Тежката отговорност на медиите
Анализът е препубликуван от "Маргиналия".
В късно модерното общество и в условията на Четвъртата индустриална (дигитална) революция се променят радикално статуса и функциите на медиите в обществото. Ние сме в социален свят на нарастваща комплексност, ускоряване на социалното време (интензификация на социалните промени) и увеличаване на АНОНИМНИТЕ социални ОТНОШЕНИЯ, за сметка на отношенията лице-в-лице, от които тръгва всичко и все по-често се изгубва в нищото .
***
Анонимните социални отношения слагат кръст на моралните регулативи и превръщат юридизма в спасителен пояс на социалния ред. О, Господи помилуй!
***
Журналистическата професия е осиротяла без призвание. Професията става все по-трудна. За сантименталните натури тя е отчайващо трудна. Не се е променила обществената нагласа да се съди за журналистите по лошите примери (Вебер).
Съдба!
***
Да оставим света, който става все по-объркан.
Глобализацията не се ръководи от ценности. Това е безпрецедентно в историята на човечеството.
Всяка страна да се оправя с нарастващата свобода без отговорност. Зависимостите са опаковани. Мистерията е господарката на живота и смъртта.
***
В тоталитарно-комунистическа България публиката знаеше, коя е господарката. Тя гарантираше "свободата" чрез тотален надзор и контрол. Публиката в желязната клетка разви висши виртуозни преводачески способности. Тези таланти вече не работят. Проблемите са коренно различни.
Проф. Георги Фотев: Обществото ни е в много тежка фрагментация
***
След имплозията на тоталитарно-комунистическата система възникнаха "свободните" и "независими" медии! Ала нещата неочаквано станаха много, много по-трудни. В теорията това наричам не-линейно обществено развитие. Всеки социален факт, за разлика от природния, е двусмислен по природата си. Тази сложна тема е неуместна тук-и-сега.
***
Посткомунистическа България тръгна по пътя на свободата и демокрацията с неразвита по хиляда причини политическа и демократическа култура, извратена от близо половинвековния тоталитарно-комунистическия режим.
***
Имплозията на тоталитарно-комунистическа система е продължителен процес, но колапсът не беше предвиден от никого, дори от най-авторитетните и прозорливи анализатори на комунизма. Краят настъпи изненадващо за всички, подобно на непознато природно бедствие.
| Нежната революция беше единственият път да се избегне бездънната пропаст. Но тя има горчива цена. Това не е тема за кретени. |
***
Обърканата в голямото си мнозинство интелектуалната прослойка на българското общество, осъмнало след фактически колабирала комунистическа власт, се оказа в пълно и в частично неведение. Политическата прослойка беше разнородна и с мъгляви представи за политическото общество след колапса. Не може да се роди за нула време нов икономически елит. Бившата номенклатура си взе икономическото богатство и власт. Исторически нова форма на бандитско първоначално натрупване. Юридическата гилдия се изправи пред принципно нови проблеми и задачи.
Проф. Георги Фотев: Говоренето за експертно правителство е хвърляне на прах в очите
Медиите, ах, медиите! Кардинално нова социална и политическа реалност. Мътни води. Няма по-интересна изследователска задача от новата история на медии. Духовно пропадане на нацията.
***
Понятието преход остана в мъглявини и се превърна в осево дърдорене.
***
Антикомунизмът в Германия стигна до ЩАЗИ! В страните от разпадналата се Съветска империя, в България и особено в Русия - до никъде. Антикомунизмът се провали.
Историческата задача за радикално преодоляване на комунистическата утопия, една от най-опасните отрови в историята на човечеството. Не се решава с пустословно заклеймяване. Тъпата доктрина за лустрацията е жалко повторение на комунистическия метод. Пътят е съвсем различен.
Всички тези проблеми минаха и заминаха покрай ушите на медиите. Печатните и електронните медии са в неведение.
А интелигенцията? Ох, интелигенцията! Да дойде Ботев. Да дойде Георги Марков...
Проф. Георги Фотев е носител на Голямата награда на "Портал Култура"
***
Семейството, училището, улицата и по-късно университета и професионалния кръг (с променлив радиус) се свиват като жизнени светове на човека с експоненциалното увеличаване на медийния свят.
***
Медиите конструират и конституират смислово социалния свят. Това прави отговорността на електронните медии много тежка.
Българското политическо общество се намира в опасна дезориентация. Продължителната политическа криза е до ръба на катастрофа.
Господ да ни е на помощ!
***
Тече медийно каканижене. Не им пука! Карат както си знаят. Не знаят какво правят.
***
| Политическите предавания и дори новинарските емисии на четирите големи медии (БТВ, БНТ, НТ, БНР) - две частни и две "обществени" - са отговорни за печалното състояние на политическото ни общество днес. |
Тези предавания трябва да бъдат радикално променени (революция) или незабавно закрити поради некомпетентност и продажност. Това обаче няма да стане.
***
Кризите и катастрофите възникват внезапно, изневиделица. Не е така с настоящата продължителна политическа криза (едни след други осем предсрочни парламентарни избори). От първата провалена предизборна кампания беше ясно, че ще последват предсрочни избори, отново с провалена предизборна кампания и така до осмите.
Всяка криза приключва, щом се намери действителният изход, а не с влизането в нов цикъл. Отново безпътица. Изходът е мираж.
Националната катастрофа на европейска България не е мираж. Има Грузия, Словакия, Унгария, Беларус. Сърбия, Северна Македония, дори Румъния беше на косъм и т.н.
***
Предупрежденията са вятър работа. Своевременното отваряне на очите е първи и последен дълг в този живот.
***
Главният виновник (има и други) за провалените предизборни кампании, за потискащата пасивност на политическото общество и все по-опасното задълбочаване на политическата криза са визираните некомпетентни, продажни и безотговорни национални медии.
***
Изключителният статус на визираните национални медии в българското политическо общество е ограничен по времетраене, докато бъде изместен от интернет платформите като фейсбук, тик-ток, инстаграм и т.н. Не се знае кога ще стане това, което в други общества вече е станало.
***
Не може да се каже дали няма да стане още по-зле. Трансформациите правят бъдещето все по-непрозрачно и несигурно.
Фокусирам се в настоящето.
***
Некомпетентността на водещите и тези зад тях не е в конвенционален, а в специален смисъл. Не е достатъчна обща култура, в т.ч. обща журналистическа култура, която не рядко липсва. Канят например вожда или представител на неофашистката и пропутинска, антибългарска партия, който лъже, а водещите се пулят насреща му като малоумни, с извинение. Това няма нищо общо със свободата на словото.
Свободата на словото
Свободата на словото е грижа и защита на тази върховна европейска ценност, станала универсална. Свободата в името на истината не е природна даденост. Полуидиотското твърдение, че нямало кой да каже къде е границата на свободата и що е истина, е въпрос на некомпетентност и на убийствен релативизъм.
Прочете как е възникнал фашизмът на Мусолини. И чуйте какво ви говорят българските политическите вандали.
| Не чувате ли какво говори руският имперски неонацизъм? |
***
Ето, некомпетентността и продажността се прегръщат пред очите на некритичната публичност.
Интелектуалците са във ваканция.
Самотни гласове във фейсбук и в медии на бъдещето като копнеж.
***
Един полуневнятен шеф на една от националните медии каканиже за юбилейна годишнина на обществената си, на държавна хранилка, медия. (Няма в клетата ни родина професионална медийна критика.) Всичко тече по мед и масло. Не е имало близо половинвековна мракобесна тоталитарно-комунистическа система. Няма проблеми в трудните години на посткомунистическото лутане!
| В празнуващата медия пред погледа на същия полуневнятен шеф се вихри пропутинска, антиевропейска и антибългарска примитивна пропаганда и агитация. Различни гледни точки! Разгул, който няма нищо общо с плурализма и свободата на словото. |
Политика и морал
Защото гледната точка се аргументира, както и различната от нея. Добро утро! Срещат се аргументи. Политическият плурализъм и демокрацията са сложни и трудни работи. Няма място за кретенизъм. За лечението друг път.
***
В нито една от провалените предизборни кампании и през другото време нито един дебат между водачите на съперничещите си политически партии. Най-претенциозните отказват студио, ръсят в някое-друго изречение за мисирките в кулоарите на парламента. Жалка публичност.
| В политическите предавания едни и същи анализатори-манипулатори, плитки и продажни коментатори и квазианализатори, цинични, колкото си искат . Между тях за парлама пускат някой компетентен и етичен публицист, когото притискат с времето най-малко двама дежурни клакьори. |
Имената на продажниците се знаят и ще дойде време за рекапитулация на тяхната политическа и професионална подлост. Може и да не дойде такова време.
***
Отровните функции на големите и зловредни влиятелни медии в българското политическо общество, потъващо в дълбоката ценностна и политическа криза, носят тежка отговорност за лишената от критичност публичност. Това е голям въпрос.
Обещавам на моите фейсбук приятели да намеря време за темата!
