Ако направите бърза справка за различните министри от кабинета на ГЕРБ, БСП и "Има такъв народ" (ИТН), веднага ще се натрапи случката, в която външният министър Георг Георгиев целува ръка на партийния си лидер Бойко Борисов. Но това не е всичко. Справката ще покаже също, че шестима от министрите начело с министър-председателя вече са имали сблъсък с прокуратурата. Част от историите започват с внезапни обвинения, последвани от протяжни дела, а впоследствие прокурори се отказват да поддържат обвиненията и случаите безславно се сгромолясват. Други пък са оправдани за престъпленията, в които са обвинени, а трети след дълъг престой в ареста успяват да осъдят държавата в Страсбург.

Всички истории обаче стигат до един извод - никой от шестимата колеги на Георг Георгиев няма нужда да целува нечия ръка.

А доколкото прокуратурата е най-важният инструмент, с който статуквото оперира, шестимата от кабинета "Желязков" са изпитали на собствените си гърбове какво се случва, когато държавното обвинение ти е "враг".

Личните истории на Росен Желязков, Даниел Митов, Гроздан Караджов, Манол Генов, Мирослав Боршош и Борислав Гуцанов са показателни не само за останалите министри в кабинета, но и за желаещите да правят политическа кариера.

В този смисъл най-много трябва да внимава министърът на финансите Теменужка Петкова - заради възможността в даден момент да се окаже разследвана по започналата преди около две години (и с неясен статус към момента) проверка около строителството на "Турски поток". Преди година и половина прокуратурата съобщи, че ще разследва "нерегламентирано договаряне" за изпълнителите на строежа на газопровода "Турски поток". Част от него влизаше в портфейла на енергийния министър - позиция, която Петкова заемаше по време на изпълнението на проекта.

По ирония на съдбата, докато ГЕРБ, БСП и ИТН преговаряха за правителство, държавното обвинение се сдоби с нов заместник главен прокурор. Става дума за Ваня Стефанова, която е медийно позната като "прокурорката по делото "Костинброд". Скандалът избухна в деня за размисъл преди изборите през 2013 г. и бе раздухан от тогава близката до Цветан Василев TV7 и директора й Николай Бареков. Прокуратурата, ръководена тогава от Сотир Цацаров, образува дело заради съмнения, че се готви изборна измама, тъй като в печатницата "Мултипринт" в Костинброд бяха открити стотици хиляди бюлетини.

Скандалът започна да затихва още с отминаването на изборите, а единствен обвиняем по това дело се оказа бившият главен секретар на Министерския съвет и смятан за силно приближен до Бойко Борисов - настоящият премиер Росен Желязков. Тогава ГЕРБ загубиха изборите, а делото се провали, прокуратурата не обжалва на по-горна инстанция и скандалът бързо отшумя. Самият Желязков не пожела да съди прокуратурата за незаконно повдигнато обвинение, а обяснението му пред медиите беше, че няма да търси вреди от прокуратурата, защото бил с "институционално мислене".

Прокуратурата в някакъв смисъл е проявявала благосклонност и към вицепремиера и министър на транспорта Гроздан Караджов (ИТН). Когато той беше опозиционен депутат от Реформаторския блок и се противопоставяше на действията на кабинета "Борисов 2", се сдоби с обвинение за длъжностно присвояване по разследването за източване на Telenor. Впоследствие през 2021 г. съдът върна на прокуратурата делото заради грешки в обвинителния акт. Три дни преди парламентарните избори през 2021 г. прокуратурата обаче сне обвиненията към него. По-късно същата година Караджов стана министър в кабинета "Петков".

Бившият външен министър също от Реформаторския блок, сега на поста в МВР, Даниел Митов, пък беше обвиняем заради това, че не е провел обществена поръчка за самолетни билети за ведомството. Делото беше в специализирания съд, а Митов - оправдан. За разлика от Росен Желязков обаче, той осъди прокуратурата.

Министърът на туризма Мирослав Боршош беше обвинен в безстопанственост и длъжностно присвояване за близо 4 млн. лева във връзка с ремонта на НДК през 2018 г. Три години по-късно съдът го оправда с унищожителни за прокуратурата аргументи.

Министърът на околната среда Манол Генов от БСП пък бе обвиняем за купуване на гласове. Обвинението му беше повече от комично. Той беше изправен пред съда за това, че през март 2017 г. е дал на друг човек 100 лева. Тези 100 лева били предадени на трети човек, който от своя страна ги е предал на затворник. Целта била с тях да купува гласове в полза на БСП в затвора. След повдигането на това обвинение, още преди да се произнесе съд, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов настояваше Генов да напусне парламента, защото е извършил "чудовищно престъпление".

Колегата на Генов в БСП Борислав Гуцанов, който беше избран за социален министър, беше задържан по време на първия мандат на ГЕРБ, когато бе общински съветник във Варна. Делото бе кръстено "Медузите", а при акцията по задържането му спецчасти нахлуха в дома му и взеха на прицел него, съпругата му и двете му деца. Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов обяви Гуцанов за виновен преди произнасянето на съда. Впоследствие Гуцанов осъди България в Страсбург за над 40 000 евро.

Част от самите пострадали също предпочитат да не ги припомнят. Разследвания от страна на прокуратурата по фактическото разпореждане на политически акции (по каквото беше разпитан наскоро Кирил Петков за ареста на Борисов) също няма.

Измежду избраните за членове на Министерския съвет има и проверяван от антикорупционната комисия (КПКОНПИ) - като образователния министър Красимир Вълчев. Той е проверяван за конфликт на интереси през 2020 г. заради семейни връзки с издателство "Просвета", чиито учебници одобрява Министерството на образованието и науката. По информация на "Капитал" производството е прекратено, без да е установен конфликт на интереси. Подобен акт обаче публикуван не може да бъде открит.

А фактът, че почти никой от оправданите не оспорва в съд действията на прокуратурата срещу него, показва, че те все пак са имали определен възпитателен ефект.