ВСС трябваше отдавна да открие нова процедура за избор на членове от професионалните квоти - те са три. Хубаво е, че Народното събрание най-после започна да прави каквото и да е за откриване на процедура за избор от парламентарната квота. От друга страна, е притеснително, че се правят опити за пресиране на сроковете. Което на пръв прочит означава, че или има готови кандидати, или се прави опит за формално провеждане на тази процедура.

Изборите за професионалните квоти винаги са се провеждали преди тези за парламентарната. Законът като че ли дава възможност за малко по-кратки срокове за избор на парламентарната квота, отколкото на професионалната. Винаги съм се чудила защо не се провеждат едновременно.

Още през 2017 г. имаше съмнения в електронната система за гласуване. Тогава на челното място в страницата на Висшия съдебен съвет стояха две становища на професионалисти - IT специалисти, които бяха в противоположен смисъл. Едното от тях обосноваваше тезата, че системата гарантира тайния вот и прозрачен и обективното възпроизвеждане на резултата от гласуването. Другото беше, че системата има, образно казано, пробивни. Мисля, че на сайта на Висшия съдебен съвет тези две становища все още са налични.

След това беше проведена процедура по обжалване пред смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен и Върховния административен съд на избора за съдийската колегия от професионалната квота. Съдът се произнесе, че няма нарушения на избора.

Друг е въпросът защо си вземаш талонче за електронно гласуване, а отиваш в сградата на съда, за да гласуваш. Това противоречи на всякаква житейска логика - в почивен ден. Това е смисълът на електронното гласуване - да бъдат свободни гласоподавателите да правят каквото друго искат през почивния ден.

Според мен не беше достатъчно убедително съдебното решение в този си извод. По-скоро съдът реши, че няма достатъчно данни за отмяна на избора.

През 2023 г. имаше заседание на Висшия съдебен съвет, на който ние обсъждахме въпроса какво правим с предстоящите избори за членове от професионалната квота. Тогава бяха обсъдени няколко варианта за провеждане на електронното гласуване. Взеха се някакви решения, които на практика не доведоха до нищо като резултат. Защото се оказа, че не са се явили кандидати в обявената процедура тогава от Висшия съдебен съвет. Обсъждаха се включително варианти за гласуване с машините за електронно гласуване за прилагане на някаква естонска система.

Вариантът за гласуване с хартиена бюлетина винаги стои. Основният текст в Закона за съдебната власт е за гласуване с хартиена бюлетина. Има текст, който посочва, че може да има електронно гласуване. Въпросът е каква преценка ще направи ВСС за сега съществуващата система или за прилагане на друга. Не било твърде трудоемко и времеемко изработването на нова система, защото става дума за гласуване на максимум 2500 души за избор на максимум шест. Нали разбирате за какво говоря? Около 2500 души е избирателното тяло на съдиите, гласуват 2200-2300 прокурори. Това не би трябвало да бъде процедура, която да се провежда месеци наред.

Бих искала едно уточнение да внеса шестте месеца, които последното изменение на Закона за съдебната власт даде: Те са не за приключване на процедурата, а за откриване и поне моето очакване е една значителна част от съдийската общност и от хората, които се занимават с процесите, свързани с управление на съдебната система, са

Иска ми се да вярвам, че изборът на нови членове на ВСС от съдийската квота не е предизвестен. Струва ми се обаче, за огромно съжаление, че съдиите, не че се умориха, а се обезвериха. Това е много по-страшно от умората. Умората се преодолява. Липсата на вяра или надежда в това, че изборите могат да доведат до някаква промяна, също е възможно да бъде преодоляна. Но тук съдийската колегия на Висшия съдебен съвет трябва да бъде проактивна.

Аз се надявам, че на утрешното заседание, когато тази точка също е включена, ще има кворум и съдията ще бъде изслушан, Защото това е не просто възможност за действие, това е наше задължение, защото Висшият съдебен съвет, съдийската колегия, която отговаря за съдиите, има основно задължение да гарантира и отстоява независимостта на съдиите. А един съдия се оплаква пред кадровия орган съдийската колегия, че се чувства застрашен от гледна точка на неговата независимост и че усеща опити за оказване на влияние върху неговото вътрешно убеждение, което означава върху начина, по който той взима решения.

Аз няма да кажа дали той правилно е формирал своето вътрешно убеждение или не. Затова има въззивна инстанция и делото, между другото е висящо пред тази инстанция. Това е обстоятелство, което никога не трябва да бъде пропускано. Но той в акта, който беше публично оповестен, всъщност е изложил доста задълбочени по мое виждане мотиви защо в конкретния случай няма да приложи закона.

Това, което прокурорът в най добрия случай може да направи, е да отправи сигнал. Но да обосновава теза, че съдия следва да бъде дисциплинарно наказан, при това защото е приложил по един или друг начин закона - считам за напълно недопустимо. Преценката дали да се инициира едно дисциплинарно производство е предоставена по закон на ограничен брой правни субекти. Прокурорът не е сред тях. Така че по мое виждане ние сме не просто в правото си, но и сме длъжни да да обсъдим включително използвания език в това постановление. Поне аз със сигурност смятам да го направя в своето изказване и в позицията си.