Протести и геополитика може да свалят правителството в Сърбия
Тази зима сръбският президент Александър Вучич видя какво е да се пързаляш на опасно тънък лед. Масовите студентски протести срещу корупцията доведоха до оставката на министър-председателя Милош Вучевич, както и на няколко други членове на неговото правителство. Миналата седмица президентът намекна, че сътресенията могат да доведат до предсрочни парламентарни избори през пролетта.
Но общественият гняв и рухващото правителство на Вучич далеч не са единствените му проблеми.
Дори преди протестите дългогодишният à la carte подход на президента към външната политика да хеджира Сърбия между Запада и Русия (с гарнитура от Китай) изглеждаше затъваща в проблеми. И Европейският съюз, и Русия оказват натиск върху Белград да заеме страна. Сега Вучич се оказа с много малко международно съчувствие към вътрешните му проблеми - и много малко пространство за маневриране.
"Цветна революция" или плашещ гняв? Следващите дни ще определят пътя на Сърбия
Това дава на европейците ключова възможност да помогнат за насочването на събитията към стабилност и демократичен напредък, като същевременно намаляват риска от излизане на проблемите извън страната. За да предотврати продължителна нестабилност и да върне Сърбия върху релсите, ЕС трябва да подкрепи гражданското общество, да се справи с регионалното напрежение и да укрепи европейската траектория на страната.
Някои неща не са нови в Белград
Масови студентски протести започнаха миналия ноември, след като покривът на жп гарата в Нови Сад се срути, убивайки 15 души и тежко ранявайки 2 други, като много сърби държат отговорна за това корупцията в правителството. Протестиращите разшириха обхвата на критиките си, преминавайки към посочване на лошо използване на публични средства и слабо управление, в допълнение към съществуващото недоволство от липсата на свобода на медиите, нефункциониращо върховенство на закона и умишлена липса на изборна реформа, да не говорим за връзките на Вучич с корупцията и организираната престъпност.
Сега те настояват за системна промяна в начина на управление на страната и кой я управлява.
В много отношения това не е нищо ново. Сърбите често протестират срещу масовата корупция, изборни измами и нелибералната роля на Вучич - широкомащабни антиправителствени демонстрации имаше през 2017, 2018, 2020 и 2023 г. Доскоро обаче той успяваше да удържа политическата опозиция, като лепи на лидерите ѝ етикети, че са "чуждестранни агенти" и прибягва до арести, полицейска сила и сплашване.
Този път обаче приливът се обръща. Вучич многократно отхвърли исканията на протестиращите и техните оплаквания (и дори скочи в защита на шофьор, който се блъсна в множество от протестиращи, като сериозно рани няколко души). Но не успя да потуши гнева на сърбите. Настоящата вълна от протести набра сила сред широки слоеве от обществото - те имат подкрепата на около две трети от населението - и са най-големите от 2000 г., когато масовите протести помогнаха за свалянето на тогавашния президент Слободан Милошевич.
Проблем отвътре и отвън
Толкова ясна проява на вътрешна непопулярност за Вучич повлия на желанието на международните му партньори да застанат зад него.
- От една страна, Русия публично предупреди Сърбия да не изпада в "хаос". Въпреки че е малко вероятно Москва да подкрепи лидер, който изглежда е поел към изхода, тя няма да се откаже лесно от Сърбия. Вместо да подкрепи Вучич, вероятно Русия ще се опита да мобилизира проруското население в Сърбия срещу него или срещу всяко друго правителство, което би направило още една крачка към Европа.
- От друга страна, ЕС потвърди необходимостта от защита на гражданите и протестиращите, но до голяма степен запази мълчание, вместо да се притече на помощ на Вучич в името на стабилността, както се случваше в миналото.
Това рискува да усложни усилието на Вучич да поддържа външната си à la carte политика. По време на мандата си той позиционира Сърбия между ЕС (заради икономически и финансови ползи) и Русия на Путин (заради подкопаването на независимостта на Косово, нейния газ и привързаността към нелибералното управление), като същевременно се "похапва" с други икономики като китайската.
Сърбия на кръстопът: ще успее ли студентският протест да свали Вучич
В краткосрочен план способността на Белград да избягва пълно присъединяване към който и да е конкретен блок му позволи да играе собствена игра и да реализира икономически печалби. Продължи изгражда нето на отношения чрез подписване на търговски споразумения със страни като Египет, Израел и Южна Корея.
| Но в дългосрочен план Вучич не е култивирал силни отношения нито с ЕС, нито с Русия, които поставиха под въпрос надеждността на Сърбия като партньор много преди избухването на протестите. |
За Брюксел отношенията на Сърбия с Москва са причина за безпокойство.
- След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Сърбия не се присъедини към ЕС в санкционирането на Русия, а Вучич наскоро се предложи като връзка за посредничество между Украйна и Русия, цитирайки дългогодишното приятелство на Сърбия с Москва.
- Съвсем наскоро президентът назначи двама проруски и санкционирани от САЩ души за нови членове на своя кабинет, дори след новината за сръбски агент за руско влияние в институционалните органи на ЕС.
- В последния си доклад за присъединяването ЕС изтъкна проблемите с върховенството на закона, липсата на свобода на медиите и отстъплението в демократичните практики, както и все още неизпълненото обещание за признаване на Косово.
- Колебанието на държавите-членки попречи на следващия етап от започването на преговорите, докато Брюксел предупреди Сърбия, че заставането на страната на Русия по подобни въпроси противоречи на нейното присъединяване към ЕС и регионалната стабилност, но без никаква полза.
Москва също губи търпение.
- След неотдавнашното санкциониране от страна на САЩ на базираната в Сърбия енергийна компания NIS, от която Русия държи 56% дял, медии, близки до руското министерство на отбраната, публикуваха статия, в която директно осъждаха Вучич за ролята му в санкционирането на NIS и за прекратяването на военното сътрудничество с Русия в опитите му да покаже лоялност към Запада. Статията предупреждава Вучич, че той може да обръща гръб на Русия, но че проруското сръбско население няма да върви по същия път.
- Русия се отклони и от обичайната си позиция да е срещу независимост на Косово, като заяви, че ако ЕС признае Косово, Москва има основание да твърди, че окупираният украински регион Донбас трябва да бъде признат за руски - за голямо разочарование на Белград.
Как могат да отговорят европейците
Всичко това означава, че може да се очертае окончателна ерозия на властта на Вучич. Това би било изключително полезно за европейското бъдеще на Сърбия в дългосрочен план.
В краткосрочен план обаче политическата власт на Сърбия е концентрирана толкова дълго време, че реорганизирането ѝ вероятно ще бъде хаотично. Това може да причини както вътрешна, така и регионална нестабилност. В Сърбия напрежението между гражданите и полицията може да ескалира, подхранвайки по-голям гняв сред населението. Престъпните групировки също могат да се възползват от възможността да разширят своята дейност, изостряйки вътрешната нестабилност и допринасяйки за увеличаване на корупцията.
Такива сътресения биха нанесли странични щети на съседните страни. Например националистистите в Сърбия биха могли да се възползват от нестабилността, за да нагнетят напрежението в Косово, рискувайки подобни атаки на въоръжени милиции като тези от септември 2023 г. По същия начин националистическите сили от Сърбия и Република Сръбска биха могли да използват момента на хаос, за да настояват за отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина.
Има няколко неща, които ЕС може да направи, за да помогне за плавен преход на властта и да смекчи тези потенциални ефекти.
- Първо, за да се избегнат странични ефекти върху регионалната стабилност, особено в Босна и Херцеговина и Косово, където статуквото е крехко. ЕС и НАТО трябва да гарантират, че етническите и политическите напрежения няма да ескалират и че стабилността се поддържа.
- Второ, политиците от ЕС трябва да участват в разговори с други членове на сръбското правителство, опозицията и гражданското общество и да работят във формати на делегации, за да насърчат поемането на отговорност. Диалозите могат да бъдат насочени към улесняване на по-плавно присъединяване към ЕС, възстановяване на кохерентността в рамките на сръбското политическо ръководство и възстановяване на демократичния взаимен контрол между властите в страната.
- И накрая, столиците и институциите на ЕС трябва да използват този удобен момент, за да изпратят силно послание, че бъдещето на Сърбия е в Европа и да заявят силна подкрепа на студентите, чиито искания в крайна сметка са близки до тези на европейските ценности. Това ще помогне за смекчаване на опитите на Русия да подстрекава проруските елементи на населението към размирици. За да покаже подкрепа за продемократичните протестиращи в Сърбия, ЕС трябва да сигнализира, че без напредък във върховенството на закона, демократични практики и свобод на медиите няма да отпуска финансови стимули.
| Макар сърбите да са категорични ,че няма да напускат улиците, докато исканията им не бъдат изпълнени, политическа алтернатива изглежда не се очертава и режимът остава на власт, поне засега. |
Тук идва ред на европейските политици: те трябва да подкрепят гражданите, които се опитват да пренапишат историята на своята страна със същите ценности, които са в основата на ЕС.
Това най-накрая ще покаже, че ЕС е много повече от институционална структура; това е продукт на взаимосвързани идеи, които имат дълбок отзвук в социалния и политически живот на европейските страни.