2025: Гущерът не иска сам да си откъсне опашката

На живо
Дебатът в ЕП за бъдещето на ЕС

2025: Гущерът не иска сам да си откъсне опашката

Преяждането с власт е до време, дори при пълното ни бездействие
Преяждането с власт е до време, дори при пълното ни бездействие
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, политолози, социолози, писатели, икономисти - да оценят изминалата година и да направят прогнози за новата. 2024 година вече е минало. Публикувахме анализа за нея на Боряна Димитрова, проф. Амелия Личева, Георги Господинов, Евгений Дайнов, Евгений Кънев, Вержиния Велчева, Геновева Петрова, доц. Иво Инджов, Калоян Велчев, проф. Анна Кръстева и Даниел Стефанов. Каква 2025 година ни очаква? След Боряна Димитрова, проф. Амелия Личева, Евгений Кънев, Калоян Велчев, Геновева Петрова и доц. Иво Инджов отговаря Вержиния Велчева - юрист, бивш депутат.
Оптимистична ли е прогнозата Ви за 2025 година?
- Аз съм от хората, които мислят, че винаги трябва да гледаме към бъдещето с оптимизъм, но да не забравяме, че добрите неща не се случват, без да положим необходимите усилия. Ще е наивно да загърбим опасностите пред света и пред България, но ще е пораженство да гледаме на тях като неизбежност.
А какви са най-сериозните Ви опасения?
- Най-сериозните ми опасения са да не надделеят отново фалшиво пожелателното мислене и зависимостите - най-вече по отношение на руската агресия в Украйна, защото това продължава да бъде най-важната тема - както за света, така и за Европа и нашия регион. Ако не бъде постигнат справедлив мир, в чиято основа е победата на Украйна, то конфликтът в най-добрия случай ще бъде просто отложен. С много по-тежки последици.
Доналд Тръмп се завръща като президент на САЩ. Какво може да се очаква от втория му мандат - за света и за България?
- Мнозина залагаха големи надежди на управлението на Байдън, който се оказа изключително слаб президент - особено в международната политика. Казаното досега от Тръмп и аплодирано от неговите привърженици е в сферата на предизборните лакърдии, предстои да видим реалното управление. Тръмп обича да се презентира в ролята на победител.
Няма как Америка да бъде great again и същевременно Путин и цялата му коалиция на злото да не изпитат тежките последици на провала.
Може да се очаква всичко и предизвикателствата са налице - и пред американската демокрация, и пред европейските съюзници.
А България е някъде там - в периферията. Ще е добре, ако успее да придвижи напред поне отпадането на визите.
​​​​​​​И да предприеме сериозни действия на собствената си територия спрямо санкционираните по закона "Магнитски".
Ще има ли България редовно правителство през 2025 и кога? Ще се отпушат ли затлачените реформи и процедури по избор на регулатори?
- Трябва да има. Резултатите от всички следващи поредни избори не правят съставянето на правителство по-лесно, усложняват го. И правят и двете злини - руските зависимости и корупцията, още по-силни. За съжаление както повечето политици, така и яростните им привърженици много лесно и шумно обявяват с кого и какво не искат. Но никой няма доблестта да каже отговорно какъв е възможният (не имагинерно желаният) изход. А той минава през повече реализъм, смирение, тежки преговори, допустими компромиси, потискане на личното его и най-важното - запазване на евроатлантическата ориентация на страната.
Независимо дали ни харесва, ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) държат ключа към редовното правителство на европейска България. За съжаление, и двете формации са обсебени по-скоро от собствените си стремежи и зависимости, отколкото от отговорността, която трябва да поемат.
Ако перифразираме изтъркания лаф от времето на прехода - гущерът не иска сам да си откъсне опашката, а воюващите с него имат вместо меч - ножички за маникюр. И ако се налага опашката временно да остане, то е добре поне да бъде оседлана и да следва вярната посока.
Кои ще са факторите с най-голяма тежест върху вътрешнополитическите процеси в България?
- Външнополитическите фактори ще имат най-голяма тежест върху вътрешната политика в България. Искрено се надявам розовите очила, през които години наред беше гледана Русия, най-сетне да са се счупили. И политиците да осъзнаят, че Европа отдавна е в състояние на война - все още в сферата на диверсиите, пропагандата, пряка намеса в политическите процеси. Все още.
България, където властите и съответните служби са завладени или напълно бездейни, е уязвима в много голяма степен и това ще се засилва. А когато и главиците са преклонени, очевидно трябва да се надяваме на външни фактори.
Докъде ще стигне рейдът на Делян Пеевски?
- Докъдето позволим. Единственото превъзходство, което Пеевски има, е наглостта. И ние я търпим. Но преяждането с власт също е до време, дори при пълното ни бездействие. В една правова държава рано или късно той би трябвало да стигне до някое място за лишаване от свобода. Умереният оптимизъм предполага да стигне до някое екзотично място, от което няма да бъде екстрадиран.
Виждате ли поле за нов политически проект през 2025 г. и ако да, какъв?
- Поле винаги има, но обикновено зад нови проекти се крият добре познати от миналото политици с малки способности и големи амбиции. А нивото на политическия дебат в последните години и социалните мрежи станаха благодатна почва за нов вид шмекери с техните политическо-финансови пирамиди.
По-скоро интересно ще е как ще се развият събитията около разцепването на ДПС, неспиращото роене и обединяване на бившите комунисти и мъчителното търсенето на идентичност сред градските елити в лицето на ПП-ДБ.
Един от проблемите на българските партии е, че почти всички от тях се градят като лидерски проекти, а на практика истински лидери визионери няма.
Затова и политическите битки често се свеждат не до конкуренция на идеи, а до мерене на его.
Ще бъде ли застрашена демокрацията?
- Демокрацията винаги е застрашена. Особено ако нейните поддръжници престанат да се борят за нея и я приемат за даденост.
Какво пожелавате за 2025 г.?
- Желая мир и победа на Украйна и обединена и силна Европа, в която България да заеме достойно място.
Пожелавам си да осъзнаем и приемем реалностите и да търсим решения на базата на тези реалности, като не забравяме да следваме вярната посока. Да върнем сериозния дебат в обществото, да следваме по-малко фалшиви герои и фалшиви ценности. И да помним, че успехите се постигат с много труд и правилно зададени цели.