Пиша тази статия в часовете, в които българския парламент обсъжда и гласува редовното си правителство - първото такова от много време насам. И е естествено, след толкова ялови опити досега, човек да се замисли що за правителство е това, каква е неговата основна характеристика. Един въпрос, който би могъл да получи парадоксален, но заслужен отговор: това е правителство на забравата. Правителство, в което всеки от участниците е изпаднал в амнезия, замаян от компромисите в името на властта, забравяйки напълно в какво се е клел с голям апломб пред своите избиратели досега, какви червени линии е очертавал и какви принципи е издигал - в името на политическата почтеност.

Резултатът е: липса на политическа памет, затъване в удобната забрава като в тресавище, което неизбежно ще погълне тези, които се сговаряха цели два месеца, за да създадат една политическа tabula rasa, която да бъде удобна за всички - въпреки главоломните разлики в политическата им природа, нрав и амбиции. Целта очевидно е да се измъкнат от клопката на политическата импотентност, в която ги вкара взаимната неприязън и егоистичното желание да наложат своите интереси на всяка цена - и както винаги в политиката, целта оправдава средствата.

Въпросните средства се градят именно на базата на забравата, като се разчита на късата политическа памет на "народа" (съжалявам, но вследствие на огромните злоупотреби, струпали се върху тази дума, тя вече може да се употребява само в кавички). В името на споменатата цел Бойко Борисов забрави, че "няма добро ДПС" и се съюзи с едното крило на разцепената партия, при това оставяйки го на "властова диета", очевидно с идеята да вмъкне другото във властта през задния вход. В името на това премълчано намерение всички засягащи Пеевски текстове от споразумението, договаряно с "Демократична България" (ДБ), бяха изчистени, както и тези, отнасящи се до избора на регулатори и реформи в службите за сигурност.

Лошото обаче е, че когато забравата се превърне в политически фактор, шансовете за поредно настъпване на мотиката рязко се увеличават - и че който не помни миналото, е осъден да го повтори.

В този ред на мисли би трябвало да се запитаме дали българските политици помнят съвсем недалечното си минало - например времената на тъй наречената "тройна коалиция". В различни статии и журналистически разследвания от това време нееднократно подчертавах, че нейното правителство, съставено по формулата 3-5-8 между БСП, НДСВ и ДПС е най-корумпираното правителство в българската история. Страхувам се, че в недалечно бъдеще ще се окаже, че не съм бил прав - и че днешният политически карашик е изпреварил всички досегашни политически инцести.

Основанията за тези опасения? Ето ги: днешната формула 4-4-8 е откровено дежа вю - и са налице доста прилики, най-важната от които е пълната политическа безпринципност на съюзяването между несъвместими политически субекти в името на властта. Да не говорим за това, че две от партиите в тази комбинация са същите, само дето ГЕРБ днес е в позицията на БСП, а ИТН е заела мястото на НДСВ - и с основание, тъй като самото съществуването на тази партия, нейният генезис и дори името й е куриоз, сроден с това един цар да еволюира до министър председател на парламентарна република.

В същото време неприкритата радост от тегавите геополитически промени в света, настъпващи с идването на власт на Тръмп, предполагат смяна и на българските приоритети, а за нейната посока пък ясно говори казването на Бойко Борисов, според когото да се подкрепя солидарността с Украйна било като това да си купиш фабрика на девети септември. Освен всичко лекотата, с която беше подбран съставът на новия Министерски съвет (вижте например как Даниел Митов рязко смени своето амплоа или как временните шефове в БСП се оказаха до един негови членове), предполага хипотезата за неговия марионетен характер.

Разбира се, много ясно съзнавам логиката, с която всички участници в бабуването над новия кабинет ще оправдаят своя избор: по-добре такъв кабинет, отколкото никакъв - предвид продължилата твърде дълго политическа криза. Само че има едно обстоятелство, което не вещае нито трайност, нито добро бъдеще за този кабинет на забравата - и това е ролята на ДПС като "златен пръст" - роля, която някога играеше "Атака" по отношение на кабинета на Пламен Орешарски (да, да, същият, при който Пеевски беше предложен и гласуван за шеф на ДАНС, с казването на Станишев, че трябва да бъде гласуван, защото иначе пада кабинета - една ситуация, която е добре днешният премиер да запомни, тъй като може да му се случи). При 126 гласа подкрепа - от които 19 на Доган, "старото" ДПС се връща в ролята си на балансьор - една роля, играна много пъти и много добре овладяна.

Дали Росен Желязков си дава сметка как се управлява с подкрепа, която зависи от един глас - и каква власт оставя тази ситуация в ръцете на балансьора? Страхувам се, че не. И знам, че ако това се случи, днешните актьори в политическия сериал ще изпитат на гърба си колко струва тяхната сплотяваща ги днес забрава.