Илон Мъск получи плясване през ръцете от италианския президент Серджо Матарела, след като подкрепи политиката на италианския премиер Джорджа Мелони за задържане на чуждестранни мигранти в Албания. Мъск каза, че някои италиански съдии "трябва да си тръгнат", защото поставят под въпрос законността на политиката за задържане.

Подкрепата на базирания в САЩ предприемач за Мелони нараства, откакто той присъства на годишното й парти в Рим миналата година. През септември Мъск отличи Мелони с наградата Global Citizen на Атлантическия съвет в Ню Йорк, потвърждавайки уважението помежду им.

Мъск се превърна в отправна точка за италианската десница, особено под ръководството на Мелони. В продължение на години италианските консерватори се борят да намерят интелектуални и културни критерии, които да съответстват на влиянието на левите мислители и движения.

Неговите прегръщане на технологиите, изследване на Космоса и възгледите му за неограничена свобода на словото предлагат на италианската десница интелектуален блясък, който те отдавна търсят.

В някои отношения Мъск повтаря Филипо Томазо Маринети, италианският поет от началото на ХХ век и основател на футуристкото социално движение. И двете фигури успяха да пленят въображението на своята епоха с дръзки визии за технологичен прогрес и разтърсване на обществото.

Футуризмът на Маринети беше обединителен вик за бързина, иновация и скъсване с миналото - идеали, които бяха в тясно съответствие с желанието на ранното фашистко движение за радикална трансформация. По същия начин начинанията на Мъск в областта на електрическите автомобили, изследването на Космоса и социалните медии го позиционират като новия знаменосец на технологичния прогрес, привлекателен за онези, които виждат бъдещето като царство с неограничен потенциал.

Точно както футуризмът на Маринети предостави на ранните фашисти културна рамка за техния революционен плам, хипертехнологичната визия на Мъск предлага на Мелони и нейните съюзници план за техните собствени стремежи.

Личната връзка между Мъск и Мелони може да има значителни последици за външната политика на Италия. И двамата споделят твърдолинейни миграционни позиции и виждат неконтролираната миграция като дестабилизираща сила.

Социалните медии на Мъск биха могли да разширят възгледите, които са в съответствие с реториката на Мелони, като потенциално повлияят на общественото мнение в Италия и извън нея. Това може да накара Европейския съюз да приеме още по-строги гранични политики, ключова цел за правителството на Мелони.

Едно от най-неотложните опасения е как влиянието на Мъск може да оформи позицията на Италия за войната в Украйна. Мелони е твърд поддръжник на Украйна, но Мъск раздухва противоречията с предложение да отстъпи територия на Русия като част от мирен план. Предложението му може да резонира сред части от базата на Мелони, които са скептични за продължително участие в конфликта.

Ако Мъск се застъпи за по-изолационистки подход, например чрез спиране на сателитни интернет услуги в Украйна, за да насърчи Киев да постигне споразумение, това може да насърчи фракции в Италия, които искат да намалят подкрепата за Украйна. Без италианската подкрепа Европа би била в още по-слаба позиция.

Отношенията между Мелони и Мъск също могат да оформят връзките на Италия със САЩ. С Доналд Тръмп в Белия дом близките отношения на Рим с Мъск може да се превърнат в нож с две остриета. Мелони може да използва връзката си с Мъск и Тръмп, за да осигури изгодни двустранни сделки, като например намаляване на митата върху италианския износ. Съществува обаче риск тя да разчита твърде много на тези лични отношения, възприемайки изгоден само за нея транзакционен подход, вместо да настоява за обединен европейски фронт.

По-хитрата стратегия за Мелони би била да използва влиянието си за изграждане на силен европейски консенсус, особено в отбранителната и технологичната политика.

Въпреки това националистическите наклонности на Мелони може да я затруднят да даде приоритет на европейското единство пред непосредствените ползи у дома. Тя е по-склонна да се бори за италиански продукти, отколкото за Европа. Във времена на популизъм всякакви американски мита върху Parmigiano Reggiano биха били вътрешен провал за нея.

Поради тези причини председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен трябва да си сътрудничи с Мелони по политиката към САЩ - точно заради близките връзки на италианския премиер с Мъск и американските републиканци.

Тези три личности, които не са от левицата, биха могли да спечелят доверието на Тръмп, облекчавайки сътрудничеството с новата администрация на САЩ. Едновременно с това обединен европейски фронт може да им даде предимство в преговорите с Вашингтон.

Партньорството Мелони - Мъск символизира нов вид футуризъм за италианската десница, който се стреми да предефинира напредъка през призмата на технологията и националната сила. Въпреки това, за да може тази визия да се превърне в осезаеми ползи, Мелони ще трябва да балансира вътрешните си приоритети с по-широките европейски цели.

Неспазването на това може да изолира Италия в рамките на ЕС, превръщайки едно потенциално стратегическо предимство в пропусната възможност.