Правната комисия на Народното събрание разгледа проект на процедурни правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната или по-точно политическата квота, Инспектората към него и съдия в Конституционния съд (КС). Те все още не са приети с решение на събранието в пленарна зала, а липсва и техен проект на страницата на Народното събрание (НС), но пък са налични правилата за избор от 2012 г.

Затова можем само да предполагаме, че процедурата ще е, каквато и тогава - игра на срокове и мнозинства без значение за резултата. Никой не иска повече, няма как да се получи и нещо различно. Единственото ясно е, че за избора на парламентарна квота във ВСС и инспектори са необходими 160 гласа, а конституционният съдия следва да бъде избран с обикновено мнозинство, което прави неговия избор по-лесен, тъй като управляващата коалиция разполага с 126 гласа.

Както добре ни е известно Конституцията поставя изискване за "високи професионални и нравствени качества" и 15-годишен стаж за юристите, членове на ВСС и Инспектората към ВСС. Като се вгледа човек в мнозинството от членовете на действащия, на предишния, а и по-предишни състави на съдебния съвет остава с впечатление, че това са предимно хора с необходимия стаж. Иначе, длъжни сме да припомним, че на добрата процедура се крепи демокрацията - обезпечаването на ясни правила кой, кога и как да се настани в определен институционален стол и как да му бъде дръпнато столчето, ако злоупотреби или си самозабрави.

Ще припомним също така, че през 2017 г. тогавашният председател на правната комисия Данаил Кирилов отнемаше думата на всеки от кандидатите, позволил си да изрази позиция и визия по проблемите на правосъдието. И това сериозно му помогна после да стане и министър на правосъдието. Партийната лоялност е гарантираният път за успех пред каквато и да било демократична меритокрация.

Освен обаче от партийна квота, ВСС се състои и от професионална. Засега няма свикани общи събрания на съдиите, съответно на прокурорите и следователите. Но и да има, и да няма, и тук резултатът като да е ясен. През 2022 г. доказано бе пробита електронната система за избор. Споменаваме безспорния факт - от административния и електронен адрес на Върховния административен съд бяха подадени 200 гласа при по-малко от 20 човека, влезли в сградата в дните на провеждания избор.

Част от съдиите обжалваха процедурата, но техните колеги съдии не се довериха на фактите, понагласиха с добри умения правото и не отмениха този избор, с което доказаха, че и спрямо свои съдът може да приложи право, необезпокояван от фактите от действителността. Към момента електронната система за избор не е ревизирана, а мнозинството от този състав на съвета като да няма и намерение да прави това. Така че нищо чудно този път цялото събрание и гласуване да се проведат неприсъствено в сградата на Върховния административен съд (ВАС).

Разбира се, отличително би било да отбележим, че сред съдиите все още има едно критично малцинство, което ще направи възможното - ще иска гаранции за честността на вота, вероятно ще успее да номинира и излъчи и някой "с високи професионални и нравствени качества", но като цяло това ще бъде действие, което не влияе на резултата. Просто поредният самотен похарчен, за да се види, че усилията му са безкористни и убедително, но сам е безсилен срещу мнозинството.

Има ли лек - да, той е достъпен и не толкова скъп - присъствено гласуване с хартиена бюлетина в София, броене на гласовете при отворени врати за заинтересованите да наблюдават този процес. Законът и сега дава този избор, но като да няма множество желаещи да се въвлекат. И като това да е разбираемо, защото именно мнозинството в този съдебен съвет смачка свободните гласове за съдийско самоуправление.

Примери много - избираше съдии от по-ниски нива за председатели на съдилища на по-високо ниво, макар и законът да забраняваше изрично; когото общото събрание на съответния съд номинира за председател - ВСС избира другия, ча за цвят и небългарски гражданин оглави най-големия окръжен съд в страната; пълно обезсилване на конкурсите за назначение и повишение, така че да бъде утвърдено командировъчното начало.

В такава среда няма как да има активни съдии за съдийско самоуправление. В прокуратурата отдавна няма обединени съпротивителни сили, а дисциплинарките са за назидание, не и срещу съмишлениците на Пепи Еврото и Нотариуса, като цяло е спокойно и ясно какво е и какво ще бъде

През седмицата се чуха и редовните критики - лошо било, че през 2015 г. с петата поправка на Конституцията се въведе високото мнозинство от 160 гласа за избор. Видите ли това мнозинство блокирало избора.

Нека си припомним, че това мнозинство имаше най-малко две задачи - да възпрепятства една партия да попълни парламентарната квота в административния орган на самоуправляващата се съдебна власт. Втората - да бъдат блокирани спорни от професионална и нравствена страна кандидати. Второто още не се е случвало.

Реалистично би било да кажем, че това са поредните процедури и избори без особен смисъл. Те пораждат следното - във ВСС да има твърдо малцинство, което полага усилия да изпълнява задълженията си, но твърдото политически и икономически зависимо мнозинство си назначава когото където поиска - от редови прокурори до главни, от удобни до откровено амбулантни председатели на съдилища. И именно малцинството от тези "с високи професионални и нравствени качества", пожертвали 5 години от личния и професионалния си живот, е гаранция системата да не се самовзриви отвътре. А може би това вече е единственото вярно решение.