Какъв е проблемът с оценките за дисциплина

Какъв е проблемът с оценките за дисциплина

Кога ще говорим за ограничените възможности за спортна и физическа активност в училище, за хроничното недоспиване заради ненужно ранния старт на учебния ден?
Кога ще говорим за ограничените възможности за спортна и физическа активност в училище, за хроничното недоспиване заради ненужно ранния старт на учебния ден?
"Дневник" препубликува позицията на изпълнителния директор на "Заедно в час" Траян Траянов във връзка с предложението на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа".
Само в България образователни политики се правят на базата на случайни хрумвания и аматьорски анкети, без дефинирани цели и без каквато и да била научна обосновка. Потърпевши от това са винаги децата ни. Говоря за идеята да се пишат "оценки за дисциплина".
Когато един възрастен е недоволен от качеството на дадена услуга, има възможност да се оплаче и да си потърси правата. Има право и да смени доставчика.
Когато дете има неудовлетворително преживяване в училище, не може нито да се оплаче, нито да смени доставчика.
За децата няма и кой да се застъпи - учителите и директорите са съсловно представени в Отрасловия съвет на Министерството на образованието и науката (МОН) и с безпрепятствен достъп до министъра. Родителите и децата - не. Синдикатите редовно анкетират учителите, но никой не анкетира и пита учениците за тяхното преживяване.
Затова при неудовлетворително преживяване в училище за децата остава възможността кротко да търпят или да откажат да участват. Отказът от участие при някои деца се проявява като отчуждение, а при други - като лоша дисциплина.
Всички искаме децата да са по-ангажирани в училище и да проявяват отговорно отношение към връстниците и учителите си.
Затова е добре да си припомним няколко базови принципа:
  1. Поведението на децата в училище е преди всичко функция на поведението на възрастните там. Един и същ клас ученици се държи "добре" при един учител и "лошо" при друг.
  2. При една и съща регулаторна рамка и работейки със сходен профил деца, в момента едни училища намират начин да създадат позитивна среда, други не. Това е функция на управлението им.
  3. За да има същинско учене, учениците трябва да изпитват положителни емоции в училище, не да бъдат държани в страх и подчинение.
  4. За да имат децата положителни емоции в училище, трябват смислено съдържание и загрижени възрастни. Тези неща пък зависят от образователните ни политики.
Усещането за смисъл е функция на актуални учебни програми, по-практически ориентирано обучение, по-голяма свобода на избор, повече насърчение, подкрепа и възможности за изява.
Загрижеността на възрастните, които децата срещат в училище, е функция на това: 1) как се квалифицират, подбират и мотивират учителите и директорите; 2) доколко педагозите са разтоварени от ненужни административни функции, за да се фокусират върху преживяването на децата.
Ерго, важно е да вдигнем качеството на преподаването и управлението и да си подобрим учебните програми и системата за оценявания, а не да упражняваме още една форма на принуда върху деца посредством оценки за дисциплина - поредното недомислено предложение "на коляно", което ни отклонява от същинските въпроси в образованието.
В коя успешна образователна система се прилага такъв подход? Правен ли е полеви експеримент в България, за да видим и оценим ефектите от него? Прилагат ли го най-успешните училища у нас?
Не сте чули отговор от застъпниците на идеята, защото предложението е популистко, а зад него прозира желание да бъде прехвърлена отговорността за недъзите на системата върху децата.
Междувременно директорските и учителските синдикати мълчат по други далеч по-съществени теми:
  1. Директорите и учителите не са обект на атестиране и за тях няма последствия при несправяне.
  2. Инспекцията на училищата се прави без да има приет стандарт за качество на образователните институции - нещо, което е вменено на МОН в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) още през 2016 година. Препоръките за подобрение на инспектората имат незадължаващ характер и училищата нямат никакъв стимул да ги приложат.
  3. Освен подготвени и мотивирани учители, има и други специалисти, които играят съществена роля за ангажираността на учениците - психолози, социални педагози, ресурсни учители, образователни медиатори. Погрижила ли се е системата да осигури непрепятстван достъп до такива подпомагащи специалисти във всяко училище?
  4. Поведението е функция и на физическото благосъстояние на децата. Кога ще говорим за ограничените възможности за спортна и физическа активност в училище, за хроничното недоспиване заради ненужно ранния старт на учебния ден?
Нека да не позволяваме поредната димка в общественото пространство да ни разсее от съществените въпроси в образованието. Ако искаме децата да имат отговорно поведение, добре е възрастните да даваме пример.

Изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Фондация “Заедно в час” от 2019 г. Част от екипа на организацията от нейното създаване през 2010 гoдина. Основните му отговорности като изпълнителен директор са свързани с цялостното стратегическо развитие и устойчивост на “Заедно в час”.