Когато козирката на новоремонтираната гара в Нови Сад рухна, отнемайки живота на 15 души и ранявайки тежко двама, никой не предполагаше, че тази трагедия ще отприщи най-мащабните протести в Сърбия за последните две десетилетия.

Вече три месеца студентите провеждат масови демонстрации и окупации на университети, настоявайки за прозрачност и поемане на отговорност от управляващите. Под лозунгите "Спри, Сърбия" и "Корупцията убива!" движението бързо събра широка подкрепа - от преподаватели и синдикати до фермери, юристи, артисти и дори световни звезди като Новак Джокович.

В последната седмица, напрежението се покачи още повече, след като студентите призоваха за обща стачка, зад която вече застават десетки образователни институции и частни компании.

Инцидентът, последвал скъпоструваща реконструкция, ръководена от китайски изпълнители, шокира обществото. Първоначалните шествия в памет на загиналите, се разраснаха след като студентите от Факултета по драматични изкуства в Белград бяха нападнати от близки до управляващата партия. Насилието доведе до окупация на факултета и последвала верижна реакция от блокади на университетите из цялата страна.

Исканията на протестиращите включват публикуване на документацията за ремонта, освобождаване на задържаните протестиращи и увеличаване на финансирането за държавните университети с 20%.

Протестите в Сърбия не са новост - от 2016 г. страната е свидетел на поредица от демонстрации срещу изборни измами, спорни инфраструктурни проекти и превземането на държавните институции и медиите от управляващата партия. Но студентското движение от 2024 г. доведе до експлозия от обществена подкрепа.

До края на декември 85 факултета, обхващащи близо три четвърти от университетите в страната, са се включили в движението.

На 22 декември над 100 000 души се събраха на площад "Славия" в Белград в най-голямата демонстрация от 1990 г. насам - показваща растящото недоволство срещу Вучич и политическата му хегемония. Подкрепата не спря дотук: фермери блокираха основна магистрала, а гимназисти и учители спряха занятия в 73 училища в знак на солидарност.

И когато сякаш протестите започнаха да намаляват, те достигнаха втори връх в средата на януари, след като мъж вряза автомобила си в демонстранти и едва не уби протестираща студентка. Този ужасяващ инцидент породи още по-голяма вълна от солидарност, а сръбската диаспора по цял свят изрази своята подкрепа в десетки протести от САЩ до Австралия. Последва стачка на една трета от училищата в страната и разрастване на демонстрациите до 90 града.

Според проучване на Центъра за изследвания, прозрачност и отчетност, проведено през декември 2024 г., 61% от гражданите подкрепят протестите, а 58% вярват в искреността на исканията на студентите. Дори при масовата пропаганда на проправителствените медии, които обхващат значителен дял от информационният поток в Сърбия, едва 33% от населението смята, че демонстрациите са инспирирани от "външни и вътрешни врагове".

Резултатите от допитването дават ясен сигнал, че доверието в режима започва да се пропуква.

Стратегията на Вучич бързо еволюира, когато протестите започнаха да застрашават неговото управление. Ироничните му забележки за "глупав" протест бяха заменени с обещания за реформи и повишаване на заплатите на учителите, макар зад кулисите да се разгръщаше машина за дезинформация, натиск и сплашване.

На 13 декември правителството публикува документи за катастрофата в Нови Сад, а Вучич обеща увеличаване на бюджета за висшето образование. За да предотврати генерална стачка на всички учители, преди само няколко дни предложи увеличаване на учителските заплати.

Въпреки тази наглед отзивчивост, властта използва и различни инструменти за спиране на тяхното разрастване като: пропаганда срещу протестиращите, завеждане на дела срещу университети заради спрения учебен процес, насилие срещу протестиращите от групи, считани за близки до управляващата партия, разпространяване на лични данни на протестиращите в проправителствени медии, представяне на движението, включително и от самия Вучич, като "антисръбско" и "финансирано от чужди посолства". Появи се и информация за намеса на службите за сигурност, които са били привиквали протестиращи "на разговор", а председателят на парламента Ана Бърнабич скандално предупреди, че 17 хиляди могат да загубят правото си да ползват студентските общежития. При липсата на други ходове, на 17 януари Вучич обяви създаването на "надпартийно движение", което щяло да изведе страната от кризата чрез срещи из цялата страна и контрадемонстрации.

Вучич умело лавира между Русия, Китай, ЕС и САЩ, превръщайки се в гарант за "стабилност" в региона. Нещо повече, с проекта за добив на литий от автралийско-британския концерн "Рио Тинто", Вучич осигурява на Европа стратегически важен ресурс за енергийна независимост.

Ключово събития за нарастване на недоволството срещу Вучич е именно приемането на проекта за добив на литий.

Историята показва, че студентските движения често са били катализатор за политически промени на Балканите. За разлика от протести на опозиционни партии, студентите изразяват своето неподправено недоволство и бунтарство, присъщо на младите. Демографската криза и масова имиграция също придава изключително голямо значение на студентския бунт като надежда за останалата част от населението, че "изходът" не е единственото решение.

Сегашното движение в Сърбия идва след известно затишие, след като след 2010 в почти всяка балканска държава студентски движения доведоха до масови протести, включително и в България от движението на Ранобудните студенти. Подобно на предшестващите окупации, и днес сръбските студенти блокират учебния процес в университети, използват множество тактики за улични демонстрации и взимат своите решения чрез общи събрания.

Студентите са изправени пред големи предизвикателства - от опасността да се появи умора от изтощаващия начин на протест, изискващ огромна енергия, до необходимостта да поддържат обществения интерес чрез различни публични акции. Те също така трябва да балансират между автономността си като студентско движение, което им печели огромна подкрепа, и нуждата да изградят коалиции с различни социални групи и опозиционните сили.