Когато завръщащият се в Белия дом президент на САЩ Доналд Тръмп гледа към Гренландия, Панама и Канада, както някога Владимир Путин гледаше на Крим и Си Дзинпин гледа на Тайван, той е едновременно симптом и причина за нов световен безпорядък. Тръмпизмът е само един вариант на транзакционализма, който е лайтмотивът на този нов безпорядък. Либералните демокрации, особено тези в Европа, трябва да се събудят и да съберат кураж за битка, в която трябва да са готови и на саможертва.

Русия и Китай днес са ревизионистични велики сили, докато средните сили като Турция, Бразилия и Южна Африка са щастливи да играят с всички. Това също е свят на войни - в Украйна, Близкия изток и Судан. Повечето европейци се държат почти така, сякаш все още живеем в мирно време от края на ХХ век, но светът около нас все повече прилича на Европа от края на XIX век на яростно конкуриращи се велики сили и големи империи. Защото геополитическата сцена вече е планетарна и повечето от играчите на нея са незападни държави. САЩ на Тръмп вероятно ще се държат по-скоро като другите транзакционни велики сили, отколкото като, да речем, Германия или Швеция.

Тази сурова реалност е осветена от глобално проучване на общественото мнение в 24 държави, току-що публикувано от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Проучването е разработено в сътрудничество с нашия изследователски проект "Европа в променящия се свят" в Оксфордския университет и е третото, което правим след 24 февруари 2022 г., когато пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна сложи край на ерата "след Стената".

Ето само няколко констатации, които може да ви накарат да се задавите с кафето си.

Много хора в света отвъд Европа приветстват пристигането на Тръмп, казвайки, че това ще бъде добре за тяхната страна, за световния мир и по-специално за постигането на мир в Украйна и Близкия изток. Мнозинство вярват във всички тези неща в Индия и Саудитска Арабия, а мнозинство или значителна част от анкетираните - в зависимост от конкретния въпрос - в Китай, Бразилия, Южна Африка и Русия. Всъщност Европа и Южна Корея (която, подобно на Европа, зависи за своята сигурност от САЩ) са почти сами в степента на притеснение от влиянието на Тръмп.

Както вече установихме в нашите две по-ранни проучвания, много страни по света продължават да смятат Русия на Путин за напълно приемлив международен партньор въпреки факта, че тя води брутална неоколониална война срещу Украйна. Мнозинството или водещи по численост групи във всички тези страни казват също, че смятат, че Русия ще има по-голямо глобално влияние през следващото десетилетие. Толкова за преждевременното, самодоволно говорене на западните лидери за "стратегическото поражение" на Русия в Украйна. Това не изглежда така за останалия свят.

Със сигурност повечето смятат, че вече могъщите САЩ ще придобият допълнително глобално влияние през следващото десетилетие. Но след това попитахме дали хората смятат, че през следващите 20 години "Китай ще бъде най-голямата сила в света - по-силна от САЩ". Мнозинствата в почти всяка страна, която изследвахме, отговарят "Да", Китай ще бъде по-силен от САЩ. Забележително е, че дори в самите Съединени щати тези, които изразяват ясна гледна точка, са разделени 50:50. Само в Южна Корея и Украйна има огромна увереност, че САЩ ще останат водещи. Разбира се, това е само една моментна снимка на спонтанни реакции, но такива възприятия сами по себе си са значително измерение на силата.

Ако това е светът, какво да кажем за Запада?

В края на 2022 г., под шока от пълномащабната инвазия на Путин в Украйна, нашето глобално проучване разкри един до голяма степен обединен Запад, отделен от останалите. Вече не. Обективно, разбира се, трансатлантическите отношения остават по-постоянен, структуриран и по-дълбок съюз от всичко, виждано досега в групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, към която сега се присъединяват пет други държави) или предполагаема ос на Русия, Китай, Иран и Северна Корея. Те нямат свой еквивалент на НАТО.

Субективно погледнато, става дума за друга история.

Едно от най-стряскащите открития в тазгодишната анкета е, че като вземем средната стойност за 9 анкетирани държави - членки на ЕС, включително Германия, Франция, Испания, Италия и Полша, само 22% от европейците казват, че смятат САЩ за "съюзник". Други 51% казват, че виждат САЩ като "необходим партньор", но какъв вид съюз е този, в който по-малко от една четвърт от запитаните казват, че другата страна е съюзник? Всъщност значително повече китайци казват, че смятат Русия за съюзник (39%), а руснаците (36%) връщат комплимента на Китай, за разлика от европейците, които приемат подобно топло отношение към САЩ.

Нещо повече, ако се задълбочите малко, ще откриете, че европейците са разделени в отговора си на Тръмп, като страните от Югоизточна Европа в нашата анкета (Унгария, България, Румъния) са много по-положителни за него. И само вижте ентусиазираното посрещане, оказано му от европейски политици като Джорджа Мелони от Италия, Виктор Орбан от Унгария и Найджъл Фараж от Великобритания. Появата на Тръмп може да накара Европа да направи повече за собствената си защита, но никога няма да видим единен европейски фронт срещу тръмпизма. Отделни европейски държави ще се опитат да сключат свои собствени специални сделки със САЩ. Те може също така да се почувстват насърчени да станат още по-сговорчиви, отколкото вече са, в отношенията помежду си.

Разделена Европа, разделен Запад, транзакционен свят - така че какво да се прави? Либералните демокрации като цяло и в частност европейските трябва да научат четири урока.

Стискайки носовете си, трябва да сме готови да направим нещо подобно: да правим бизнес с Китай по икономически и екологични въпроси например, въпреки че осъждаме неговия опит с правата на човека. Това е предизвикателство за базираните на ценности либерални общества, много от тях се присъединиха към основания на закона Европейски съюз и ние със сигурност не трябва да отричаме нашите основни либерални ценности, докато петелът на Тръмп не пропее три пъти. Но това е "груб стар свят".

Накратко, европейските демокрации трябва да бъдат по-малко транзакционни помежду си, но действайки заедно, да са повече транзакционни с големите и средните сили на този свят на Тръмп.