Европейската програма за мониторинг на климатични промени "Коперник" потвърди, че 2024 г. е била най-горещата в историята, което е своеобразната поанта и на най-горещото десетилетие (2015 - 2024 г.). Превъзходната степен "най" неотлъчно съпровожда първите 10 години от представянето на Парижкото споразумение - най-мащабното решение, предприето някога за борба с климатичните промени.

Изминалата година е и първата, в която затоплянето на планетата надскочи критичната граница от 1,5°C в сравнение с прединдустриалните нива (1850 - 1900 г.). Отвъд този температурен праг рисковете от екологични и социални последици стават значително по-големи и необратими.

Амбициозните цели на договора за глобално сътрудничество, целящ да превърне планетата в устойчива на климатичните промени утопия, сякаш бавно започнаха да загиват, погълнати от политически скандали, спорове за финансиране на развиващите се държави, най-нуждаещи се от средства за адаптация, както и от глобални кризи. Въпреки това и до момента Парижкото споразумение е най-важният коз на нациите по света за справяне с екстремните метеорологични условия. Една непрестанна игра на покер, наситена с обрати.

През декември 2015 г. световните лидери прекарват две седмици в Париж на най-известната до момента Конференция на ООН за изменението на климата (COP21), за да постигнат глобален консенсус относно необходимостта от координирани действия за борба с климатичните промени. Основните цели на Парижкото споразумение са:

Споразумението влиза в сила през ноември 2016 г. От 2020 г. насам на всеки пет години страните, които са го ратифицирали, трябва да представят своите национално определени вноски, в които очертават плановете си за действие. Задължително е всеки петгодишен цикъл на работа да бъде по-амбициозен от предишния.

Всяка година, обикновено през ноември или декември, страните по Парижкото споразумение се срещат за двуседмични международни преговори за напредване в усилията си, известни като годишни конференции на ООН за изменението на климата (COP). През последните години обаче конференциите са съпроводени с повече скандали, отколкото важни за изпълнението на Парижкото споразумение решения.

Една от причините е все по-осезаемата липса на политическа воля - световните лидери на водещите икономики, включително САЩ, ЕС, Китай, Индия и Бразилия, пропуснаха последната COP29, провела се в Баку. В края на октомври пък ООН посочи, че поетите националните ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове (национално определени вноски - бел. ред.) все още са далеч от необходимото ниво за ограничаване на глобалното затопляне.

Междувременно половината от "живота" на Парижкото споразумение е съпътстван от глобални кризи като COVID пандемията, войната в Украйна, войната на Израел с "Хамас", енергийната криза в Европа и последвалата след нея инфлация. Те също оказаха и продължават да оказват влияние върху темповете на изпълнение на ангажиментите на страните по Парижкото споразумение заради промяна на държавни приоритети.

Тазгодишната среща COP29 в Азербайджан бе определена от световните медии като "финансовата конференция" заради цел номер 1 пред нея - постигането на окончателно споразумение богатите правителства да мобилизират по 300 млрд. долара годишно до 2035 г. за зелен преход на развиващите се държави. Това е три пъти повече от задължителните 100 млрд. долара, които богатите държави трябваше да осигуряват годишно до момента. 100 млрд. долара, договорени през 2009 г. със срок за доставка 2020 г. и реално изпълнено обещание през 2022 г.

Макар че новата цел е важна крачка към по-справедливо бъдеще, договорената сума е далеч по-малка от необходимата, за да може развиващите се страни да продължат нисковъглеродното си развитие и да се адаптират към екстремните климатични условия.

Дотук всичко звучи добре, но проблемите започват извън гръмките политически обещания и зад медийните прожектори. В Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, която е в основата на климатичната конференция на ООН, липсва универсално определение за т.нар. климатично финансиране. Това води до най-различни интерпретации от държавите, които трябва да го осигурят.

Друга основна пречка, която спъва изпълнението на Парижкото споразумение, е лобизмът за изкопаемите горива. Именно заради влиянието на интереси в сектора страните не успяха да постигнат консенсус как и дали да признаят резултатите от COP28 в Дубай. Тогава близо 200 правителствата се обявяват за започването на "бърз, справедлив и равноправен преход" към прекратяване на използването на изкопаеми горива. Въпросът за евентуален план за действие по темата трябваше да се обсъди през ноември в Баку, но беше отложен за бъдеще сесии.

Глобалната нестабилна политическа обстановка и промяната на лидерството на ключови за успеха на Парижкото споразумение държави също водят до неангажираност с дългосрочните му цели. Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп, който влезе в Белия дом на 20 януари, изтегли страната от Парижкото споразумение, както направи в началото на първия си мандат през 2017 г. И точно както преди осем години, европейските лидери, американските демократи и защитниците на политиката в областта на климата ще осъдят това решение. И дотам.

В последния месец от управлението си администрацията на Байдън се ангажира, че САЩ ще намалят с между 61-66% вредните емисии до 2035 г. в сравнение с нивата от 2005 г. С това си действие те се надяват, че частният бизнес и градовете ще засилят борбата си срещу климатичните промени, независимо от очакваното още тогава решение на Тръмп на федерално ниво.

Съгласно Парижкото споразумение държавите трябва да представят новите си ангажименти по национално определените вноски до началото на февруари. Въпреки новото гръмко обещание САЩ все още не са в състояние да изпълнят предишния си ангажимент за намаляване на емисиите с 50-52% до 2030 г., пише "Блумбърг".

Въпреки безбройните кризи и спънки пред Парижкото споразумение то ще остане ключово за дневния ред на световния политически елит - къде защото е основният инструмент за борба с климатичните промени (най-голямата заплаха, пред която съвременното население е изправено), къде защото става въпрос за власт и разпределение на големи потоци от парични средства.

До момента някои от победите на Парижкото споразумение са: засилването на диалога и действията в областта на зеленото бъдеще в държави като Швеция, Норвегия, Дания, Исландия, Нова Зеландия, Южна Корея, Япония. Повишаването на обществената осведоменост и мобилизирането на маси от млади граждани, загрижени за бъдещето на планетата, като глобалното младежко движение "Петъци за бъдещето", започнало през 2018 г. Подобни движения промениха дневния политически ред в ЕС и отчасти бяха причината за представянето на Европейския зелен пакт през 2019 г.

Може би най-големият тласък, който Парижкото споразумение даде, е към по-високото производство на енергия от възобновяеми източници. Доклад на глобалния тинк-танк (мозъчен тръст - бел. ред.) "Ембър" показва, че от 2000 г. до 2023 г. делът на възобновяемите енергийни източници в световната електроенергия е нараснал от 19% до над 30%, като най-интензивно това се е случило в периода 2021 - 2023 г. Най-голям принос за това имат слънчевата и вятърната енергия.

За да успее да отскочи от пропастта на поредното провалено политическо обещание, на Парижкото споразумение са необходими по-добри системи за проверка на това дали държавите действително изпълняват обещанията си, укрепване на националните ангажименти и диалога на местно ниво, възстановяване на сътрудничеството между страните, както и осъзнаване на ключовата роля на неправителствени актьори като бизнес и гражданско общество.