Как да се финансира и да оцелява качествената журналистика в България?

Макар и останал незададен, това е важният въпрос, който трябва да получи отговор след шумната атака срещу малкото на брой независими медии, подета от премиера в сянка Бойко Борисов и опозиционерите Делян Пеевски и Костадин Костадинов. Така се прави опит да се надене усмирителна риза на медиите, които са критични към новата четворна коалиция и пропутинското възрожденство.

Очевидно скромното съживяване на медийния пейзаж през последните четири години дразни силно стожерите на статуквото. И те вече си позволяват открито атаки срещу оределите "кучета пазачи" на обществения интерес и сравнително скромните им източници на финансиране. Светъл пример на всички, които се опитват да затворят устите на критичните медии, са Орбан, Фицо в Словакия и доскорошният медиен модел на полските националконсерватори.

Нарасналият напоследък политически натиск върху медиите в България затяга около тях примката, в която се вплитат поне още няколко неблагоприятни фактора. Един от тях са все по-честите финансови кризи, свиващи рязко местния рекламен пазар, който и без това е малък. Световна тенденция пък е завладяването му от биг тех мастодонти като Фейсбук и Гугъл. А толерираният от българското законодателство рекламен дуопол в телевизионната сфера позволява лъвският пай от комерсиалната реклама да отива само в две телевизионни групи, тези на "Нова телевизия" и на Би Ти Ви - 92% през първото полугодие на 2024 г. по данни на GARB.

На този фон се очертават четири други източника на финансиране за медиите, които, най-често в комбинация с рекламата, могат да им осигурят траен приток на кислород.

Първият е пазарен и има дълбоки исторически корени, но се прилага с променлив успех в епохата на интернет: все повече онлайн медии въвеждат пълен или частичен платен достъп до съдържанието си, най-вече чрeз гъвкави абонаменти. И в България някои издания експериментират с този метод, но той остава все още екзотичен заради най-ниските доходи на населението в ЕС и

Гражданската подкрепа също може да спомогне за финансовата автономия на медиите. В световната практика има успешни примери за различни модели на читателски дарения, клубно членство, краудфъндинг (масово финансиране с дребни суми за определен журналистически проект). Но са нищожно малко хората у нас, които даряват за медийно съдържание или журналистически каузи.

И така, стигаме до другите два източника на финансиране на медиите, които вече имат екзистенциално значение за оцеляването им в страна като България: публичното финансиране и грантовете от фондации, включително чрез узаконяване на журналистиката в обществена полза като естествена среда за оползотворяването им.

Поради спецификата на материята тема на отделен анализ трябва да бъде финансирането на обществените медии - БНТ, БНР и БТА, с държавни субсидии. През 2024 г. те са били общо 162 млн. лв. Субсидиите, формирани от нашите данъци, превръщат държавата в най-големия финансов донор в медийния сектор. С този ресурс всяка управляваща партия може да подхожда и с моркова, и с тоягата към обществените медии. Както е правила досега, впрочем.

Същевременно има други публични ресурси, с чиято помощ управляващите директно опитомяват малките медии и предлагат моркова на по-големите.

Вярно е, че сумите от държавната реклама не могат да се равняват с размерите на комерсиалната. Но законът позволява голяма част от тях да се предоставят директно от съответния министър на телевизии и радиа по негово усмотрение. Част от сумите, за чийто размер няма яснота, достигат и до онлайн медии и преса през рекламни агенции.

В сравнение с този финансов ресурс финансирането на някои качествени български медии от фондация "Америка за България", Норвежкия фонд, други фондации и пряко от органите на ЕС са капка в морето. От публикация на BIRD.bg става ясно, че през периода 2021 - 2024 г. медии, които критикуват Пеевски и Борисов, са взели от "Америка за България" десетки пъти по-малко пари от получените от държавни и общински организации пари от медии, които хвалят Пеевски и Борисов. Данните са от публичния регистър на Министерството на културата.

Преди време "Клуб Z" информира, че през периода 2007 - 2019 г. определени телевизии и радиа са получили 58 млн. лв. от европейските програми чрез пряко договаряне с различни органи на изпълнителната власт. Разбивката на сумите показва, че сред получателите през първия програмен период (2007 - 2013), когато са раздадени по-голяма част от парите, са и медии като ТВ7, ТВ "Европа", Канал 3, Радио К2 и др. Те подкрепяха управлението на ГЕРБ, но имаха малки аудитории.

Отново "Клуб Z" информира, че от януари 2017 г. до април 2021 г., когато управляваше "Борисов 3", властта е разпределила над 10 млн. лв. по европейските програми за телевизии и радиа. Най-голяма сума от всички европрограми е получила "Нова телевизия" - около 2,2 млн. лв. Канал 3, станал част от групата на "Нова" от септември 2020 г., е взел 640 хил. лв. В тази връзка си струва да се припомни, че проправителствената линия на водещата частна телевизия стана съвсем открита в периода 2019 - 2021 г., когато беше притежавана от братя Домусчиеви. Рекламата по европрограмите в другите големи електронни медии е малко по-скромна, но очевидно също е изпълнява успешно ролята на поредния морков.

Във Варна например през последния мандат на кмета на ГЕРБ Иван Портних общинската администрация е платила 2,5 млн. лв. по договори за "медийно партньорство и публичност". Били са финансирани предимно национални медии: частни и обществени, голяма ПР агенция, но също така и местни сайтове. През 2013 - 2015 г. пък 10 български общини - големи и малки, са похарчили над 2,7 млн. лв. за купуване на медийно влияние и контролиране на съдържанието на публикациите по "общински" теми, установи проучване.

Поне още известно време приходите от реклама ще бъдат в основата на работещите медийни бизнес модели за повечето медии. Но въпреки че може да звучи парадоксално, дори пазарно ориентираните издания трябва да лобират за още по-голямо публично финансиране. Този модел в България трябва да бъде реформиран из основи.

Ако оставим настрана държавните субсидии за обществените медии, по груби изчисления всяка година чрез еврофондове, държавни кампании и на общинско ниво се инжектират 10 - 15 млн. лв. в медиите с цел купуване на "приятелско покритие".

Той трябва да бъде гарантиран или финансиран от държавата, но средствата да бъдат разпределяни от независим обществен орган. Подобно решение би се вписало в актуалните дебати в развитите медийни демокрации за нова роля на държавата в подкрепа, включително финансова, на специфични медии и качествената журналистика.

А защо да не бъде направена и следваща стъпка? Тя ще позволи грантовете от фондации да бъдат видени и в друга светлина. Парламентът трябва да признае статута на журналистиката в обществена полза. Т.нар. non-profit журналистика се практикува от медийни организации, които не си поставят за основна цел печалбата, финансират се от грантове от фондации, абонамент или дарения от гражданите и би трябвало да се ползват от данъчни облекчения.

Световният опит учи, че авторитетни фондации предпочитат да финансират медии, които работят в обществена полза. Тъй като много региони в България са се превърнали в новинарски пустини - без местен вестник и/или надеждни новинарски медии, медиите с нестопанска цел са по-важни от всякога. Все пак не трябва да им се възлагат нереалистични надежди. Те могат да бъдат само нишов продукт между комерсиалните и публично финансираните медии.