови текстове относно обхват, дефиниции и принципи на законопроекта.

Според неизвестния автор на "структурата на закон за лобизма" на МП всеки гражданин, организация или дори една неформална група в социална мрежа е лобист, ако комуникира с представители на държавната власт по повод закони и политики. Няма и значение дали тази комуникация е във връзка със защита на публичен или частен интерес или дали на автора на комуникацията му се плаща или не за нея. Така например ще се окаже, че кварталната група в някоя социална мрежа ще извърши лобистка дейност, ако напише писмо до кмета с искане за промяна на реда за движение по някоя улица.

Предложенията на Министерството на правосъдието стигат и по-далеч - лобистка дейност ще и всеки призив под каквато и да е форма към останалите членове на обществото да комуникират с публичните власти във връзка със закони и политики. Така например ще се окаже, че един призив за подписване на петиция или дори едно интервю на недоволен гражданин, призоваващ хората да пишат писма до депутатите, ще са лобистки дейности.

Същевременно МП предлага изрично да не се считат за лобисти някои групи лица, които по своята същност и характер на дейността си най-често се разпознават от обществото като лобисти - синдикални организации, организации на работодателите, бизнес асоциации и адвокатски дружества или адвокати. Предлага се и очевиден механизъм за цензура със забрана за лобиране пред Конституционния съд и органите на съдебната власт.

При така направените предложения на МП може да се направи изводът, че:

Подобно на печално известния Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти, тази идея на МП за закон за лобизма подменя идеята за изсветляване на влиянията във вземането на решения с атака срещу публичното и прозрачно застъпничество на гражданите и техните организации.

Ако тайната концепция на МП, подменила публично достъпната концепция, поставена за обществена консултация през 2023, се осъществи, то нарочените за "лобисти" застъпници ще трябва да се вписват в регистър на лобистите и да се етикират като лобисти (в комуникацията си). Взимайки предвид негативното значение, което думата "лобизъм" има в България, а и не само, тези мерки няма да се различават като ефект от предлагания със закона за агентите "черен списък" на чуждестранните агенти и опозоряващ етикет във връзка с него.

Същевременно ще се предвидят и още административни тежести за нарочените за "лобисти", включително и механизми за санкции, вместо да се предвидят задължения за "обектите на лобистка дейност" - народни представители, членове на политически кабинети и други вземащи решения, да предоставят публично информация за провеждани срещи и други дейности, които могат да им оказват влияние.