Епоха на мултиполяризация

Аз не виждам мултиполярния свят като заплаха за мира и стабилността в света. Заплаха за стабилността и международния ред в света е възраждането на империализма сред някои големи държави. Чудесен пример за това е РоССия (и КаПутин) през последните десетилетия, а по този път е тръгнал и САЩ (и Тръмпи Дъмби)... засега само със заплахи (към Канада, Гренландия, Панама и Газа (Палестина)), но като нищо може заплахите му да станат и дела.

• 6 4
• Докладване

Светът върви към хаос и варваризация. Фактът, че САЩ от "световен полицай" станаха световна мутра илюстрира това. Но политиката на силата е недостатъчна, за да се наложи нов ред, тъй като притежаващите сила не могат да се разберат и си противоречат, подозират и дебнат помежду си. А пък хората все повече разбират какво бъдеще ги чака, а именно живот в дистопичен ред, в който няма никаква свобода и избор, и в който ред дори и индивидът е заличен и превърнат в програмен продукт. Вече никой не вярва в нищо и това е нормално, защото всички ценности са инструментализирани. Очевидно е, че обожествения "прогрес" няма да ни закара и до звездите, което бе неговото обещание, а се опитва да ни пороби. Но когато всичко се компрометира трябва да се появи нещо принципно ново. Може би пък настъпва краят на ТАЗИ цивилизация, както вещае Освал Шпенглер, кой знае...?

• 4 4
• Докладване

До коментар [#3] от "Боян Таксиров":

:).... много съм злопаметен...

Преди години (до коронавируса) ти бях написал почти същия коментар...но ти категорично не се съгласяваше

• 3 3
• Докладване

Китай ще се облажат за сметка на Русия и особено на САЩ и ЕС. А ние като най-бедните и корумпирани в ЕС ще страдаме най-много. Все едно дали ще управлява ГЕРБ или ПП/ДБ. Единствено ВЪЗРАЖДАНЕ може да изведе България от европейското финансово, икономическо и джендърско блато.

• 8 1
• Докладване

САЩ вече признаха, че светът е вече многополярен - каза го Марк Рубио.

Тоест хегемонията на САЩ прключи :))))

Вървим към нова Ялта и ново разспределение на зоните на вличние.

• 3 4
• Докладване

„Нова Ялта не може да има, защото зад Сталин стоеше Червената армия, стояха успешните операции при Сталинград и Курск. Сега какво стои? Няколко превзети села?!

Не вярвам да стане това, което конвенционалното мнение у нас очаква - Тръмп и Путин да седнат в един ресторант и на салфетката да прекроят света.

Какъв е залогът? Западът не може да води война с Китай, на него му трябва руското пушечно месо и руският икономически тил.

Неслучайно първото нещо, което Си Дзинпин направи след инаугурацията на Тръмп, бе да се обади на пожар на Путин. Не мога да знам какво са си приказвали, но предполагам, че е въпросът „Ще ни предадете ли?“.

И това не са мои думи! А газетата нека продължава да не разрешава качването на линкове! Нека продължава със самокапсулирането си и гмуркането в собствените си блянове! Голяма прокопсия ще ги споходи, няма що!

• 1 6
• Докладване

Разделяй и владей.

Винаги е иало група питеци, които са искали да приложат този принцип. Обикновено обѓството (ако не спи) го озаптява и не сетига до бедствия.

Напоследък обаче нещо е сънливо и може да се стигне и до трета световна.

• 0 0
• Докладване

Просто сменяме вайба.

Един чичко го е казал точно;

Историята не е нищо, освен безкрайна процесия от фалшиви Абсолюти

• 1 3
• Докладване

Хехе, хитри са "Дневник", единствените им статии за четене от всички са тези, които ги има на български в друг сайт, ако са чуждоезични - цак, абонаментче. Добре, че мога да си прочета оригиналната статия на сайта на "Проекта".

• 0 5
• Докладване

Дневник продава чужд материал. В същност "Project Syndicate" е по-голям брат на Дневник.
Те ви оригиналната публикация

Мултиполяризация
10 февруари 2025 г
Тобиас Бунде и Софи Айзентраут

Преходът към многополюсен свят е придружен от задълбочаване на поляризацията вътре и между държавите. Освен ако не бъде намерен начин за смекчаване на тези разделения, надеждите и стремежите, които мнозина – особено в Глобалния Юг – имат за многополярност, ще останат неудовлетворени.

МЮНХЕН – Стана истина в днешните външнополитически дебати, че светът е в зората на многополюсна ера. Дали такъв международен ред някога ще се появи напълно е спорен въпрос. Но процесът на „мултиполяризация“ вече е в ход, тъй като все по-голям брой държави получават способността да влияят на глобалното развитие.
Но по-тревожният аспект на мултиполяризацията е, че тези продължаващи смени на властта са придружени от задълбочаване на поляризацията вътре и между държавите. Несъвместимите визии на правителствата за новия световен ред затрудняват компромисите и намирането на решения на споделените предизвикателства.

Тези разделения са очевидни в задълбочаващото се раздвоение между демокрациите и автокрациите, особено в области на политика като правата на човека, глобалната инфраструктура и сътрудничеството за развитие. Поляризацията е видима и при новите мощни брокери, преследващи собствените си визии за съответните си региони. Кремъл, например, очевидно работи за воден от Русия ред в Евразия, докато Китай, подкрепян от своята инициатива „Един пояс, един път“, се стреми да установи хегемония над Източна Азия. Глобалните правила, принципи и структури на сътрудничество се изместват от множество конкуриращи се и противоречиви порядки.

Поляризацията се засили и вътре в държавите. В Съединените щати завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом олицетворява новата сила на разединителната политика и непременно ще укрепи нелибералните сили в Европа и други страни, където се е наложил манталитетът „ние срещу тях“.

Преминаването към многополярност може и да е изиграло роля в стимулирането на тази вътрешна поляризация. В много западни демокрации преминаването на властта към нововъзникващите страни породи опасения относно собствения им относителен упадък. Либералният международен ред, според мнението, несправедливо облагодетелства не само световните елити у дома, но и нарастващите сили в чужбина – най-вече Китай.

В същото време, като хвърля правителствата в задънена улица и им оставя много малко пространство за маневриране, вътрешната поляризация връзва ръцете на демократичните лидери, което ги прави неспособни да подобрят външните отношения и да укрепят глобалното сътрудничество. Нелибералните популистки лидери, от своя страна, нямат много стимули да помогнат за изграждането на консенсус между страните, като се има предвид, че разделената международна среда се съчетава с техния наратив за „всички срещу всички“.

На този фон на засилваща се политическа поляризация както на национално, така и на международно ниво, надеждите и стремежите, които мнозина – особено в Глобалния юг – имат за по-многополюсен свят, ще останат неудовлетворени. Многополюсният свят, който се появява сега, вероятно ще бъде разкъсван от конфликти в отсъствието на общи правила и институции.

Вместо да позволи на мощните държави да се контролират взаимно и да постави началото на нова ера на относителен мир и стабилност, многополярността рискува да подхрани нестабилността. Изглежда, че ще предизвика нови надпревари във въоръжаването и търговски войни и ще удължи съществуващите вътрешнодържавни конфликти и дори може да посее семената на война на велики сили.

Освен това, вместо да насърчава по-приобщаващо глобално управление, многополярността може да подкопае сътрудничеството: по-голям брой държави сега притежават достатъчно влияние, за да нарушат колективното вземане на решения, докато позитивното лидерство е в дефицит. И докато някои се надяват, че тази промяна ще укрепи международното право, като намали способността на западните държави да прилагат принципите му селективно, повече правителства може в крайна сметка да поискат специални права за себе си.

Светът спешно се нуждае от „деполяризация“ на политиката. Но далеч не е ясно как може да се постигне това – или кой изобщо би бил готов да поеме усилията. Някои смятат, че разделенията, свързани с по-голямата многополярност, могат да бъдат преодолени, ако глобалните управленски структури бъдат прегърнати от новите центрове на властта. Но други се опасяват, че това няма да е достатъчно, за да се изгради консенсусът, необходим за укрепване на общите правила – да не говорим за тяхното реформиране или създаване на нови.
Малко от днешните водещи правителства са показали истински интерес към изготвянето на споразумение на велика сила, което би било от полза за по-широката международна общност. Вместо това мнозина изглежда имат намерение да използват задълбочаващата се поляризация на глобалната политика за постигане на вътрешни и геополитически цели. Следователно многополярността и поляризацията както на националната, така и на международната политика са дълбоко преплетени. По-доброто бъдеще зависи от това дали свят с повече полюси може да намери начини да смекчи опасните разделения. Ясно е, че подобни усилия трябва да започнат у дома.

Този коментар се основава на уводното есе към Мюнхенския доклад за сигурността за 2025 г.

• 0 4
• Докладване

Инструментите на ИИ са голяма работа. Препоръчвам ги на Дневник, за да публикуват материали без досадни грешки.

• 0 4
• Докладване

Какава мултиполяризация? Уишфул тинкинг на импотентна Европа.
Нови карти се раздадоха на масата срещу ислямо-фашизма, та удобните-прогресивни се чудят как така се оказаха на страната на варварите, само и само да правят сечено на американците.
Е, време е да се събудят в евро-халифата, вече окупиран от ислямистите, било то под предлога на мулти-булшит.
Интересен е и избора на фотото - израелския танк - стожера срещу похода на исляма срещу цивилизацията ни.

• 2 2
• Докладване